Решение № 107 от 21.12.2022, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. ЛЕВСКИ, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. Иванова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно наказателно дело № 20224410200313 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

В районен съд Левски е постъпила жалба от Е. Д. Ф. от с. *** против НП № 21-0938-004858/04.01.2022 г. на Началник Сектор Пътна полиция при ОДМВР Плевен. Твърди се, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли се съда да отмени обжалваното НП и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на адв. Р. Р. от АК Плевен на основание чл. 38 ал.2 от ЗА.

В съдебно заседание се явява процесуалния представител на жалбоподателя, поддържа изложеното в жалбата.

За ответника – редовно призован – представител не се явява. В придружителното писмо, с което е изпратена жалбата в РС Левски, ведно с преписката е изразено становище, че жалбата е неоснователна и недоказана и е направено искане жалбата да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание не се явява административно наказващия орган.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН, поради което, същата се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

1

Видно от обжалваното НП е че същото е издадено от Д.Д.П., на длъжност Началник Сектор в ОДМВР Плевен, с-р Пътна полиция Плевен и с него на Е. Д. Ф. от с. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП и глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179 ал.2 пр.1 от ЗДвП за нарушения по чл. 123 ал.1 т.3 б.В от ЗДвП и по чл. 20 ал.2 от ЗДвП, като в НП е посочено, че нарушението е извършено на 18.12.2021 г. в 19:30 часа, както и че НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № GA 533328 от 20.12.2021 г. . В обстоятелствената част на НП е посочено, че на 18.12.2921 г. около 19-30 часа на път PVN2122 км.2 с посока на движение към с. Божурлук, Ф. управлява лек автомобил *** с регистрационен номер *** като при движение с несъобразена скорост с пътните условия /завой/ излиза в дясно по посоката си на движение и се блъска в крайпътен знак В31 като реализира ПТП с материални щети по автомобила и съоръжението. Посочено е, че след станалото ПТП водача напуска мястото и е установен на 20.12.2021 г. за вземане на отношение.

Към делото е приложен и посочения в обжалваното НП - Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 533328, от който се установява, че същия е съставен на 20.12.2021 г. против Е. Д. Ф. затова, че на 18.12.2921 г. около 19-30 часа на път PVN2122 км.2 с посока на движение към с. Божурлук, управлява лек автомобил *** с регистрационен номер *** след като при движение с несъобразена скорост с пътните условия /завой/ излиза в дясно по посоката си на движение и се блъска в крайпътен знак В31 като реализира ПТП с материални щети по автомобила и съоръжението.

Посочено е, че след станалото ПТП водача напуска мястото и е установен на 20.12.2021 г. за вземане на отношение.

В акта е посочено, че водача виновно е нарушил чл. 20 ал.2 от ЗДвП и чл. 123 ал.1 т.3 б.В от ЗДвП.

В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителя К. К. А. и свидетеля при съставяне на акта – М. П. Н..

В съдебно заседание свидетелите заявяват, че вече не си спомнят съставения акт, поради което същия им е предявен. След предявяване на акта свидетелите потвърждават положените подписи върху акта и заявяват, че това, което са установили, това е написано в акта, но не си спомнят 2 подробности по случая.

Предвид представените по делото доказателства, съдът приема, че по делото е установено, че на 20.12.2021 г. е съставен акт на жалбоподателя за това, че на 18.12.2921 г. около 19-30 часа на път PVN2122 км.2 с посока на движение към с. Божурлук, управлява лек автомобил *** с регистрационен номер *** след като при движение с несъобразена скорост с пътните условия /завой/ излиза в дясно по посоката си на движение и се блъска в крайпътен знак В31. В акта е посочено, че водача реализира ПТП с материални щети по автомобила и съоръжението, без да са конкретизирани материалните щети по автомобила. В акта не е посочено и конкретизирано „съоръжението“ – за което се твърди, че са причинени материални щети.

Видно от посоченото в акта е, че след станалото ПТП водача е напуснал мястото и е установен на 20.12.2021 г., като в тази част е посочено, че водача е нарушил чл. 123 ал.1 т.3 б.в от ЗДвП съгласно който: „когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерство на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания“.

По делото няма твърдения, нито представени доказателства в посоченото в акта и НП ПТП да е участвал друг водач, на който евентуално да са причинени щети. В акта и НП не са посочени да са причинени каквито и да било щети, не е уточнено какво е „съоръжението“ което се посочва, нито са посочени какви щети са му причинени. Нещо повече, за да бъде реализирана административно наказателна отговорност за нарушение по чл.

123 ал.1 т.3 б.в от ЗДвП е необходимо ПТП – то да е реализирано от поне 2 участника, между които да няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. Едва тогава те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерство на вътрешните работи.

По отношение на другото твърдяно нарушение в акта и НП – по чл. 20 ал.2 от ЗДвП, съдът приема, че същото не се доказва по безспорен начин. В тежест на административно-наказващия орган е да докаже всички обстоятелства, включени във фактическия състав на вмененото нарушение. И двамата разпитани по делото свидетели заявяват, че нямат спомен за случая и 3 нито от техните показания, нито от представените по делото АУАН и протокол за ПТП не се установява механизма на твърдяното ПТП, а и са налице твърдените от процесуалния представител на жалбоподателя разминавания в същите – в акта е посочено, че водача се е блъснал в крайпътен знак В31, а в протокола за ПТП е посочено, че са причинени щети на знак В24. От доказателствата по делото не се установява конкретна фактическа обстановка и не става ясно от кои факти е направен извод, че скоростта е била несъобразена с условията на пътя – завой, каква е била конкретната скорост и дали именно тази конкретна скорост е причина автомобила да излезе от пътното платно и да се блъсне в крайпътния знак.

Предвид изложеното, съдът приема, че по делото не са представени доказателства, от които да се направи категоричен извод, че водача действително е извършил нарушенията, за които е наказан, поради което обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

При този изход на делото искането на адв. Р. за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер на основание чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата е основателно и следва да бъде уважено.

Видно от документите към делото е че към жалбата е представен договор за правна защита и съдействие на жалбоподателя, от който е видно, че адвоката е осъществил безплатна правно помощ на основание чл. 38 ал.1 т.3 от ЗА, като изготвил подадената жалба и е представлявал жалбоподателя в проведеното съдебно заседание.

Предвид изхода на спора, съдът приема, че на процесуалния представител на жалбоподателя следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в предвидения от Наредбата минимален размер, а именно сумата от 400 лв.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21-0938-004858 от 04.01.2022 г., издадено от Началника на Сектор ОД МВР Плевен, Сектор Пътна полиция Плевен, с което на Е. Д. Ф., с ЕГН **********, от с. ***, обл.

*** е наложено административно наказание на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 4 месец и на основание чл. 179 ал.2 пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв., за нарушения посочени в АУАН № GA 533328/20.12.2021 г., като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОД на МВР Плевен да заплати на адвокат Р. Р. от АК гр.

Плевен, със съдебен адрес: гр. *** сумата от 400 лв., представляваща минимално адвокатско възнаграждение по чл. 18 ал.2 във връзка с чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за оказаната защита по настоящото дело на Е. Д. Ф., с ЕГН **********, от с. ***, обл. ***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 5