Решение № 9835 от 23.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9835 гр. С., 23.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110143729 по описа за 2025 година

П. П. С. е предявила срещу „Б. Е. Д. К.”ООД иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.10 от ЗПК във вр. с чл.19 от ЗПК, евентуално по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за признаване на нищожността на клаузата на чл.9, ал.1 от Договор за паричен заем №500072401 от 01.03.2024, предвиждаща такса за бързо разглеждане.

Твърди, че на 01.03.2024 е сключила договор за потребителски кредит №500072401 с ответника за сумата от 1500 лева-главница и такса за бързо разглеждане в размер от 637.92 лева.Твърди, че заплащането на допълнителната такса за бързо разглеждане е включено в месечните погасителни вноски по договора за кредит.Твърди, че клаузата на чл.9, ал.1 от договора, предвиждаща такса за бързо разглеждане е нищожна, тъй като задължава потребителя да заплати сума в размер на 42% за услуга, която не е извършена.Счита, че тази клауза не е индивидуално уговорена. Твърди, че клаузата на чл.9, ал.1 от договора е нищожна поради противоречие със закона.Поддържа, че клаузата на чл.9, ал.1 от договора противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй като кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.Твърди, че клаузата е нищожна и поради противоречие с добрите нрави.

1

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Б. Е. Д. К.”ООД оспорва предявения иск.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за кредит с номер MAX_500072401 от 01.03.2024 „Б. Е. Д. К.“ООД е предоставил на П. П. С. кредит в размер от 1500 лева за срок от 12 месеца, при обща стойност на плащанията 1830.72 лева, ГПР41.99% и ГЛП-38.48%.

По делото са представени СЕФ, застрахователен сертификат, Общи условия към договора за потребителски кредит.

По делото е представено Споразумение за пълно предсрочно погасяване по Договор за потребителски кредит с номер MAX_500072401 от 01.03.2024.

По делото е представено удостоверение за изплатен кредит по Договор с номер MAX_500072401 от 01.03.2024.

По делото са представени разписки за заплатени вноски от П. П. С. в полза на „Б. Е. Д. К.“ООД.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По силата на договор за кредит с номер MAX_500072401 от 01.03.2024 „Б.

Е. Д. К.“ООД е предоставил на П. П. С. кредит в размер от 1500 лева за срок от 12 месеца, при обща стойност на плащанията 1830.72 лева, ГПР-41.99% и ГЛП-38.48%.

Съгласно чл.9, ал.1 от договора при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т.7.3 от раздел V от Общите условия.Паричната сума за бързо разглеждане на искането за кредит е в размер от 637.92 лева и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен по договора.

С клаузата, предвиждаща такса за бързо разглеждане на документи по същество се прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата институция по чл.16 от ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за 2 кредит.Същевременно съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал.2 на същата разпоредба не може да се изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая предвиденото възнаграждение за бързо разглеждане на документи и отпускане на кредит е свързано с процедурата по усвояване на кредита и клаузата , която предвижда дължимостта му противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.Таксата за бързо разглеждане пряко касае действия по разглеждане на искането на кандидат –заемателя, поради което се явява такса във връзка с усвояването на кредита, а не допълнителна услуга.

С оглед на изложеното клаузата, предвиждаща таксата за бързо разглеждане е нищожна поради противоречие със закона- чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Освен това клаузата, предвиждаща такса за бързо разглеждане е нищожна и поради противоречие с добрите нрави.Таксата за бързо разглеждане е в размер от 637.92 лева, което е почти половината от предоставения кредит от 1500 лева.Таксата за експресно разглеждане представлява скрита печалба и води до неоснователно обогатяване на ответника. Въведената такса нарушава принципа за добросъвестност и справедливост.Неоснователно е възражението, че таксата за експресно разглеждане не е задължителна, доколкото същата е включена в погасителния план и в отделните вноски, както и в общата дължима сума от 3425.40 лева.

По отношение на ГПР

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е сключен на 01.03.2024,с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент към м.03.2024 е в размер от 3.80%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза в размер от 13.80%..

В случая по договора ГПР е 41.99% и така както е посочен не надвишава петкратния размер на законната лихва от 69%.

3

Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включена и таксата за бързо разглеждане.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая таксата за бързо разглеждане представлява също разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР.

Съдът намира, че невключването на таксата за бързо разглеждане в ГПР представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК. Таксата за бързо разглеждане представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.

В случая таксата за бързо разглеждане е в размер от 637.92 лева, което е почти ½ от размера на кредита и ако тя бъде включена като разход в ГПР, той ще надвиши многократно ограниченията по чл.19 от ЗПК.

Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът намира, че невключването на таксата за бързо разглеждане в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.

Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за кредит е недействителен поради противоречие със закона.

С оглед на което при недействителен договор са недействителни и отделните му клаузи, включително клаузата на чл.9, ал.1 от договора.

С оглед на изложеното съдът намира, че клаузата на чл.9, ал.1 от договора е нищожна поради противоречие със закона.

С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.10 от ЗПК във вр. с чл.19 от ЗПК следва да бъде уважен.

4

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищцата на основание чл.78, ал.1 от ГПК.Ищ цата е реализирала разноски в размер от 50 лева /25.56 евро/– държавна такса и 480 лева /245.42 евро/адвокатско възнаграждение.

Съдът намира, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен предвид постановеното от СЕС решение по дело С-438/22 от 25.01.2024.Размерът на възнаграждението следва да се определи предвид материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото, като в случая съдът съобразява, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и е с нисък материален интерес.Освен това съдът съобразява, че между същите страни има други идентични дела по други договори с нисък материален интерес.Воденето на множество дела по искове с нисък материален интерес водят до неоснователно трупане на разноски.Поради това адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер от 150 евро, а заедно с ДДС 180 евро.

Предвид изложеното в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер от 205.56 евро, от които 25.56 евро /50 лева/– държавна такса и 180 евро с ДДС- адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл.9, ал.1 от Договор за паричен заем №500072401 от 01.03.2024, предвиждаща такса за бързо разглеждане, по предявения от П. П. С., ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул.“Й.

Щ.“, бл.372, вх.1, ет.3, ап.6, със съдебен адрес:гр.С., бул. „А. С.“№125-2, офис 5.3., срещу „Б. Е. Д. К.”ООД, ЕИК...., със седалище и адрес на управление:гр.С., район И., ул. „Н.”№25, ет.5, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.10 от ЗПК във вр. с чл.19 5 от ЗПК.

О СЪ Ж Д А „Б. Е. Д. К.”ООД, ЕИК...., със седалище и адрес на управление:гр.С., район И., ул. „Н.”№25, ет.5, да заплати на П. П. С., ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул.“Й. Щ.“, бл.372, вх.1, ет.3, ап.6, със съдебен адрес:гр.С., бул. „А. С.“№125-2, офис 5.3., на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 205.56 евро-разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6