Определение № 908 от 28.04.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 908 гр. София, 28.04.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Велислав Павков Касационно гражданско дело № 20228002104618 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на ПРБ и Ф. Ф. Х. против решение № 20276013/29.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 2569/2021 г. от ІІІ-в състав на СГС.

Ф. Х. оспорва жалбата на ПРБ с писмен отговор.

Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими.

С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ са частично основателни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СРС.

Съдът е приел, че с влязло в сила на 15.05.2018г. решение №113 по кас.дело №339/2018г. по описа на ВКС, І Н.О., е отменено изцяло решение №35/15.02.2018г., постановено по внохд №300/2017г. по описа на АС-град Варна, Н.О., с което е потвърдена присъда №27/17.05.2017г. по нохд №282/2016г. по описа на ОС-град Разград, като е оправдан Ф. Х. по предявеното му обвинение по чл.253, ал.1 от НК.

Прието е, че ищецът през времето, през което е било висящо неправомерно образуваното спрямо него наказателно производство, което е продължило за период от приблизително три години и пет месеца - от 18.12.2014г. /дата на която е било предявено постановление за привличане на ищеца в качеството на обвиняем/ до 15.05.2018г. /дата на влизане в сила на оправдателната присъда/, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изживени негативни емоции, силен стрес, свързани с притеснения и тревоги, продължили през целия период, през който се е водил наказателния процес. Обсъдени са подробно събраните в тази насока доказателства, както и последиците за ищеца от незаконното обвинение. Прието е ,че с оглед характера на увреждането в личностната сфера на ищеца, което е обичайно за подобни случаи и не е довело до трайни неблагоприятни 1 последици върху физическото и психичното състояние на ищеца, като се отчете и периода, през който същият е търпял негативните изживявания подробно индивидуализирани в обема по-горе, който е продължил приблизително три години и пет месеца - от 18.12.2014г. до 15.05.2018г., а така също и с оглед обществения критерий за справедливост и съдебната практика, сумата от 5000.00 лв., представлява справедливо обезщетение, с което се репарират в относително пълен размер причинените на ищеца неимуществени вреди.

По отношение на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, че общо платеното от ищеца адвокатско възнаграждение в наказателния процес възлиза на сумата от 14 400.00 лв., като ответника в настоящия спор е направил възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение в наказателния процес. Въззивният съд препраща към мотивите на СРС в частта, в която е направена съпоставка между минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение, предвиден в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и действително уговореното и платено от ищеца адвокатско възнаграждение пред отделните съдебни инстанции в рамките на наказателното производство, като е прието, че размерът на изплатеното в рамките на наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерен. Съдът е посочил, че обвиняемият не полага дължимата грижа, когато уговаря прекомерно високо адвокатско възнаграждение, като е прието с оглед фактическата и правна сложност на делото и какви съдопроизводствени действия е извършил упълномощения адвокат, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да се намалят, но не до минималния размер, който се отнася за дела с незначителна фактическа и правна сложност, а до сумата от 11000 лева.

В изложенията и към двете касационни жалби се твърди, че съдът се е произнесъл по правния въпрос относно възможността да се намали заплатения в наказателното производство адвокатски хонорар, както и какви са обстоятелствата и фактите, които следва да се обсъдят в този смисъл.

Изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда или прекратено на основанията, посочени в чл.2, ал.1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство. Когато ответникът възрази, че изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него. То остава в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение. За платеното в повече държавата не дължи обезщетение. В този смисъл е тълкуването, дадено с т.р. №1/2017 на 2

ОСГК на ВКС, в което е даден отговор на поставения правен въпрос и от което тълкуване съдът с постановеното по делото решение не се е отклонил, напротив, съобразил е задължителното тълкуване и в този смисъл не е налице касационното основание, сочено от касаторите по този правен въпрос.

В изложенията и към двете касационни жалби са поставят въпрос, свързани с приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и фактите и обстоятелствата, които съдът е длъжен да съобрази в тази насока.

По тези правни въпроси е налице съдебна практика, съобразена от въззивния съд.

Съобразно тази практика, в различните фактически хипотези при различните дела, е налице различие при определянето на размера, но това не води до противоречиво разрешаване на правния въпрос, доколкото критериите дори и да се единни, за всеки различен случай те са различават като степен на определяне на вредите, оттам и на различните обезщетения.

Критериите за определянето на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД са многократно посочвани от ВС и ВКС в задължителна съдебна практика, като при спазването им, но определяне на различен размер, с оглед преценката на различните състави на съда, повтарянето на мотивите относно критериите, въз основа на които се определя по справедливост обезщетение, повторението на залегналите в трайната и задължителна съдебна практика критерии не следва да се счита за противоречие в практиката, доколкото размера на обезщетенията, макар и определени при еднакви критерии, е различен, предвид и различния обем на търпените неимуществени вреди във всеки един случай. Иначе, по приложението на понятието „справедливост”, е налице богата и единна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи съдебна практика по смисъла на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, например №407 по гр.д.№ 1273/2009 г. на ІІІ г.о., №394 по гр.д.№ 1520/2011 г. на ІІІ г.о., №391 по гр.д.№ 201/2011 г. на ІІІ г.о., № 395по гр.д.№ 159/2011 г. на ІІІ г.о., №3 по гр.д.

№ 637/2011 г. на ІІІ г.о, № 51 по гр.д.№ 465/2011 г. на ІV г.о. и др. Съгласно тази практика, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в найпълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Наличието на съдебна практика, както и съобразяването й от страна на въззивния съд с обжалваното съдебно решение, води до липса на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, като повторението на критериите по отношение на които се определя обезщетението, не 3 следва да води и до един и същ размер на обезщетенията при различните казуси, предвид различния по вид и обем вреди, които те обезщетяват.

С оглед изхода на спора, разноски не следва да се присъждат.

Водим от горното, състав на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 20276013/29.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 2569/2021 г. от ІІІ-в състав на СГС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4