Решение № 2624 от 10.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2624 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20241110201708 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на П. Б. Ц. срещу Наказателно постановление № 23-4332-031616 от 22.12.2023 г., издадено от Г.В. Б. – Началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя П. Б. Ц. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и кумулативно административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателя П. Б. Ц., който със срочно подадена жалба го атакува с искане същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. С депозираната жалба от П. Ц. се оспорва компетентността на административнонаказващия орган. Твърди се, че не са били събрани доказателства, посредством които да бъде установено, че жалбоподателят е бил във видимо нетрезво състояние, че лъхал на алкохол и че говорел завалено. Навеждат се доводи, че към 2015 г. жалбоподателят не е имал свидетелство за управление на моторно превозно средство. Поддържа се в този смисъл, че процесното деяние не е било извършено в условията на повторност, тъй като бил изминал едногодишния срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на жалбоподателя е било наложено наказание за същото по вид нарушение. Изтъква се в жалбата, че в наказателното постановление нарушението, вменено в отговорност на жалбоподателя, било неясно описано, което препятствало възможността на същия да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен. Акцентира 1 се върху това, че в наказателното постановление са отразени множество дати, като от съдържанието на обжалвания акт за жалбоподателя не ставало ясно по какъв начин тези дати са относими към нарушението, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Излага се аргументи, че в предсъдебната фаза са били допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че основанието за издаването на обжалваното НП било нарушението, за което бил съставен акт за установяване на нарушение /АУАН/, а не Постановление № 49188 от 23.11.2023 г. на прокурор при СРП, с което било отказано образувано наказателно производство. Твърди се, че в наказателното постановление били посочени няколко правни квалификации на нарушението. Навежда се, че жалбоподателят не е бил запознат с Постановление № 49188 от 23.11.2023 г. на прокурор при СРП, с което било отказано образувано наказателно производство. Изтъква се, че в процесния АУАН не били отразени посочените от жалбоподателя основания за отказа да му бъде направен тест за употреба на алкохол.

В жалбата от П. Б. Ц. се излагат и твърдения, че в процесния АУАН не било отразено и това, че от процесното нарушение не са произтекли материални вреди, че не било реализирано ПТП и че не били пострадали лица.

По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното НП. Претендира се в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят П. Б. Ц., уведомен, се явява лично и с адв. Е. Л. от АКПазарджик, редовно упълномощена, която пледира, че на жалбоподателят Ц. не са му били обяснени последствията от отказа му да бъде тестван за употребата на алкохол. Адвокат Л. поддържа, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати множество нарушения.

Обръща внимание, че са изминали повече от две години от дата на извършване на твърдяното нарушение. Счита, че жалбоподателят е изтърпял наложеното му административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.

Претендира присъждането на разноски в полза на жалбоподателя.

Жалбоподателят П. Ц. се присъединява към изложеното от адв. Л. като дава кратки обяснения, в които изразява съжаление, че не е взел адекватно решение, сочейки че отказал да бъде тестван за алкохол, тъй като напоследък бил слушал доста неща, които не са достоверни, а така също, че имал фобия от игли и затова не посмял да даде кръв в болнично заведение.

На следващо място в обясненията си жалбоподателя П. Ц. твърди, че течността му за чистачки, имала много силен мирис и оттам миришело на алкохол.

По делото са постъпили писмени бележки, изготвени от адвокат Е. Л. от АК – Пазарджик, в които са наведени доводи, аналогични на тези изложени в жалбата и на тези изтъкнати от адвокат Л. в хода на съдебните прения.

Въззиваемата страна – Началник група в отдел „Пътна полиция“ при 2

СДВР, уведомен, не изпраща представител.

От юрисконсулт С.М., упълномощена от административнонаказващия орган, са депозирани писмени бележки, в които се излагат подробни съображения за законосъобразност и правилност на атакуваното наказателно постановление и неоснователност на доводите в жалбата, като се прави и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, и възражение за прекомерност на претендираните в полза на жалбоподателя разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят П. Б. Ц. е правоспособен водач на МПС с придобити категории М и В, като му било издадено СУМПС № ******, издадено на 01.08.2018 г. и валидно до 01.08.2028 г.

На 29.12.2015 г. въз основа на АУАН серия Г № 40198/19.12.2015 г. било издадено Наказателно постановление № 15-4332-022472/29.12.2015 г. за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, с което на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на жалбоподателя П. Ц. било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева, а за нарушение на чл. 150 от ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП му било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП му било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева.

На 24.10.2023 г. свидетелят И. В. Н., който заемал длъжността „младши автоконтрольор“ в отдел „Пътна полиция“СДВР издал АУАН серия G A № 1063743/24.10.2023 г., срещу жалбоподателя П. Б. Ц., за това, че на същата дата около 05.00 ч. в гр. София, по бул. „Цариградско шосе“ с посока от ул.

„Александър Жендов“ към бул. „Михай Еминеску“ управлявал лек автомобил марка „,,***''“, модел ,,***'' с рег. № ,,***'' и след спирането му за проверка срещу № 73 на бул. „Цариградско шосе“ Ц. отказал проверка с техническо средство за употреба на алкохол в кръвта и не изпълнил предписанията за изследване с доказателствен анализатор и медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта – административно нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на полицейския служител Г.П., който заемал длъжността „младши автоконтрольор“ в отдел „Пътна полиция“СДВР и който възприел като свидетел установяването нарушението. АУАН бил съставен и в присъствието на жалбоподателя Ц., който го подписал, без да прави възражения срещу акта. Препис от АУАН бил връчен на жалбоподателя.

В срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН не били направени писмени възражения.

В предсъдебната фаза, след извършена справка относно предишни допуснати нарушения и наложени наказания по ЗДвП, било установено, че след като бил наказван по административен ред за отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в 3 кръвта, както бе посочено по горе, жалбоподателят Ц. отново извършил такова деяние. Предвид така установените обстоятелства в предсъдебната фаза било прието, че са налице данни за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 6 от НК, поради което материалите по административнонаказателната преписка били изпратени на СРП.

С Постановление от 22.11.2023 г. на прокурор при СРП по пр. пр. 0 18882023 г. по описа на СРП било отказано да бъде образувано досъдебно производство. Прокурорът при СРП приел, че не се установявало жалбоподателят П. Ц. да е извършил престъпление. Представителят на държавното обвинение достигнал до този извод, след като съобразил, че към датата на деянието – 24.07.2023 г. разпоредбата на чл. 343б, ал. 6 от Наказателния кодекс не била влязла в сила. Прокурорът приел и това, че деянието не било съставомерно по чл. 343б, ал. 6 от НК и поради това, че отказът на жалбоподателя да бъде изпробван за употребата на алкохол не бил извършен повторно, тъй като първоначалният отказ бил извършен преди влизане в сила на разпоредбата на чл. 343б, ал. 6 от Наказателния кодекс.

Препис от постановлението за отказ да бъде образувано досъдебно производство, ведно с материалите по прокурорска преписка № 49188/2023 г., били изпратени на отдел „Пътна полиция“СДВР за преценка за налагане административно наказание.

На 22.12.2023 г. Г.В. Б.а, заемаща длъжност Началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, издала обжалваното Наказателно постановление № 23-4332-031616/22.12.2023 г., с което наложила на жалбоподателя П. Ц., на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева и кумулативно административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В издаденото наказателно постановление административнонаказващият орган посочил, че жалбоподателят Ц. управлявал лекия автомобил марка „,,***''“, модел ,,***'' на 24.10.2023 г., около 05:00 часа. Същевременно в наказателното постановление административнонаказващият орган вписал и това, че жалбоподателят осъществил деянието на 24.07.2023 г.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни – обясненията на жалбоподателя П. Ц., показанията на свидетеля И. Н., както и писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК – АУАН Серия GA № 1063743/24.10.2023 г., Постановление на СРП от 22.11.2023 г. за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 4918882023 г. по описа на СРП, талон за медицинско изследване №107476, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, справка УРИ:4332р73865/01.11.2023г., справка картон на водача, Заповед №513з-5073/21.07.2025 г., Заповед 8121к-13180/25.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи на Р България, акт за встъпване в длъжност, Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г.

4

При изграждането на изводите си относно релевантната фактически обстановка настоящият съдебен състав се довери на показанията на свидетеля И. Н., които съдът намира същите за еднопосочни, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи на писмените доказателства. От показанията на свидетеля Н. се установяват както обстоятелствата, при които е констатирано процесното нарушение, така и обстоятелствата по съставяне на процесния АУАН.

Съдът изгради своите изводи и възоснова на обясненията на жалбоподателя П. Б. Ц..

Съдът кредитира гореизброените писмени доказателства, тъй като същите са еднопосочни и последователни.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, изхожда от процесуално легитимирано лице (наказаното физическо лице) и при подаването е бил спазен срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

На първо място, съдът намира за необходими да посочи, че административнонаказателното производство е образувано и срещу жалбоподателя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, съставен от лице, притежаващо необходимата за това компетентност. Този извод се налага от приложените по делото писмени доказателства – Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи на Р България и Заповед №513з-5073/21.07.2015 г., от които се установява, че актосъставителят И. Н., който заемал длъжност „младши автоконтролор“, е бил оправомощен да съставя актове за установяване на нарушение по ЗДвП.