Определение № 43 от 03.02.2022, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43 гр. Смолян, 03.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно частно гражданско дело № 20225400500023 по описа за 2022 година

Производството е по чл.274-279 във вр. с чл.413, ал.2 ГПК.

С разпореждане № 1562/29.10.2020 г. по ч.гр.дело №

1126/2021 г. Смолянският районен съд ОТХВЪРЛЯ заявлението по чл.410 ГПК на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ПРОТИВ АНН. АТ. М. в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение за сумите: 300 лв., представляваща възнаграждение за услуга Фаст; 480 лв., представляваща възнаграждение за услуга Флекси, двете по договор за потребителски кредит № 40000363654/23.06.2020 г.; 30 лв. такса за събиране на вземането; както и за разликата над уважения размер на юрисконсултското възнаграждение от 50 лв. до пълния претендиран размер от 180 лв. и за разликата над присъдената държавна такса от 31,55 лв. до пълния претендиран размер от 47,75 лв.

Срещу това разпореждане е подадена допустима частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД-гр.София, чрез пълномощника юр.Р. Ил., с искане да бъде отменено и делото да бъде върнато на РС-Смолян за издаване на заповед за изпълнение и за тези суми.

На АНН. АТ. М. не е връчван препис от частната жалба съобразно ал.2 на чл.413 ГПК.

Съдът установява следното:

1

Разпореждането е правилно и следва да се потвърди.

По оплакванията в жалбата и с оглед разрешението по ТР № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2017 г., ОСГТК , настоящият състав съобразява следното:

Клаузите за т.нар. услуги „Фаст“ и „Флекси“ са неравноправни клаузи в договора от 23.06.2020 г., сключен с потребител по смисъла на чл.411, ал.2, т.3 ГПК, поради което правилно за сумите, произтичащи от тях, и съответно – за обусловените от тях такси и разноски в заповедното производство, е отказано издаването на заповед за изпълнение.

Тези клаузи са уговорки във вреда на потребителя, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, съгласно чл.143, ал.1 и ал.2, т.19 ЗЗП.

Това е така, защото на клаузите е придаден вид, че уреждат възнаграждения за допълнителни уж незадължителни услуги, а всъщност регламентират заплащането от потребителя на много висока възнаградителна лихва, маскирана като възнаграждение за възможност да ползва услугите, което сочи и че клаузите не са ясни и разбираеми по смисъла на ал.2 на чл.145 ЗЗП. Това означава и че записаният в договора размер на възнаградителната лихва не е действителният, същото се отнася и до записания в договора размер на годишния процент на разходите /ГПР/, което от своя страна пък е нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10, както и на чл.19, ал.4 ЗПК.

Основание за този извод дават няколко обстоятелства:

Естеството на т.наречените услуги е следното: По чл.15.1 от ОУ, „Фаст“ е приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискатели, които не са закупили такава допълнителна услуга, и в рамките на 1 час, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на дружествотозаявител. „Флекси“ е право на клиента да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в чл.15.2.1, 15.2.2. и 15.2.3. За промяна на погасителния план страните подписват анекс, като промяната влиза в сила от датата на печат, посочен в анекса. Тези специфични изисквания са множество условия, които трябва да 2 са в комбинации, и за които трябва да се представят редица доказателства – напр.лекарски заключения, заповеди за уволнение, смъртен акт и уд-е за наследници и др.под. Въведени са и редица срокове и ограничения.

При взети в заем от М. 1 000 лв., не може да се приеме, че, без да е задължително за нея, би се нагърбила да плати още 300 лв./ цената на услугата „Фаст“/ плюс още 480 лв./ цената на услугата „Флекси“/, или общо 780 лв. допълнително/цели 78 % от главницата/, само за да ползва приоритет от 1 час или да отговори на множеството комплицирани условия, за да получи евентуално промяна на погасителния план, ако такава някога изобщо и се наложи.

В тази връзка съдът счита, че, без заявяване на тези т.нар. допълнителни незадължителни услуги, договорът за кредит въобще не би бил сключен с М.; т.е., тези допълнителни услуги всъщност са задължително условие за получаване на кредита, обратно на записаното в договора и ОУ.

В договора още е предвидено, че възнаграждението за поисканата и закупена допълнителна незадължителна услуга става изискуема с подписването на договора, но се разсрочва за срока му на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита.

Уговорено е и, че, ако кредитополучателят поиска да погаси изцяло или частично своя кредит преди уговорения срок, възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Флекси“ за периода между настъпилата и следващата падежна дата е изискуемо в пълен размер, а ако е закупена и услугата „Фаст“ - дължи пълния размер на възнаграждението за същата. Тези уговорки подкрепят извода, че цената за услугите представлява прикрита възнаградителна лихва за кредитодателя и че, без такива услуги, кредитът не би бил даден.

Общото задължение на М. по този договор с двете т.нар. услуги е 2 135,33 лв., а месечната и вноска възлиза на 118,63 лв. В този раздел на договора няма посочен ГПР. От друга страна, в раздел VІ, като параметри на договора е записано, че сумата на кредита е 1 000 лв., срокът му е 18 месеца, вноската е 75,29 лв., ГПР е 47,92 %, а годишният лихвен процент е 41 %, дължима сума по кредита – 1 355, 33 лв.

След като плаща за горните задължителни услуги, като погасителната вноска е 118,63 лв. и предвид повелителната разпоредба на 3 чл.19, ал.1 ЗПК във вр. с §1, т.1 на същия закон, ГПР следва да се определи, като се отчетат и възнагражденията на допълнителните услуги. При направено от съда изчисление посредством Калкулатор.бг се вижда, че при това положение ГПР всъщност възлиза на 199,6161 %, а възнаградителната лихва – на 114,91 %. Както се каза по-горе, след като в договора не са записани действителните стойности на ГПР и на възнаградителната лихва, договорът не съдържа задължителните реквизити по чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, а и ГПР е в пъти над максимума по чл.19, ал.4 ЗПК.

Посочените в частната жалба актове на съдилища въобще не са задължителни за настоящия съд.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1562/29.10.2020 г. по ч.гр.дело № 1126/2021 г. на Смолянския районен съд

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4