Решение № 5137 от 24.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5137 гр. Пловдив, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330110681 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.

Образувано по предявени от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против Р. С. Д. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 769/30.01.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1609/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III брачен състав, представляващо претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 23.10.2020 г. до 09.01.2025 г. в размер на сумата от 707, 89 лв. за обект, находящ се в гр.

П., ул. "В." ***, както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от 31.12.2020 г. до 31.12.2024 г. в размер на сумата от 104, 58 лв., ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.01.2025 г., до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на питейна вода при Общи условия (ОУ) на основание чл. 198 Закона за водите, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът, потребител с № ***, не заплатил за периода от 23.10.2020 г. до 09.01.2025 г.дължимата цена за доставка на питейна вода до обект, находящ се в гр. П., ул. "В." *** – собственост на ответника. Твърди, че отчетът в имота на ответника е осъществяван при условията на липсващо измервателно устройство на основание чл. 25, ал. 8 от ОУ и чл. 23, ал. 5 ОУ.

1

Сочи, че са начислявани по 5 куб.м. количество вода, като вписания водомерен номер в изготвените карнети представлява системен номер към партидата на ответника и не е обвързан с фабричен номер на измервателно устройство.

Поради неизпълнение на задълженията в срок длъжникът изпаднал в забава.

Претендира обезщетение за забава за главница за периода от 23.10.2020 г. до 02.12.2024 г. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

Ответната страна Р. С. Д. не е депозирала в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.

Исковата молба, ведно с приложенията са били редовно връчени на ответника на основание чл. 46, ал. 2 ГПК – чрез лице от домашните, поело задължение да предаде съобщението, ведно с книжата. В приложения по делото отрязък от съобщението е посочено, че последното е получено от дъщерята на ответника, със задължение за предаване на книжата на адресата.

С получаване на препис от исковата молба, ответникът е получил и препис от Разпореждане № 21212/28.07.2025 г., с което е разпоредено книжата да се връчат за отговор, ответникът изрично е бил уведомен за задължението си да уведоми съда, ако е напуснал посочения по делото адрес, или този, на който веднъж е бил намерен, като му е указано, че ако не стори това – всички съобщения се прилагат по делото и се считат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 ГПК.

Ответникът е бил редовно призован за съдебното заседание, проведено на 20.11.2025 г., тъй като не е открит на адреса, на който е получил препис от исковата молба и приложенията. В случая съдът е приложил фикцията по чл.

41, ал. 2 ГПК и призовката се счита за редовно връчена на адреса, на който ответникът е бил открит по делото. Тази разпоредба следва да намери приложение и в случаите, в които адресатът на съобщението не е намерен лично на адреса, а последното е получено по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК чрез лице от домашните, приело съобщението и поело задължение за уведомяване на адресата. Това е така, тъй като книжата са редовно получени от ответната страна, като последната е била уведомена за задължението й да уведоми съда при промяна на адреса, на който веднъж е била намерена по делото. В този смисъл съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд, постановена с Решение № 322/26.11.2014 г. по гр.д. № 3566/2014 г., ГК, IV г.о.

Въпреки редовното му призоваване ответникът не се е явил в съденото заседание за разглеждане на делото.

Същевременно с получаване на призовката ответникът е бил предупреден и за възможността против нея да бъде постановено неприсъствено решение с посочване на предпоставките, установени в правната норма на чл. 238 ГПК.

2

Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие.

Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно основателна, което обстоятелство следва от приложените към исковата молба писмени доказателствени средства.

По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния разноски в заповедното и исковото производство.

С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото съдебно производство разноски, така и в заповедното производство по ч. гр. д. № 1609/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив– арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.

Следователно в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските в заповедното производство в размер на сумата от общо 75 лв. – за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и разноските в исковото производство в 25 лв. за заплатена държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, което съдът определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на Р. С.

Д., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. "В." ***, че „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр.

Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, е носител на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 769/30.01.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1609/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III брачен състав, представляващо претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 23.10.2020 г. до 09.01.2025 г. в размер на сумата от 707, 89 лв. за 3 обект, находящ се в гр. П., ул. "В." ***, както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от 31.12.2020 г. до 31.12.2024 г. в размер на сумата от 104, 58 лв., ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.01.2025 г., до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА на Р. С. Д., ЕГН **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 75 лв. – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 1609/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III брачен състав, и сумата от 125 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 10681/2025 г. на Районен съд Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4