Решение № 666 от 23.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 666 гр. София, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ТЕОДОРА ЕВГ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20211110217827 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 3438480 на СДВР с дата от 04.03.2020 г. срещу ЦВ. ВЛ. М., ЕГН: **********, с който му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400.00 лева за административно нарушение на основание чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.

В жалбата се съдържат доводи, че автомобилът не е бил в движение, а в покой..

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, се явява лично, поддържа жалбата си, твърди, че автомобилът е бил в покой, като му е била изтекла задължителната застраховка „гражданска отговорност“.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител, в писмени бележки моли за потвърждаване на ЕФ.

Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от това. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

На 04.03.2020, в 12.43 часа в село Долни Богров бул. „Ботевградско шосе“ до номер 44 с посока на движение от ул. „38-ма“ към гр.София при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място с мобилно автотехническо средство АТТС TFR1-M 506, изпитано с протокол за проверка от БИМ под № 1-39-2020/28.01.2020 г. и със снимков материал към клип № 9066, радар № 506, е установено, че МПС – лек автомобил „Форд Мондео“ с рег. № **** собственост на жалбоподателя, се е движел със скорост от 85 км/ч, след приспадане от 3 км/ч толеранс от 88 км/ч или с превишена скорост над разрешената от 35 км/ч.

След заснемане на нарушението, на жалбоподателя С. бил издаден и връчен ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 3438480 на СДВР с дата от 04.03.2020 г.

1

Видно от база данни КАТ , собственик на процесния лек автомобил е именно жалбоподателят, обстоятелство, което не се оспорва.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ. Независимо, че срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, същият е годен да изпълнява своята функция на основание чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, според който когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Същото е преминало успешно и последваща проверка, видно от протокол, приложен по делото.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се санкционира. Посочено е населеното място, наименованието на булеварда, където е извършено нарушението, срещу коя административна сграда е установено нарушението, посоката на движение, датата и часът на нарушението.

От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 88 км/ч. Видно е, че е налице разминаване между установената съгласно приложения снимков материал и т. нар. наказуема скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост от 3 процента или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. В тази връзка и видно и от отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената скорост е намалена. По делото безспорно се установи, че отчетената скорост е намалена с 3 км/ч в полза на водача, което е и допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч съобразно посоченото в протокола за проверка.

Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на жалбоподателя като собственик на вписаното в него МПС към момента на нарушението и което обстоятелство не се оспорва, а и се доказва от издадената от ОПП СДВР справка. Няма данни, жалбоподателят да се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и по чл. 189, ал. 6 ЗДвП.

Електронният фиш, видно от приложената справка „Списък с намерени фишове“ по административната преписка е съставен на 31.03.2020. и е връчен на 05.03.2020г. Съобразно тези данни фишът е издаден по-малко от месец след извършване на нарушението. Спазени са всички срокове за неговото съставяне. Датата на връчване е различна от датата на съставяне и единствено касае сроковете за обжалване, които са спазени от жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, 2 налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустима, като законът и наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава електронен фиш. Включването на автоматизираната система за видеоконтрол и нейното изключване са единствените действия, които органите по контрол на движението по пътищата, осъществяват. Мобилната система функционира изцяло самостоятелно и независимо, както и стационарната, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в протокол.

Както беше посочено по-горе, жалбоподателят не се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. В случая, с оглед нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, при неподаване на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението в 14 - дневен срок от получаване на електронния фиш от собственика на МПС, то именно собственикът се смята за извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш. Тази законова презумпция е оборима, но в настоящото производство не са ангажирани доказателства, че собственикът не е управлявал МПС.

Противно на посоченото в жалбата, обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими данни по образец и съгласно изискванията на ЗДвП, като на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. В допълнение съдът отбелязва, че в нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, като същите не е необходимо да съответстват на тези, важими за едно наказателно постановление, независимо, че в определение случаи ЕФ се приравнява на влязло в сила наказателно постановление, поради което не може да се счита за съществено процесуално нарушение липсата на подробно описание на нарушението. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление. Също така описанието, дадено в обжалвания ЕФ, на нарушението е достатъчно подробно и ясно, за да разбере нарушителят за какво е санкциониран и къде е извършено нарушението.

В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 50 км/ч, по силата на самата разпоредба на закона (чл.21, ал.1 то ЗДвП, която предвижда максимална скорост за движение на територията на населено място за тази категория МПС – 50 км/ч). Същата е била превишена от водача, обстоятелство, което е безспорно установено. Доколкото пътят се намира в населено място общото ограничение е винаги 50 км/ч., освен ако с пътен знак не е въведено друго. Видно от приложената справка, в участъка, където е заснет да управлява жалбоподателят, няма въведено ограничение с пътен знак, позволяващо движение със скорост по-висока от 50 км/ч. Съответно е следвало жалбоподателят да спазва общото ограничение от 50 км/ч за населено място.

Неоснователни и недоказани са възраженията на жалбоподателя, че автомобилът му е бил в покой. Видно от представения снимков материал, автомобилът се е намирал на посочената във фиша дата в движение, разположен на платното за движение и не е в покой, както се твърди в пледоарията на М.. Обстоятелството, че същият е наказан и за липса на задължителна застраховка по Кодекса на застраховането не изключва възможността същия да бъде наказан и за превишаване на скоростта, доколкото МПС е управлявано със скорост над допустимата за населено място. Жалбоподателят не представи никакви доказателства, които да оборват заснетото от техническо средство движение на неговия автомобил.

3

Липсата на застраховка „Гражданска отговорност“ по никакъв начин не означава и не доказва, че автомобилът не е бил приведен в движение и управляван по пътната мрежа с превишена скорост. Поради тези съображения съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че автомобилът се е намирал в покой, когато е бил заснет. Нещо повече, МПС е само на пътното платно и се изключва категорично възможността системата-радар да е заснела друго МПС.

Задължително условие за санкционирането с ЕФ е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган, удостоверено с протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта . Видно от него, техническото средство е било поставено на посоченото в ЕФ местоположение в рамките на населено място без наличие на пътни знаци, указващи движение със скорост, различна от предвидената в чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съответно е следвало да спазва общото правило за поведение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и да избира скорост на движение в максималните граници на тази разпоредба.