Акт № 3 от 19.12.2012, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 13

Номер

13

Година

01.04.2009 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

03.05

Година

2009

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Деян Георгиев Събев

Секретар:

Христина Златомирова Костова

Прокурор: като разгледа докладваното от

Йорданка Георгиева Янкова дело номер

20095100600032 по описа за

2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа от НПК.

С протоколно определение произнесено в съдебно заседание на 19.01.2009 г., съдията-докладчик е приел, че подадената от Л. Б. тъжба е просрочена и на основание чл.289, ал.1, във вр. с чл.24, ал.4, т.2 от НПК, е прекратил производството по НЧХД №1152/08 г. по описа на РС-К.. дсъдимата М. В.

Против така постановеното определение е постъпила частна жалба от Л. С. Б., подадена чрез пълномощника му – А.В. Я., в която твърди, че определението е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено по следните съображения: С присъда, постановена по НОХД №179/2007год. по описа на Окръжен съд Г.К., Л. Б. бил признат за невиновен по предявеното му обвинение, което подробно било описано в подадената тъжба. От Решение № 109/20.05.2008год., постановено по ВНОХД № 198/2008год. на Апелативен съд Г.Пловдив било видно, че присъдата на КОС била потвърдена и влязла в сила на 20.05.2008год.озиране от страна на подсъдимата М. В.

Твърди се, че считано от тази дата нататък започвал да тече шестмесечният срок за подаване на тъжба по смисъла на чл.81, ал.З от НПК, а не както приел първоинстанционният съд, считано от подаване на жалбата пред Окръжна прокуратура-К. от страна на подсъдимата М. В.-Д. срещу Л. Б.. Текста съдържал в себе си две хипотези. Първата предвиждала, че срока тече от деня, в който пострадалият е узнал за извършване спрямо него на престъпление. Счита, че в настоящият казус следвало да се приеме за безспорно, че Б. е узнал за извършеното спрямо него престъпление от деня, в който е влязла в сила оправдателната присъда, а именно 20.05.2008год. До тази дата същият бил подсъдим, и без да е налице окончателен съдебен акт, той не можел да узнае или да знае дали в действителност е виновен или невиновен по предявеното му обвинение, т.е. не можел да знае или узнае, дали с депозиране от страна на подсъдимата М. В. В.-Д. жалба пред Окръжна прокуратура-К., същата извършва спрямо него престъпление по чл.148, ал.2, предл.1, във вр.с чл.148, ал.1, т.З, предл.1 и т.4 предл.1, във вр.с чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК. Той не можел да знае и дали са налице всички елементи от състава на престъплението клевета. Т.е. дали му е приписано престъпление, което не е извършил, дали клеветата е извършена от длъжностно лице, дали е извършена по отношение на длъжностно лице, дали са настъпили тежки последици от извършване на престъплението клевета и т.н. В подкрепа на горното било и обстоятелството, че в мотивите към присъдата си КОС приемал, че Б. нямал качеството на длъжностно лице, за разлика от мотивите към решението на ПАС, който бил на противното становище. Õ имал възможността да се запознае с всички събрани по делото материали. Макар по настоящото дело да няма конкретни данни кога е било предявено разследването, от приложения заверен препис от присъда по НОХД №179/2007 г. на ОС-К., се установява, че това е станало през 2007 г. преди образуване на съдебното производство. От описаното следва и безспорния извод, че тъжителят Б. е узнал за извършеното спрямо него от М.одължи след като определението на първоинстанционният съд бъде отменено.Óказателно частен характер дело срещу обвиненото лице. Извършването на твърдяното в тъжбата престъпление от М. В.-Д. Освен това, в мотивите към определението си за прекратяване на наказателното производство съдът приемал, че в тъжбата се съдържат данни за извършено от подсъдимата М. В.-Д. От материалите по делото и от жалбата на подсъдимата М. В.-Д.Ответника по жалбата – М. В. В.-Д.Пред първоинстанционния съд – РС – К. е била подадена тъжба от Л. С. Б. против Марияна В. В.-Д. с обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.2, предл.І-во, във вр. с ал.1, т.3, предл.І-во и т.4, предл.І-во, във вр. с чл.147, ал.1, предл.ІІ-ро от НК. В тъжбата се твърди, че на 03.01.2006 г. Марияна В. В.-Д., в качеството си на управител на „Хидрострой-Арда” ЕООД-К., депозирала в Окръжна прокуратура – К. жалба с вх.№ В.1/03.01.2006 г., в която обвинявала Л. С. Б., че в нарушение на чл.4, т.3 от Договора за управление на „Хидрострой-Арда” ЕООД-К., като управител на същото дружество издал на 10.07.2005 г. в Г.

С оглед изложеното счита, че тъжителят Л. Б. е узнал за извършеното спрямо него престъпление едва след влизане в сила на оправдателната присъда, т.е. на 20.05.2008год., а не с депозиране на жалба против него.

Втората хипотеза на чл.81, ал.З от НПК предвиждала, че шестмесечният срок започвал да тече, от деня в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство на основание, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. В този случай законодателят имал предвид случаите, в които било образувано досъдебно производство срещу лице извършило престъпление по отношение на друго такова, образувано е досъдебно производство, но същото се преследва по тъжба на пострадалият. Безспорно било, че тази хипотеза не била налице в настоящият казус. Дори да се приемело, че следва разпоредбата да се тълкува разширително, то и в този случай срока започвал да тече от датата в която е влязла в сила оправдателната присъда, т.е. отново 20.05.2008год.·жбата, или този срок е започнал да тече от момента, в който той е узнал, че М. В.-Д. е подала жалба в Окръжна прокуратура – К., в която е изложила обстоятелства за извършено от Б.

Счита, че ако се възприемели мотивите на първоинстанционният съд за прекратяване на производството по настоящото дело, би се стигнало до неправилният извод, че веднага след депозиране на жалба срещу дадено лице, то същото слÕдвало да подава бланкетна тъжба за клевета, без посочване на всички елементи от това престъпление или отново бланкетно посочени без да почиват на никакви доказателства или установени обстоятелства, само и единствено за да се спази срока. Според жалбодателя, това би довело до спиране на всяко наказателно производство от частен характер, а не такава била целта на закона. Правилното тълкуване на текста на чл.81, ал.З от НПК, водел до единственият възможен извод, че настоящата тъжба била подадена в срок и производството по делото следвало да продължи след като определението на първоинстанционният съд бъде отменено.Óказателно частен характер дело срещу обвиненото лице. Извършването на твърдяното в тъжбата престъпление от М. В.-Д. не може да бъде поставено в зависимост от изхода на образуваното срещу Л. Б.¯жените в тъжбата обстоятелства безспорно се установява по делото, че Б. е узнал, че досъдебното производство срещу него е образувано след депозиране на жалбата от М. В.-Д., като му е приписвано престъпление, за което той е твърдял, че не е извършил. Това узнаване е станало при привличането му като обвиняем през 2006 г. или най-късно при предявяване на разследването, когато той е имал възможността да се запознае с всички събрани по делото материали. Макар по настоящото дело да няма конкретни данни кога е било предявено разследването, от приложения заверен препис от присъда по НОХД №179/2007 г. на ОС-К.

Освен това, в мотивите към определението си за прекратяване на наказателното производство съдът приемал, че в тъжбата се съдържат данни за извършено от подсъдимата М. В.-Д. престъпление по чл.286, ал.2 от НК, а не такива по чл.148, ал.2, предл.1, във вр.с чл.148, ал.1, т.З, предл.1 и т.4 предл.1, във вр.с чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК и всички материали следвало да бъдат изпратени на Районна прокуратура за провеждане на досъдебно производство, а наказателното дело от частен характер следвало да бъде прекратено.Õ тъжителят Б. е узнал за извършеното престъпление, предмет на тъжбата, преди повече от шест месеца от депозирането на тъжбата в деловодството на РС-К.

От материалите по делото и от жалбата на подсъдимата М. В.-Д. до Окръжна прокуратура-К. било видно, че на Б. е приписано престъпление, че деянието е извършено от и на длъжностно лице. Т.е. налице били всички елементи от състава на чл.148, ал.2, предл.1, във вр.с чл.148, ал.1, т.З, предл.1 и т.4 предл.1, във вр.с чл. 147, ал. 1, предл. 2 от НК.ßа в Окръжна прокуратура – К.

Моли да бъде постановено определение, с което да се отмени изцяло определението на Районен съд Г.К., постановено по НЧХД № 1152/2008год., и делото да се върне за разглеждане в открито съдебно заседание.

Във въззивното производство, жалбодателят се представлява от А.Я., който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.

Ответника по жалбата – М. В. В.-Д., не се явява, но чрез пълномощника си – А.Б. оспорва жалбата, като счита, че изложените в нея доводи са неоснователни. Моли обжалваното определение на РС-К. да бъде оставено в сила, тъй като същото било добре мотивирано и не страдало от никакви пороци.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваното определение, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира:

Жалбата е подадена в срок, но разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд – РС – К. е била подадена тъжба от Л. С. Б. против Марияна В. В.-Д. с обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.2, предл.І-во, във вр. с ал.1, т.3, предл.І-во и т.4, предл.І-во, във вр. с чл.147, ал.1, предл.ІІ-ро от НК. В тъжбата се твърди, че на 03.01.2006 г. Марияна В. В.-Д., в качеството си на управител на „Хидрострой-Арда” ЕООД-К., депозирала в Окръжна прокуратура – К. жалба с вх.№ В.1/03.01.2006 г., в която обвинявала Л. С. Б., че в нарушение на чл.4, т.3 от Договора за управление на „Хидрострой-Арда” ЕООД-К., като управител на същото дружество издал на 10.07.2005 г. в Г.К. запис на заповед, с която дружеството се задължило към „Ковег”АД-К. със сумата от 93000 лв, неотменимо безусловно и без протест и без предявяване за плащане. В жалбата се твърдяло още, че извършвайки неправомерно разпореждане с парите на дружеството Б. съзнавал, че върши действия в нарушение на правомощията си, но целта му била да се разпореди с тези чужди пари, като със свои, за да може да облагодетелства неправомерно друго лице, а именно „Ковег” АД-К.. Сочело се, че напрактика било извършено престъпно длъжностно присвояване, като за улесняването му било извършено и друго престъпление по чл.282 от НК. Твърдяло се още, че престъплението било в особено големи размери и случаят бил особено тежък, тъй като настъпили вредни последици за „Хидрострой-Арда” ЕООД-К.. а да се извлекат от подадената в прокуратурата жалба от В.-Д., а не от съставомерните елементи на повдигнатото на Б.

В тъжбата се твърди също, че с така депозираната жалба М. В.-Д., в качеството си на длъжностно лице – управител на „Хидрострой-Арда” ЕООД-К. приписала на Л. Б. на 03.01.2006 г. извършване на престъпление, в качеството му също на длъжностно лице по смисъла на чл.203, ал.1, във вр. с чл.202, ал.1, т.1, във вр. с чл.201 от НК. Т.е. Б. бил наклеветен от В.-Д., като му било приписано престъпление, което не е извършил.

След депозиране на жалбата против Б. било образувано досъдебно производство, което приключило с изготвяне и внасяне от Окръжна прокуратура К. на обвинителен акт срещу Л. Б. за извършено престъпление по чл.203, ал.1, във вр. с чл.202, ал.1, т.1, във вр. с чл.201 от НК. По внесения обвинителен акт в Окръжен съд – К. било образувано НОХД №179/2007 г., което завършило изцяло с оправдателна присъда по предявеното против Б. обвинение. С Решение №109/20.05.2008 г., постановено по ВНОХД № 198/2008 г., Пловдивският апелативен съд потвърдил присъда № 3/10.03.2008 г. по НОХД №179/2007 г. по описа на Окръжен съд К.. Оправдателната присъда влязла в сила на 20.05.2008 г. ‗ака депозираната жалба М. Василева-Д.

В резултат на извършеното от М. В.-Д. по отношение на Б. престъпление, а именно приписвайки му извършването на престъпление по чл.203, ал.1, във вр. с чл.202, ал.1, т.1, във вр. с чл.201 от НК, Л. Б. претърпял и продължавал да търпи значителни неимуществени вреди, които са подробно описани в тъжбата и оценени в размер на 20 000 лева.

Разпечатката съдържа 39 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c7d5f02a-eb07-4c39-b209-6c383e15cebb