Решение № 879 от 25.11.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 879 гр. Благоевград, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Миглена Кавалова-Шекирова при участието на секретаря Мария Сп. М.а като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Гражданско дело № 20241210100299 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от „**, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С****, бизнес сграда „Т**“, представлявано от изпълнителните директори С*** и С****, чрез юрисконсулт М***, със съдебен адрес: гр. С***, бул. „Т***, бизнес сграда „Т***“ против С. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б*****.

С подадената искова молба се иска от съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, обективирани в заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 2197/2023г. по описа на PC — Благоевград, а именно: сумата от 9 854, 49 лева — главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1 096,39 лева - договорна лихва за периода от 20.02.2015г. до 28.11.2021г.; сумата от 3 125, 71 лева - лихва за забава, начислена за периода от 23.10.2020г. до 11.10.2023г. Претендира се присъждане на сторените разноски както в исковото, така и в заповедното производство.

Твърди се в исковата молба, че на 26.11.2014г. между „С*****, ЕИК: **** /универсален правоприемник „Обединена българска банка“ АД при форма на преобразуване вливане с номер на вписване *** в Търговския регистър към Агенцията по вписванията) и С.

Д. К., ЕГН ********** е сключен Договор за потребителски кредит с номер ***, въз основа на който между страните е възникнало облигационно-правна връзка. Твърди се, че по силата на договора кредитодателят е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 10 000, 00 лева, а последният се е задължил да ползва кредита съобразно договореното и да го върне в срок, ведно с дължимите лихви, такси и комисионни. Сочи се, че съгласно т. 14.3 кредитът се усвоява еднократно, чрез заверяване на сумата по разплащателна иди картова сметка, с титуляр кредитополучателя. Сочи се, че страните са се договорили, че кредитът ще се олихвява с годишен лихвен процент, формиран от сбора на БЛП, който към датата на сключване на договора е 3, 40 % и надбавка от 6, 50 %, т.е. лихвеният процент към датата на сключване на договора е в размер от 9, 90 %. Сочи се, че в 1 т. 15.3.1 и 15.3.3 са посочени начина на начисляване на лихвата и условията за нейната промяна, като размерът на ГПР е 10.78%, като същият включва е изчислен съгласно условията на т. 15.4.1 от Договора. Посочва се, че кредитът е следвало да се изплати на 84 месечни погасителни вноски, съгласно условията, посочени в т. 2 от Договора и погасителен план, който съдържа размера, броя и датите на плащане на погасителните вноски. Твърди се, че кредитодателят е изпълнил своето задължение и е предоставил кредита, който е усвоен от кредитополучателя, по посочения по-горе начин. Твърди се, че кредитополучателят, ответник в настоящото производство, не е изпълнявал своите задължения по Договора за кредит и не е извършвал дължимите плащания, като е изпаднал в забава спрямо кредитора, поради което на основание чл. 86 ЗЗД дължи обезщетение за забава (лихва за забава), чийто размер е изчислен спрямо действащата законна лихва. Твърди се, че въпреки изпадането на длъжника в забава, нито кредитодателят, нито ищецът са се възползвали от правото си да обявят предсрочна изискуемост на вземането си, като крайният срок за изпълнение на договора за кредит е настъпил на 28.11.2021г., с което е станал изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение — главницата, която е дължима ведно със законната лихва за забава (съгласно чл. 86 ЗЗД) от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението. Сочи се, че се претендира и лихва за забава в общ размер на 3 125, 71 лева, която е начислена върху падежирала, непогасена в срок и просрочена към съответния момент главница за периода от 23.10.2020 г. до 11.10.2023г.

Твърди се, че на 17.03.2017г. между „С***, ЕИК: *** в качеството му на цедент и „Ф****, ЕИК *** в качеството му на цесионер е сключен договор за прехвърляне на парични вземания, съгласно който цедента прехвърля на цесионера портфолио от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1, по силата на което на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит, включително вземанията, претендирани в настоящото производство, станал ищецът. Сочи се, че с оглед задължението си по чл. 99, ал.

3 от ЗЗД, цедентът „С*** е упълномощил цесионера „Ф*** да уведоми С. Д. К., за прехвърлянето на вземанията спрямо нея и изпратил чрез „Б***препоръчана пратка, съдържаща уведомление за цесия до посочения в договора за кредит адрес, като същият е посетен от пощенски служител, който не е открил нито длъжника нито друго пълнолетно лице, съгласно да получи пратката, поради тази което е оставил уведомление с указан срок за получаването и от техен офис. Сочи се, че след като срокът е изтекъл, пратката е върната в цялост на ищцовото дружество оформена като „непотърсена“. Сочи се, че поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му задължения ищецът, в качеството си на цесионер по Договора за кредит е предявил претенцията си по съдебен ред, като е подал заявление по чл. 410 ГПК, за което е било образуваното ч. гр. д. № 2197/2023г. по описа на PC – Благоевград, по което е издадена заповед за изпълнение, която е надлежно връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК.

В законоустановения срок ответникът чрез назначения му особен представител е депозирал писмен отговор, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан. Сочи се, че представения договор за кредит е изготвен с шрифт по-малък от 12.

Сочи се, че формата за действителност на договорите за потребителски кредит е писмена чл. 10, ал. 1 ЗПК (за потребителски кредити в тесния смисъл на думата - на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; всички клаузи следва да се обективирани с шрифт, не по-малък от 12), респ. чл. 430, ал. 3 ТЗ (за потребителските кредити в широк смисъл на думата - банковите кредити). Навежда се, че съгласно разпоредбата на чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК /когато не са спазени изискванията на чл. 10,ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 договорът за потребителски кредит се счита за недействителен, като в настоящия случай се твърди, че не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1 от ЗПК, тъй като, както договора, така и елементите към него не са изготвени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. Сочи се, че договорът за кредит за текущо потребление е изготвен върху бланка, върху която допълнително с ръкописен текст на ръка 2 са нанесени данни, което изключва спазване на правилото за еднаквост на шрифт, размер и вид. Сочи се, че е очевидна и разликата по отношение на Общите условия и на Погасителния план, които следва да са неразделна част от договора. Навежда се, че изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК е относимо и към датата, посочена в договора, с оглед на разпоредбата на чл. 5, ал. 4, съгласно която, информацията по ал. 1, 2, 3, 9 и 13 се предоставят на потребителя безвъзмездно, по ясен или разбираем начин, като всички елементи на информацията се предоставят с еднакъв по размер, вид и формат шрифт. Сочи се, че законодателят е формулирал изискване за еднаквост по размер, вид и формат шрифт, при това за преддоговорна информация, което на още по-силното основание следва да се приеме, че се отнася и за окончателния договор и неговите елементи. С оглед на гореизложеното се иска да бъде прието и да бъде обявен за недействителен договор за кредит от 26.11.2014г., поради използван размер на шрифта в договора за кредит по-малък от 12. На следващо място се сочи, че отпуснатият на ответника като физическо лице кредит представлява предоставяне на „финансова услуга“ по смисъла на § 13 т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и същият има качеството потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Сочи се, че като потребител ответникът разполага със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно, като се сочи, че са налице неравноправни клаузи в договора за потребителки кредит. Твърди се, че процесният договор за потребителски кредит е сключен при Общи условия, т.е. при предварително определени от страна на ищеца договорни клаузи и доколкото самият договор е бланков, същият не е бил предмет на предварително договаряне между страните, от което според ответника следва извод, че ответника не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Сочи се, че в случая е бил подписан стандартизиран бланков формуляр, чието съдържание е предварително изготвено от ищеца. Посочва се, че кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР и годишното му оскъпяване, като липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита. Сочи се, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Сочи се, че уговорения в договора за кредит годишен лихвен процент и годишен процент на разходите по кредита надвишава многократно законната лихва, поради което с оглед липсата на индивидуално договаряне на параметрите в договора за потребителски кредит, както и неконретизирано формиран ГПР, съответно уговорен ГЛП се сочи, че договорните клаузи са неравноправни и на основание чл. 146 ал.1 ЗЗП същите са нищожни. На следващо място се сочи, че ищецът не може да се позовава на настъпила „предсрочна изискуемост“ на кредита, като се твърди, че липсва валидно отправено и достигнало до знанието на кредитополучателя изявление за това на база представените доказателства. Сочи се, че доказателствената тежест е на страната на кредитора и той следва да докаже настъпването на предсрочната изискуемост, в т.ч., че е уведомил длъжника за това, като се твърди, че такова уведомление за предсрочна изискуемост не е връчено на ответника. На следващо място се прави и възражение, че вземането по главницата и лихвите по договора за кредит са погасени по давност, като се сочи, че е изтекла предвидената в разпоредбите на чл. 110 от ЗЗД и чл. 111 от ЗЗД давност за такива вземания. Твърди се, че кредита е станал изискуем не както е посочил ищеца на 28.11.2021г., на която дата е крайният срок за изпълнението на договора за кредит, а същият е станал изискуем след спирането на плащанията по него след извършеното последно плащане от длъжника. С оглед изложеното се иска отхвърляне на предявените искове.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

3

От приетите по делото доказателства: договор за потребителски кредит № ***г.; приложение за потребителски кредит, методика за изчисляване на референтен лихвен процент на „С*** за кредити на физически лица; договор за учредяване на залог върху вземания от 26.11.2014 г.; погасителен план за кредитен договор; искане за потребителски кредит с рег. №ВД-14-0836/24.11.2014 г.; договор за прехвърляне на парични вземания от 17.03.2017 г. от лист 15 до лист 26; потвърждение за извършена цесия на парични вземания на основание чл. 99 от Закона за задълженията и договорите, които писмени доказателства не са оспорени от ответника се установяват изложените обстоятелства в исковата молба по възникване на облигационни отношения между страните в процеса при описаните по – горе параметри и в следствие купуването на вземането – предмет на спора от ищеца с посочения договор за цесия, сключен със „С*** на 17.03.2017г.