Определение № 20859 от 24.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20859 гр. София, 24.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно частно гражданско дело № 20251100510502 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от заявителя „Софийска вода“ АД срещу определение № 25608/12.06.2025 г., постановено по гр. д. №60282/2024 г., СРС, 63 състав, с което е оставена без уважeние молба по чл. 248 ГПК за изменение на определение №10514/05.03.2025 г. в частта за разноските, присъдени в полза на длъжника З.Д.З..

Жалбоподателят счита, че определението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно по съображения, изложени в частната жалба. Моли същото да бъде отменено, като на длъжника бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по преценка на съда.

Длъжникът не е взел становище в предоставения му едноседмичен срок.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV – В въззивен състав, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:

Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

По делото въз основа на заявление от кредитора „Софийска вода“ АД е издадена 1 заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №34807/05.11.2024 г. срещу длъжника З.Д.З..

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение чрез адв. Р.М.. Във възражението изрично е направено искане за присъждане на разноски, като са представени и доказателства за извършването им – договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв.

С разпореждане от 23.01.2025 г. съдът е дал указания на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за вземането си. Разпореждането е получено на 24.01.2025 г.

В едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК заявителят не е предявил иск по чл. 422 ГПК.

В тази връзка с Определение № 10514/05.03.2025 г. издадената заповед за изпълнение е обезсилена, производството прекратено, а в полза на длъжника са присъдени 300 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

С обжалваното определение от 12.06.2025 г. съдът е оставил без уважение молба на заявителя по чл. 248 ГПК с искане за редуциране присъдените в полза на длъжника разноски.

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото (включително поради обезсилване на издадената заповед за изпълнение), какъвто е настоящият случай. Разпоредбата намира приложение и в заповедното производство и това следва от систематическото й място в раздел II на Глава осма на Част първа на ГПК, озаглавена "Общи правила", които се прилагат към всички уредени от кодекса производства, при отчитане на техните конкретни особености.

Досежно размера съдът намира, че не е ограничен от предвидения в разпоредбата на чл. 7, ал. 7, вр. чл. ал. 2, т. 2 Наредбата минимум, относим към настоящия казус, като приема, съгласно разрешение по преюдициално запитване, дадено в т. 1от решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С427/16 и С-428/16 г., задължително за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК, че подобна правна уредба е от естество да ограничи конкуренцията в рамките на върешния пазар по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Поради което всеки съд следва да прецени, с оглед конкретните условия за прилагането й, дали същата действително отговаря на легитимни цели и дали наложеното с нея ограничение се свежда до необходимото за изпълнението на тези цели. СЕС стига дори по-далеч в решението си по преюдициално запитване от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г., според което при установяване, че наредба, която определя минималните адвокатски възнаграждения, и на която е придаден задължителен характер с национална правна наредба, противоречи на посочения член, националният съд е длъжен да откаже прилагането й.

Именно с оглед легитимните цели на тежестта за разноски, в конкретния случай присъждане на възнаграждение от 300 лв. не е съответно, предвид извършените от адвоката процесуални действия,

Тази преценка кореспондира със заложените в чл. 78, ал. 5 ГПК критерии за отчитане на фактическа и правна сложност, както и извършените от процесуалния представител процесуални действия. които се изразяват само в депозиране на възражение по чл.414 ГПК по нормативно установен образец, утвърден от Министъра на правосъдието а с Наредба №6/2008 г., приложен към заповедта за изпълнение на парично задължение По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а само указания за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер а е предпотавка за за прерастване на заповедното производство в състезателно.

По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че на длъжника се дължи 2 адвокатско възнаграждение за депозираното възражение в заповедното производство в размер на сумата от 50 лв., за чието заплащане са представени доказателства, поради което обжалваното определение подлежи на отмяна в частта, с която е присъдено възнаграждение за сумата над 50 лв. до пълния присъден размер от 300 лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 25608/12.06.2025 г., постановено по гр. д. №60282/2024 г., СРС, 63 състав, с което е оставена без уважeние молба по чл. 248 ГПК за изменение на определение №10514/05.03.2025 г. в частта за разноските, присъдени в полза на длъжника З.Д.З., като ОТМЕНЯ определение №10514/05.03.2025 г. в частта, в която „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, е осъдено да заплати на З.Д.З., ЕГН **********, над дължимата сума от 50 лв. до пълния размер от 300 лв., представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по гр. д. №60282/2024 г., СРС, 63 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3