Решение № 42 от 09.02.2026, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Габрово, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велемира Д. Димитрова при участието на секретаря Виолина Т. Тодорова като разгледа докладваното от Велемира Д. Димитрова Гражданско дело № 20254210100474 по описа за 2025 година

Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 02.10.2023г. ищецът „Изи финанс“ ЕООД в качеството на кредитор сключил с ответника В. Ц. Т. Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 456096. Договорът е сключен при условията па 3ПФУР, като сключването му се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес : www.minizaem.bg.

На същия електронен адрес са публикувани и общите условия предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно тях сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето „съгласен съм с общите условия", с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава имейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си имейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването става по следния начин: клиентът получава чрез съобщение по телефона на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален, код. Той получава втори и-мейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. По принцип преди извършване на паричния превод клиентът получава обаждане на посочен от него телефонен номер като разговора се записва. По този начин той отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние.При кандидатстването си за кредит ответникът по иска е посочил следния телефонен номер: *** и следния и-мейл:

*********@gmail.com. Активиращият код е 8746.

По описания начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.

В хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта, от което е видно, че предоставените лични данни съвпадат. Доколкото няма сигнал, че документът за самоличност е откраднат, то е явно, че именно ответникът е предоставил снимките. Ищецът представя и снимка тип „селфи“ на лицето на личната карта, от която е видно, че типуляра на личната карта се е заснел с пея. Ищецът прилага справка от сайта на 1

МВР, от която е видно, че личната карта е активна. Представя и снимки от проведен видео разговор по повод сключване на договора за кредит, както и самия видео разговор. Целта на разговора е установяване на самоличността на кандидата, поради това на една от снимките е поставена до екрана от разговора снимката от личната карта.

Описаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 2000.00 лв. /две хиляди лева/. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора сумата е преведена на ответника по посочен от него начин, а именно: касово на каса на „Изи пей" АД.

Видно от чл.4 ал.3 т.2 от Договора за кредит вземането за главница в размер на 2 000.00 лева е разпределено на 24 вноски, от които първите 23 са в размер на 83.33 лв. и 24та вноска в размер на 83.41 лв. за периода 01.11.2023г. 21.09.2025г. Изпратен е имейл, чрез който на датата на получаването му 08.10.2024г. надлежно е обявена предсрочна изискуемост. Погасена е главница в размер на 83.52 лв., с което кредитополучателят изцяло е погасена вноската за 01.11.2023г., като от вноската за 01.12.2023г. е погасена сума в размер на 0.19 лв. Възможността за обявяване на предсрочна изискуемост по имейл е предвидена в гл. IX, т.5 от Общите условия към договора. В случай, че се приеме, че няма надлежно обявена такава, то приложение следва да намери т. I от TP № 8 от 2017r. по т.д. 8 от 2017г. на OCГТК на ВКС, съгласно което се уважава искането за установяване на вземания, които са непадежирали към датата на входиране на заявлението и за които не е обявена надлежно предсрочна изискуемост. Размера на вземането подлежащо на уважение следва да се определи към момента на формиране на сила на присъдено нещо. Въз основа на това и в случай, че съдът приеме, че вземането не е надлежно обявено за предсрочно изискуемо, се прави искане да бъдат определени като изискуеми всички вземания за главница към момента на формиране на сила па присъдено нещо. Поради това ищецът претендира главница за периода: от 01.12.2023г. / непогасения остатък от вноската/ - 21.09.2025г. в общ размер на 1916.48 лева

При изплащане па вноските по кредита кредитополучателя трябва да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, която е фиксирана и не търпи изменения по време на договора.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от Договора лихвения процент е в размер на 40.15 %.

Погасена е договорна лихва за периода 02.10.2023г. - 01.11.2023г., поради което ищецът претендира договорна/възнаградителна лихва за периода 01.11.2023г. - 26.09.2024г. в размер на 544.38 лв.. Периода на претендиралата договорна лихва е съобразен с обявената предсрочна изискуемост.

За събиране на горните суми ищецът депозирал пред Районен Габрово заявление по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 1776/2024г. Длъжникът не е открит на постоянен и настоящ адрес, нито е установен работодател, чрез който да му се връчат книжата. Поради това връчване е осъществено по правилата на чл. 47, ал. 5 от ГПК - чрез залепване на уведомление. Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът дал на заявителя указания да предяви иск за установяване на вземането си, поради което „ИЗИ ФИНАНС" ЕООД прави искане съдът да признае за установено, че съществува вземането му спрямо ответника Т. по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите 1916.48 лева главница и 544.38 лева договорна лихва за периода 01.11.2023г. – 26.09.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК.

Претендира за присъждане на разноските в исковото и заповедно производства.

В законния срок е постъпил отговор от особения представител на ответника, според когото предявения иск е допустим, но го оспорва по размер. Към настоящия момент всички вноски по погасителния план са падежирали като последната вноска видно от погасителния план е с дата - 24.09.25 г. Особеният представител на ответника счита, че в тежест на ищеца 2 е да докаже фактът на сключване на договора и размера на вземането си по него.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :

От страна на ищеца по делото е представено копие от Общи условия за предоставяна на кредит от “ИЗИ ФИНАНС”ООД, копие от Договор за предоставяне на кредит от разстояние №456096/02.10.2023г. със страни “ИЗИ ФИНАНС” ООД и В. Ц. Т., Разписка за извършено плащане на сумата от 2000 лева от„ИЗИ ФИНАНС" ЕООД в полза на В. Ц. Т. , Кореспонденция по повод сключване на договор за кредит от разстояние; Дискове със записани текстовете на договора за кредит и общите условия, ведно с имейлите и преписка по кредита; аудиозапис и видеозапис по повод сключването на договора за кредит; Лична карта, снимка на лична карта и снимки от видеозаписи др. снимки: Имейл за обявяване па предсрочна изискуемост.

По делото е приложено ч. гр. д №1776/2024г. на ГРС, по което в полза на “ИЗИ ФИНАНС”ООД е издадена заповед по чл. 410 от ГПК с № 845/25.10.2024г. за сумата от 1916.48 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 23.10.2024г. до изплащане на вземането, сумата 544.38 лева договорна лихва за периода 01.11.2023г. – 26.09.2024г. и разноски в производството: 44.40 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Посочено е че вземането произтича от неизпълнение на задължения по сключен на 02.10.2023г. договор за предоставяне на кредит № 456096.

Предвид посоченото в заявлението, в определението си по чл. 140 от ГПК съдът е уведомил страните, че ще извърши проверка за съответствие на сключения договор за кредит с разпоредбите на ЗЗП и ЗПК, като е допуснал поисканата от ищеца счетоводна експертиза допълвайки я с въпроса : При изчисляването на ГПР по договора взета ли е предвид неустойката за непредоставяне на обезпечение по чл. 3 ал.2 от Договора? В случай, че неустойката не е взета предвид, какъв е размера на ГПР по кредита ако тя бъде включена като разход?

След получаването на определението по чл. 140 от ГПК ищецът е възразил срещу допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, която самият той е поискал с депозираната искова молба и не е внесъл определеният от съда депозит. Вместо това заявява, че с направеното от ответника плащане са погасени 42.62 EUR главница и 33.75 EUR договорна лихва. По повод претендираните суми и периодите, за които са претендирани е налице подробно описание в изложението на исковата молба. При изчисляване на ГПР по договора не е взета предвид неустойката за непредоставяне на обезпечение по чл. 3, ал. 2 от Договора;

При включването на неустойката в ГПР като разход, размерът на ГПР надвишава законоустановения.

Ищецът заявява също, че още в заповедното производство е обявил, че счита клаузата за неустойка за недействителна и не е претендирал това вземане. Счита, че неравноправната клауза не влече недействителност на целия договор, тъй като той би бил сключен и без нея.

Предвид изложеното, счита че приложение намира чл. 26, ал. 4 от 33Д - договорната лихва е печалбата на дружеството, поради което същото има интерес от сключването на договора, 3 дори при липсата на неустойка.

Представя 1 брой разписка от „Изи пей“ за извършено плащане от В. Ц. Т. на сумата от 293.59 лева, с равностойност 150.06 евро и с основание „вноска по кредит по договор 456096“

От приложените по делото писмени доказателства съдът намира за установено от фактическа страна, че между страните "Изи Финанс" ЕООД и В. Ц. Т. е сключен Договор за предоставяне на кредит № 456096/02.10.2023г., по силата на който ищецът "Изи Финанс" ЕООД е предоставил на ответника Т. заем в размер на 2000.00 лева със срок за погасяване 720 дни, платим на 24 месечни вноски при фиксиран лихвен процент 40.15 % и ГПР в размер на 48.44%, в който съгласно изрично заявеното от кредитодателя не е включена уговорената в чл. 3 ал.2 във вр. с ал.1 от Договора неустойка за непредоставяне на поръчителство в размер на 773.88 лева.

Съгласно чл. 4 на Договора общо дължимата сума по кредита възлиза на 2824.69 лева, а при непредоставяне на обезпечение дължимата сума е в общ размер на 3598.57 лева.

От страна на кредитодателя сумата от 2 000 лева е предоставена на ответника на 02.10.2023г. чрез превод към „Изи пей“ с получател В. Ц. Т., което се установява от приложената към исковата молба разписка.

Видно от приложената кореспонденция по ел. поща, кредитополучателят е изпаднал в забава за погасяване на първата месечна вноска дължима на 01.11.2023г., както и на втората вноска с падеж 01.12.2023г., във връзка с което са му изпратени три напомнителни писма. На 13.12.2023г. от страна на кредитополучателя е преведена сума в размер на 293.50 лева за погасяване на вноските. Поради липса на плащания след тази дата, с е-мейл от 08.10.2024г.

"Изи Финанс" ЕООД е обявило цялото си вземане по кредита за предсрочно изискуемо.

За събирането му е депозирано заявление с вх. №8033/23.10.2023г. въз основа на което е образувано ч.гр. д. № 1776/2024г. по описа на Габровски РС и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 845/25.10.2024г. за исковите суми.

Съдът намира, че клаузата за заплащане на неустойка в случай, че кредитополучателят не представи договореното обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство от две физически лица е нищожна, тъй като излиза извън присъщите за неустойката функции. При договор за потребителски кредит вредите за кредитора са свързани със забавата при възстановяване на предоставените от него средства в заем, заплащането на възнаграждение за тяхното ползване и разходите по събиране.