Определение № 710 от 11.10.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 710 гр. Шумен, 11.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500427 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба вх. №5413/23.07.2024 г. /депозирана чрез ел. поща на НПРС и подписана с КЕП/ от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район ......., бул. “......“ №25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор З.Б. чрез юрисконсулт И.Н., срещу разпореждане №1358 от 10.07.2024 г. по ч.гр.д.

№798/2024 г. по описа на РС – Нови пазар, с което заповедният съд е отхвърлил частично заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника М. Д. И. от с. ......, общ. ...... за следните суми: 60,85 лв. – начислени такси; 49,50 лв. – договорна лихва за периода 24.03.2023 г.до 21.11.2023 г. и 197,30 лв. – обезщетение за забава, за периода 22.11.2023 г. до 27.05.2024 г., както и за разликата над сумата от 60 лв. до платените 66 лв. – разноски за държавна такса и за разликата над сумата 45,35 лв. до претендираните 50 лв. – за юрисконсултско възнаграждение.

Частният жалбоподателят счита съдебния акт за неправилен и незаконосъобразен. По отношение на заповедното производство, необходимата информация и дължимата от заповедния съд проверка Сочи определение №2635/10.11.2023 г. по в.ч.гр.д. №2744/2023 г. на ОС – Пловдив. Счита, че начислените такси за използване на кредитната карта са дължими. В случай че съдът счете същите за недължими, моли съда да има предвид, че заповедният съд, след като е счел таксите за използване на кредитната карта за заобикалящи закона, в противоречие с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД във вр. с чл. 146, ал. 5 от ЗЗП е отхвърлил претенциите за договорна лихва и лихва за забава. Моли въззивния съд да отмени атакуваното разпореждане и се произнесе по същество.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от 1 легитимирана страна /заявител/ и е насочена срещу, съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт и приложимите по казуса материалноправни и процесуалноправни норми, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Ч.гр.д. №798/2024 г. по описа на РС – Нови пазар /изпратено по подсъдност от ШРС/ е образувано по депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940 заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника М. Д. И. за заплащане на следните суми: 3060,85 лв. – главница;

49,50 лв. – договорна лихва за периода от 24.03.2023 г. до 21.11.2023 г.; 197,30 лв. – обезщетение за забава за периода от 22.11.2023 г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и за 116,15 лв. представляваща разноски по заповедното производство.

В т. 9 от заявлението е посочено, че вземането произтича от неизпълнение на договорни задължения по договор за потребителски кредит CARD-19899025, сключен на 24.03.2023 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненсъл С.А. клон България и М. Д. И., прехвърлено по силата на Приложение №1 от 22.11.2023 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

В т. 12 е изложено, че длъжникът е уведомен за извършената продажба на вземането.

Излага се, че произходът на това задължение са неплатени суми по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-19899025, като този договор е сключен при спазване на разпоредбите на ЗПК и по силата на този договор кредитополучателят е получил кредитна карта "Маstercard" с персонален идентификацонен номер. Посочва се, че длъжникът се възползвал от револвиращия кредит, като на 24.03.2023 г. посредством услугата "Покупка на изплащане в мрежата на търговски партньор на кредитора" е усвоил част от отпуснатия му кредитен лимит, като съгласно договора за кредит е подписано и приложение към договора за револвиращ кредит с код на усвояване CREX-19899020, с което са уговорени съответните параметри относно усвояването на част от кредитния лимит за извършената покупка на изплащане. Сочи се, че в периода 24.03.2023 г. до 21.11.2023 г. длъжникът усвоил от кредитната карта общата сума от 3 000 лв. Изтъква се, че договореният лихвен процент се изчислява върху всички суми в месечното извлечение, считано от датата на съответната транзакция за времето на ползването му и се обявявала като дължима в следващото извлечение. На посоченото основание на картодържателя била начислена лихва за ползване на кредита в размер на 49,50 лв. за периода 24.03.2023 г. до 21.11.2023 г.. Твърди се, че подписвайки договора страните са договори при условие, че кредитополучателят не извърши плащане на една или повече месечни погасителни вноски, последният дължи и обезщетение за забава в размер на 2 действащата законна лихва за периода на забавата, като на посочено основание било начислено обезщетение за забава в размер на 197,30 лв. за периода от 22.11.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

Към заявлението са приложени договор за кредит и условия към него, приложение към договора за кредит, договор за застрахователно посредничество, сертификат CARD19899025 и добавък към него №GREX-19899020 и общи условия за застрахователна програма „Сигурност на плащанията по кредитни карти“ и „Над 66 г.“ за картодържателите на кредитни карти, издадени от „ПНБ Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ клон България, изискуеми като приложения към заявление по чл. 410, ал. 3 ГПК.

От приложения договор за кредит от 24.03.2023 г. се установява, че размерът на на отпуснатия кредит е в размер на 3000 лв. при фиксиран лихвен процент 23,35% и ГПР 30,33%, посочени са дължимите такси и обезщетение за забава в размер на 10%. Към договора няма погасителен план. Съгласно приложението към договора за кредит същият е за сумата от 2670,86 лв. Посочено е, че с кредита се финансират стоки и услуги, посочена е типа на стоката „смартфон“, модел „Apple“ с цена 2839 лв. и услуга „сигурност на плащанията“ по групова застраховка и посочена застрахователна премия от 81,86 лв.

Общата стойност на плащанията /с първоначална вноска 250 лв./ е 3113,14 лв. Уговорено е погасяването да стане за срок от 6 месеца на равни погасителни вноски в размер 477,19 лв.

/без вноската платена в търговския обект/ с последна вноска на 01.10.20223 г. Съгласно т. 14 от договора за ползването на картата кредитополучателят заплаща такси, предвидени в тарифата, поместена в договора.

С разпореждане №1265/27.06.2024 г. НПРС е оставил без движение заявлението, като е указал на заявителя да отстрани следните нередовности: да посочи какви по вид плащания по договора претендира, като посочи всяка от претендираните по вид и основание суми поотделно – главница, лихви, застраховки, такси, неустойки и пр.; да посочи какви по вид и размер плащания е извършил длъжникът по основния договор за кредит за главница, договорна лихва и за застраховка. В случай че се претендират суми по договора за застраховка, те следва да се посочат отделно от сумите за главница. Не е посочил последиците от неизпълнение на дадените указания.

Съобщението за разпореждането е получено от заявителя на 09.07.2024 г. В срок, на 03.08.2023 г., е изпратена на електронната поща на съда, подписана с КЕП, молба от заявителя, в която сочи, че претендира следните суми: 3000 лв. – главница; 60,85 лв. – начислени такси; 49,50 лв. – договорна лихва за периода от 24.03.2023 г. до 21.11.2023 г.;

197,30 лв. – обезщетение за забава за периода от 22.11.2023 г. до датата на подаване на заявлението. Посочил е, че уточнения досежно постъпилите плащания и начина на усвояване на отпуснатите суми не намират място в заповедното производство и не се събират доказателства за извършените плащания. Индивидуализацията на вземанията по начина направен в заявлението е достатъчна, за да се издаде заповед за изпълнение и дава възможност на длъжника да установи какво е вземането, което се претендира от него и да възрази против заповедта, ако намери това за необходимо. Посочил е, че в заповедното 3 производство по чл. 410 от ГПК не се събират доказателства за извършените плащания, нито могат да се правят изводи въз основа на представени такива, а преценката на съда по основателността на искането е ограничена до наличие на твърдения, изложения в заявлението, което следва да съдържа надлежно конкретизирано по основание и размер вземане.

С атакуваното разпореждане съдът е отхвърлил частично заявлението за заявените суми за начислени такси, договорна лихва и обезщетение за забава. За да откаже издаване на заповед за изпълнение за посочените вземания, съдът е приел, че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9а и чл. 10 от ЗПК, доколкото не е посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а, както и размерът на общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение №1 начин. В договора била посочена абсолютна стойност на лихвения процент – 23,35%, но не била посочена методиката за изчисляването му, както и дали същият се начислява върху общия размер на заетата по договора за кредит сума или за предоставената с него услуга „покупка на изплащане“ и съответно за начислената по този договор застрахователна премия. Освен това, не бил посочен и общият размер на дължимата за срока на договора сума, което включва и дължимата възнаградителна лихва. Относно посочените в договора такси, които според таблицата на стр. 8/10 били в зависимост от усвоения кредитен лимит и в различни размери, приел, че претендирането на такси в размер на 60,85 лв. е в нарушение на чл. 10, ал. 2 от ЗПК.

Настоящият въззивен състав, намира разпореждането за правилно.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да съдържа твърдение за изискуемостта му. Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя - физическо лице, по своята правна характеристика това правоотношение представлява договор за потребителски кредит, за който са приложими общите правила на Закона за задълженията и договорите, правилата на специалния Закон за потребителския кредит, както и предвид качеството на кредитополучателя на "потребител" нормите на Закона за защита на потребителите.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Последиците от тази недействителност е уредена в чл. 23 от ЗПК, а именно когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на 4 заемателя не отпада изцяло, като той дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не и заплащане на лихви и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.