Определение № 546 от 28.08.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 546 гр. Шумен, 28.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Азадухи Ов. Карагьозян

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20233600500360 по описа за 2023 година Делото е образувано по частна жалба с вх. №4950 от 11.08.2023 г. (пол. по пощата, изходящо клеймо от 09.08.2023 г.), депозирана от „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С...., представлявано от М.С. и Д.К.К., чрез адв. З. Й. Ц. – САК, срещу разпореждане №1140 от 25.07.2023 г. по ч. гр. д. №20233620100703/2023 г. по описа на РС – Нови пазар, с което е отхвърлено частично заявлението на „Йеттел България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Ю. С. З. с ЕГН ********** от с. П...., за сумата от 119,98 лв., неустойка за прекратяването на Договор за мобилни услуги №624484049/05.04.2021 г., Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги от 02.07.2021 г. за моб. номер, завършващ на последни три цифри „600“, както и в частта от заявлението относно размера на разноските: за дължима държавна такса в размер за разликата над 15,06 лв. до 25,00 лв. и за адвокатски хонорар за разликата над сумата от 298,08 лв. до 480,00 лв.

Според жалбоподателя заповедния съд е надхвърлил обхвата на проверка на фактите и обстоятелствата по делото, необходими за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Настоява се, че като е приложил договорите, сключени с потребителя, заедно с всички негови приложения и изменения и приложимите общи условия е изпълнил задълженията си съгласно чл. 410, ал. 3 ГПК, поради което и не е необходимо да представя 1 покана за доброволно изпълнение в производството по чл. 410 ГПК. Твърди, че поради недобросъвестното поведение на длъжника са възникнали предпоставките за начисляване на задължението за неустойка и затова претенцията за неустойка е основателна и не почива на неравноправна клауза, а напротив е израз на изпълнение на договорената услуга. Излагат се подробно съображения в частната жалба, обуславящи становището им, че спорната неустойка всъщност се явява израз на свободата на договаряне между страните. С оглед всичко изложено молят съда да отмени обжалваното разпореждане в частта, с която е отхвърлена претенцията им за договорна неустойка, като вместо това бъде постановено да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника и за вземането за неустойка, което е отхвърлено.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч. гр. д. №703/2023 година по описа на НПРС е образувано по заявление от „Йеттел България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Ю. С. З. от с. П.... за заплащане на сумата от 301,65 лв., от които 181,67 лв. неплатени абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги и 119,98 лв. - неустойка за прекратяването на договора, ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 20.07.2023 г. до изплащане на претендираните суми.

В заявлението е посочено, че вземането произтича от Договор за мобилни услуги №624484049/05.04.2021 г., Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги от 02.07.2021 г. Към заявлението са приложени договора, сключен между страните, допълнително споразумение и приложимите общи условия, изискуеми като приложения към заявление по чл. 410, ал. 3 ГПК.

С разпореждане №1140/25.07.2023 г. по ч.гр.д.№703/2023 г.НПРС е отхвърлил частично заявлението за сумата 119,98 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на

Договор за мобилни услуги

№624484049/05.04.2021 г., Допълнително споразумение към договора за мобилни услуги от 02.07.2021 г. за моб. номер, завършващ на последни три 2 цифри „600“, както и в частта от заявлението относно размера на разноските: за дължима държавна такса в размер за разликата над 15,06 лв. до 25,00 лв., и за адвокатски хонорар за разликата над сумата от 298,08 лв. до 480,00 лв.

В останалата част заявлението е уважено, като е издадена Заповед №319 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.07.2023 г. по ч.гр.д.№703/2023 г. на НПРС за сумата 181,67 лв. – главница, ведно със законна лихва за период от 20.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 15,06 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 289,08 лв.

За да отхвърли заявлението в посочените части, заповедният съд е приел, че съгласно чл. 19б от приложените ОУ доставчикът има право да откаже сключване на индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че потребителят, съгласно посоченото в т. „в“ не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно тези ОУ, а самото едностранно прекратяване на сключения договор с потребителя се извършва на основание чл. 75 от ОУ, когато последният не изпълнява задълженията си по част ХIII, или при условията на т. 19б и т. 19в. НПРС е приел, че съгласно чл. 19в от ОУ, Йеттел има право да откаже сключване на индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен с едномесечно писмено предизвестие, в случаите на посочените четири хипотези, като при посоченото твърдение за неплащане на дължими суми по договора, приложимо е основанието по б. „г“ „когато е нарушил съществено или системно тези Общи условия“. Съгласно чл. 152, т.

23 от ОУ „Системно нарушение” означава нарушение на задължение по тези Общи условия или по индивидуален договор/и, допуснато три или повече пъти в продължение на 1 (една) година, а съгл. т. 24 „Съществено нарушение” означава: 1. нарушение на което и да е задължение по тези Общи условия или по индивидуален договор/и, което прави изцяло невъзможно неговото изпълнение; или 2. действие или бездействие, с което сериозно се засягат правата на другата страна. Заповедният съд е приел, че в случая длъжникът е допуснал неплащане за два отчетни периода, а не за три или повече, с оглед твърденията на заявителя в т. 12, което не представлява „системно нарушение“ съгласно ОУ и не налага едностранно прекратяване на договора съгласно ОУ, по смисъла на раздел ХХV.

3

Акцентирал е, че заявителят не твърди и не сочи да е уведомил писмено длъжника за извършеното от него едностранно прекратяване на договора съгласно чл. 19в от ОУ. Обсъдил е, че съгласно чл. 51 от ОУ, самото уведомяване следва да се извърши по един от следните начини: писмено – с препоръчано писмо с обратна разписка; по факс; по електронна поща; с кратко съобщение (SMS); чрез повикване към потребителя; чрез медиите; чрез публикация на интернет страницата на А1 – https://www.a1.bg. Поради наличието на специална разпоредба относно уведомяването за прекратяване на договора, посочено в чл. 19в от ОУ „с едномесечно писмено предизвестие“, е приел, че уведомяването за прекратяването следва да се извърши писмено. РС е приел, че съгласно посоченото във всеки от договорите относно правото на доставчика на услугите да претендира неустойка, липсва разпоредба относно реда на прекратяване и уведомяването за него, а претенцията за неустойка не отговаря на изискванията на ОУ; че по делото липсва приложено уведомление до длъжника за прекратяване на договора, както и не е посочена дата на прекратяването му, включително и в самото заявление. Предвид на това, НПРС намерил искането за присъждане на неустойка за предсрочното прекратяване на Договора за мобилни услуги и допълнително споразумение към него за мобилен номер, завършващ на последни три цифри „600“ за основано на неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 и т. 19 от ЗЗП, тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Поради установено накърняване на добрите нрави и наличието на неравноправни клаузи в договора, посочен от заявителя, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 от ГПК заповедният съд отхвърлил частично искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 119,98 лв. неустойка и е указал на заявителя възможността да предяви осъдителен иск за отхвърлените вземания.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т. 3, на чл. 411, ал. 2 /нова - ДВ бр.100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор. В 4 конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се основава на сключени между страните договори за мобилни услуги, по които на длъжника се предоставя услуга по смисъла на пар. 13, т. 14 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143, ал. 2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

На първо място, въззивният съд отчита, че правилото на чл. 411, ал. 2, т.

3 ГПК, отделно от обща преценка на законосъобразност на заявеното основание на дълга по т. 2 на същия текст, представлява израз на специално процесуално правило, като изрично проявление на по-общ принцип (чл. 7, ал.

3 ГПК) и отразява спецификата на едностранния характер на заповедното производство. Доводите, посочени от жалбоподателя относно ограничените правомощия на съда, са в нетърпимо противоречие със самата същност на заповедното производство като инструмент за проверка на наличието на спор относно заявени от кредитор права. И двете основания за отказ по този облекчен процесуален ред изискват от съда служебно да издири и приложи закрилни императивни норми, изключващи безспорен характер на задълженията. За разлика от другите договорни задължения, възникнали на основа на договорната свобода, чиято валидност при довършен фактически състав, може да се оспори само с възражение, основано на допълнителен факт (основание по чл. 26 и сл. ЗЗД), адекватната защита на правата на някои длъжници, ползващи се с особена закрила поради специфични техни субективни качества, налага проверката в обществен интерес дори и когато лицата пропускат или дори съзнателно се въздържат да се защитават.

Правилата за защита на неравнопоставени потребители в договорна връзка с търговец-доставчик, в частност изискват от съда да изясни въпроса относно валидността на уговорки, създаващи задължения за потребителя, дори и да няма възражение от длъжника. За да може основният принцип на чл. 7, ал.3 ГПК да се приложи като израз на вложения смисъл в общоевропейския стандарт на закрилата на потребител, изяснен и в практиката на СЕС (решения по дела С-618/10, С-243/08, С-472/11, С-397/11 и С-473/00) 5 евентуалното възникнало съмнение за накърнени права на потребителя, следва да се разсее след като и на двете спорещи страни се предостави възможност за пълна процедурна защита, след като съдът обяви на страните значението на обстоятелствата, предвидени в съответните императивни правила. Само ако намесата на съда е предварителна, тази цел ще се постигне и ще се осуети опасността от стабилизиране на неоспорен акт поради послабата информираност на потребител, който се е договарял без да познава правата си или се въздържа от позоваване на права поради разноските, които биха произтекли от едно съдебно производство. В тази насока са и насоките за тълкуване на общоевропейския стандарт за закрила на потребителите, гарантиран от националните съдилища на държавите членки (дело C-807/19).