Решение № 122 от 10.11.2023, Районен съд - Девин
- Съд
- Районен съд - Девин
- Дело
- Гражданско дело 135/2023
- Вид
- Решение № 122
- Подписан
- 10.11.2023
- В сила
- 29.02.2024
- Състав
- Елка Антимова Хаджиева
Цитирани разпоредби
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.22 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 ал.1 предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 62, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 288 · Търговски закон
- чл. 430, ал. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 122 гр. Девин, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20235410100135 по описа за 2023 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :
Производството е по чл. 26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 ЗПК, по чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, чл.86 ЗЗД, с цена 1123.54 лева – частичен от 1300.00 лева.
В исковата молба ищцата твърди, че на 03.02.2022г. е сключила договор за паричен заем № 438* с „И. А. М.“ АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 2500.00 лева, видът на вноската е месечна, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. На датата на сключване на договора, между „И. А. М." АД, ищцата и ответното дружество са сключили договор за предоставяне на гаранция № 438*, по силата на който „Ф. Б." ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „И. А. М." АД задълженията на ищцата. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя.
Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищцата се е задължила да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение, което е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Също така договорът за кредит и поръчителство са подписани от едно и също лице в качеството му на представляващ заемодателя и гарантиращото дружество.
Счита, че са нарушени чл.19, ал.4 ЗПК, чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, 1 чл.19, ал.1 ЗПК, като излага подробни съображения в обстоятелствената част на исковата молба. Счита, че клаузата на чл.3, ал.1 от Договора за предоставяне на поръчителство, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение, не поражда права и задължения за страните, като договорът следва да се прогласи за нищожен поради накърняване на добрите нрави.
Счита, че е налице правен интерес от предявяване на настоящите кумулативно обективно съединени искове срещу ответното дружество на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.55, ал.1 ЗЗД за претендирани при изначална липса на основание суми по договор за поръчителство.
Моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство № 438* е нищожен. Моли съда да осъди, на основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД ответникът да заплати на ищцата сума в размер на 1123.54 лева, като частичен иск от общо 1300.00 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № 438*, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането. Претендира за разноски.
В о. с. з. ищцата не се явява и не изпраща представител. С молба пълномощникът му адв. Д. М., моли съда да уважи така предявените искове.
Претендира за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38 ал. 1 т.2 ЗА. В случай, че претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение/юрисконсултско е над минималното такова, определено съгласно НМАВР, прави възражение за прекомерност. Счита, че по делото безспорно се установява сключване на договор за паричен заем, както и договор за поръчителство с ответника, обезпечаващ договора за заем. Твърди, че договора за предоставяне на гаранция/поръчителство е сключен във връзка с договора за паричен заем между „И. А. М." АД и Х.. Ответникът по договора за предоставяне на гаранция - „Ф. Б." ЕООД, в качеството му на гарант, поел задължението да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парично задължение) в полза на „И. А. М." АД с наредител - потребителят, с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договорите за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението 2 на потребителя по договора за заем /чл. 1, ал. 1 от договора/. Посочено е в чл.
1, ал. 2 от договора, че гаранцията се издава от гаранта и влиза в сила в срок от 3 дни от подписване на договора, в случай че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 и чл. 4, т. 2 от договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение - поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. За поемане на задължението по договора, в полза на гаранта „Ф. Б." ЕООД е уговорено възнаграждение, платимо от потребителя разсрочено, на вноски на уговорените в договорите падежни дати /чл. 3, ал. 1/. Твърди, че „И. А. М." АД е овластено да приема плащания и за гаранта - ответник по делото, като дори е уговорено, че в случай че заплатената от потребителя сума е недостатъчна да покрие както вноската по договора за заем, така и тази към гаранта, с приоритет се погасяват задълженията към гаранта /чл. 3, ал. 3/. Твърди, че процесните договори са потребителски - страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция - търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника- потребител да върне предоставената парична сума. Видно от двата договора е, че са подписани от едно и също лице като представител на дружеството гарант и на заемодателя като излага подробни съображения.
В о. с. з. ответникът не изпраща представител. С молба пълномощникът му старши юрисконсулт М. К. поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да остави предявените искове без уважение като неоснователни и недоказани. Моли да им бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски, съгласно приложения списък.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че между ищцата Д. Р. Х. и „И. A. М.“ АД- София е сключен Договор за паричен заем № 438*/02.02.2022г. за сумата от 2500.00 3 лева.
Не се спори, че между ищцата Д. Р. Х. и ответника „Ф. Б.“ ЕООДСофия е сключен Договор за предоставяне на поръчителство № 438*/02.02.2022г., с който е обезпечен сключеният Договор за заем.
Представен е погасителен план по Договор за паричен заем № 438*, от който се установява, че дължимата лихва е в размер на 241.83 лева; платената лихва е в размер на 240.23 лева; дължимата главница е в размер на 2500.00 лева, платената главница е в размер на 2500.00 лева. Остатък дължимо лихва и главница е в размер на 1.60 лева, а платеното лихва и главница е в размер на 2740.23 лева. Плащания главница – 2500.00 лева и лихва – 240.23 лева.
От справка за платените суми по Договор за предоставяне на поръчителство/гаранция № 438*/03.02.2022г. се установява, че дължимото поръчителство е в размер на 8.63 лева, а платеното поръчителство е в размер на 1123.54 лева. Плащания поръчителство в общ размер на 1123.54 лева.
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена ССчЕ, съдът прие за установено, че по счетоводни справки направени в счетоводството на „Ф. Б.“ ЕООД общата сума, която е платена на ответното дружество по договора за поръчителство/гаранция е в размер на 1123.54 лв.
След като разгледало вещото лице погасителния план за погасяване на начислените задължения, включително и възнаграждение за поръчителство на всяко извършено плащане, констатирало следното: По Договор за паричен заем № 438*/03.02.2022г. Погасена главница – 2500.00 лв.; Погасена лихва – 240.23 лв.; По Договор за предоставяне на гаранция № 438*/03.02.2022г.
Платеното възнаграждение в размер на 1123.54 лв. След като сумирало всички разходи за кредитополучателя под формата на изходящи парични потоци по кредита, които се заплащат и разделило размера на осреднената база за целия период на кредита, констатирало, че действителния размер на ГПР по договор за паричен заем № 438*/02.02.2022г. като включило в него и дължимото възнаграждение за поръчителство е в размер на 283.09 %.
Вземайки предвид параметрите по договор за паричен заем с № 438*/03.02.2022г., констатирало следното: Доходността на ден е в размер на 22.86 лв.; Доходността за срока на погасяване на договора, която е следвало да бъде заплатена от ищцата е в размер на 22.92 лв.; Реално полученото 4 възнаграждение е в размер на 1123.54 лева.
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, същото не е оспорено от страните.
Съдът намира, че предявените искове по чл. 26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 ЗПК, по чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД са основателни и доказани, по следните съображения:
Съгласно чл.26 от ЗЗД – нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. Нормите за нищожност са императивни. Нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е обща законова разпоредба, уреждаща основание за недействителност на сделките, която намира приложение и за търговските сделки, какъвто е процесният договор за кредит, доколкото липсва специална разпоредба, която да изключва приложението й по отношение на тях. Съгласно чл. 288 от ТЗ за неуредените в него положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а при непълнота и в него – търговските обичаи.
Действително в чл. 430, ал. 2 от ТЗ не е предвидено ограничение за размера на лихвата, която заемателят плаща по договор за кредит, чрез поставяне на изисквания за съответствието й с добрите нрави. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД обаче намира приложение и при търговските сделки (в този смисъл Решение № 88/22.06.2010г., постановено по т.д. № 911/2009г. на ВКС, I т.о.). Безспорно е, че между ищцата Д. Р. Х. и „И. A. М.“ АД- София е сключен Договор за паричен заем № 438*/02.02.2022г., по силата на който ищцата е получила заемната сума от 2500.00 лева, при който размера на двуседмичната погасителна вноска е 210.91 лева, срок на заема в седмици – 26, брой вноски – 13, годишен процент на разходите на заема - 40.20%.
Безспорно е, че между ищцата Д. Р. Х., и ответника „Ф. Б.“ ЕООД- София е сключен Договор за предоставяне на поръчителство № 438*/02.02.2022г., с който е обезпечен сключеният Договор за заем, като възнаграждението, което следва да заплати, за поръчител е в общ размер на 1132.17 лева или по 87.09 лева за всяка вноска.
5
Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС автономията на волята на страните да определят съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две насоки – съдържанието му не може да противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави, като това ограничение се отнася както за гражданските, така и за търговските сделки - арг. от чл. 288 ТЗ. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретни правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи служебно. Един от тези принципи е този на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес . Критериите, дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, са посочени в тълкувателното решение, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /. В настоящия казус, процесният Договор за предоставяне на поръчителство № 438*/02.02.2022г. не се оспорва от ищцата по автентичност. Съдът намира за основателни наведените в исковата молба твърдения за нищожност на договора поради противоречие със закона.