Решение № 549 от 01.07.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 549 гр. Благоевград, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210100943 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

I. Обстоятелства по производството.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление - гр. ****, партер, представлявано от законния представител ***** против В. Й. С., ЕГН **********, от гр. *****.

Ищецът твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответника, произтичащо от сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № 410876 от 11.11.2022 г. съобразно чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Сочи, че по силата на посочения договор заемодателят е предал на заемателя сумата от 1000 лв., която е преведена на ответника на каса на „Изи пей“ АД. Навежда, че ответникът от своя страна се е задължил да изпълни задълженията си по договора за кредит в срок до 03.07.2024г. Заявява, че ответникът е бил извършил плащания по процесния договор за кредит, като е бил погасил две вноски в размер на 100 лв. Иска да му се заплати останалата главница и възнаградителната лихва. Поддържа, че за посочените вземания на 08.12.2023 г. по ч. гр. д. № 2713/2023г. на РС - Благоевград е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Ответникът, чрез особения си представител адв. И. И. К., счита предявените срещу него искове за неоснователни. В тази връзка излага доводи, че не било налице валидно сключен договор за кредит.

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните установителни искови претенции:

- чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД - относно вземането за сумата от 900 лв.

/деветстотин лева/ - представляваща главница по договор за предоставяне на кредит № 410876 от 11.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 08.12.2023 г. до изплащане на вземането.

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно вземането за сумата от 222,75 лв. /двеста двадесет и два лева и седемдесет и пет стотинки/ - договорна лихва за периода от 10.01.2023 г. до 06.11.2023г.

За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 1240 от 08.12.2023г. по ч. гр. д. № 1

2713/2023г. на Районен съд – гр. Благоевград. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника В. Й. С. чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК.

II. Фактически и правни изводи.

1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:

Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

2. Относно основателността на предявените установителни искове:

II. Фактически и правни изводи.

1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:

Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

2. Относно основателността на предявените установителни искове:

От приетите като писмени доказателства копия на Договор за предоставяне на кредит № 410876 от 11.11.2022 г., Общи условия към договора, копие от кореспонденция между страните, и Разписка за извършено плащане чрез Изи пей от 11.11.2022г. се установява, че между „Изи Финанс” ЕООД (като кредитодател) и В. Й. С. (като заемополучател) е сключен договор за заем. Съобразно чл. 2, ал. 1 от договора и от представената Разписка за извършено плащане чрез Изи пей от 11.11.2022г. кредитодателят е предоставил на заемополучателя сумата от 1000 лева, като целта на кредита е била задоволяване на текущи потребителски нужди. От съдържанието на договора се установяват условията, при които е бил сключен същият: срок на кредита – 600 дни, брой на погасителните вноски – двадесет, обща дължима сума при непредставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 1 от договора – 1929,28 лв., фиксиран годишен лихвен процент – 40,15%, ГПР- 48,44%. Договорът е сключен електронно и към същия са приложими Общи условия на договора за кредит.

Получаването на заемната сума (1000 лв.) се установява от заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Тази сума е била преведена от ищеца на ответника на 11.11.2022г. с Разписка за извършено плащане № 2000000326272351. Ответникът е получил лично сумата на същата дата 11.11.2022г. Вещото лице е категорично, че наредител на сумата е именно ищецът „Изи Финанс” ЕООД, като основанието за превода е: „Преводът е в полза на В. Й. С., ЕГН **********, по Договор № 410876”.

Ищецът признава, че по процесния договор за кредит кредитополучателят е направил плащания в общ размер от 100 лв.

От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, ведно със уточненията направени, при проведеното изслушване на вещото лице инженер Д. С. в откритото съдебно заседание от 05.06.2025г., става ясно, че в системата на „Минизаем“ съществува профил на лицето В. Й. С.. В. Й. С. е регистрирана с имейл: ****. Телефонният номер, с който е регистрирана **** в системата, е *****. Установява се, че в хода на процедурата са изпратени няколко имейла по сключване на договор за кредит. Изпратен е SMS с уникален код на посочения телефонен номер. Линкът, получен по имейл, е активиран, като в него е попълнен правилно ПИН кодът, получен като SMS. По този начин в системата е отразено, че договорът за кредит е активиран. Вещото лице е категорично, че всички необходими стъпки за сключването на договора за кредит са били направени в горепосочения уеб сайт „Минизаем“.

С оглед изложеното се доказва сключването на процесния договор за кредит между „Изи Финанс” ЕООД (като кредитодател) и В. Й. С. (като заемополучател).

При това положение неоснователно се явява възражението на особения представител на ответника, че не бил сключил с ищеца процесния договор за кредит от разстояние. В тази връзка следва да се има предвид и следното:

По отношение на Договора за предоставяне на кредит от разстояние се прилагат правилата 2 на Закона за задълженията и договорите, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит.

Съгласно дефиницията в чл. 6 ЗПФУР финансовите услуги се предоставят въз основа на договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние. В чл. 7 ЗПФУР са посочени субектите, които могат да бъдат страни по договора - това са потребителят и доставчика съгласно дефинициите на чл. 7, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР. Видът на финансовите услуги, които могат да бъдат предмет на договора са посочени в §1, т.1 от ДР ЗПФУР. Това са услуги по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги. В чл. 18 ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние, между които: че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага ЗЕДЕП /към настоящия момент ЗЕДЕУУ - Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, загл. изм. - ДВ, бр.85 от 2017г./. Изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях /чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР/. Електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, което може да съдържа и несловесна информация /чл. 2 ЗЕДЕУУ/. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от закона - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство /чл. 3, т. 10 от Регламент /ЕС/ № 910/2014/. Законът придава значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ/, но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ/.

В процесния случай в клаузата на чл. 4а, ал. 1 от Договора е предвидено, че за сключването на същия не се изисква полагането на електронен подпис, а съгласието на страните за сключване на договора се дава от потребителя чрез изпълнение на процедурата по сключване на договора за кредит и чрез устното потвърждаване по време на аудиозаписа, в случай, че такъв е направен.

Представените от ищцовата страна доказателства установяват сключването на процесния Договор за кредит от разстояние между кредитора „Изи Финанс“ ЕООД и ответника в качеството му на кредитополучател. От същите се установява спазването на предвидената в ОУ процедура по сключване на договора чрез средствата за комуникация от разстояние кандидатстване през уеб сайта на кредитора.

За потвърждаване самоличността на лицето, с което се сключва договора за кредит, с имейл от 11.11.2022г. кредиторът е изискал от кредитополучателят да изпрати - снимка на личната си карта - лице и гръб; автопортретна снимка /селфи/ с личната карта до лицето.

Потребителят е предоставил снимка на личната си карта - лице и гръб; автопортретна снимка с личната карта до лицето, както и снимката от личната карта в уголемен размер. От същите е видно и без специални знания, че лицето на автопортретната снимка е същото като това от снимката по документа за самоличност. По делото няма данни към датата на сключване на договора за кредит личната карта на ответника да е била неправомерно отнета.

При сключването на договора кредиторът е положил дължимата грижа, за да установи 3 самоличността на кредитозаявител - на лицето са извършени проверки за валидност на личната карта; изискани са снимки, потвърждаващи, че лицето, което кандидатства за кредита не просто разполага с данните от личната карта на кредитополучателя, но физически държи личната карта в себе си и това е именно титулярят на личната карта; направен е контакт на посочения мобилен телефон, в който разговор е потвърдена информацията от извършените справки за лицето.

При това положение се налага изводът, че приобщените по делото доказателства в достатъчна степен установяват сключването на договор за кредит между страните по реда на ЗПФУР, а ответникът не успя да разколебае този извод и да докаже възраженията си за липса на облигационна връзка между страните.

Настоящият съдебен състав намира, че договорът е сключен в нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като не е записан коректният ГПР. По тази причина процесният договор за потребителски кредит от 11.11.2022 г. е нищожен – арг. от чл. 22 ЗПК. На основание чл. 23 ЗПК в този случай длъжникът трябва да върне само чистият размер на главницата и не дължи други суми за лихви, неустойки или други разходи по кредита. Аргументите за този извод са следните:

Съгласно задължителните разяснения по ТР №1/2020г. на ОСГТК съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В чл. 5 ГПК е установен принципа, че съдът е длъжен при решаване на делата да осигури точното прилагане на закона. Нормите, уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им съдът следи служебно. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми преодолява диспозитивното начало в процеса. Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1. е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес; 2. е относимо към външната страна /формата/ на представения правопораждащ спорното право документ; 3. е налице противоречие с добрите нрави; 4. е налице неравноправна клауза. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. По силата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване. При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор за кредит, съдът констатира следното: