Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1203 от 05.04.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 17057/2021
Вид
Решение № 1203
Подписан
05.04.2022
В сила
25.10.2022
Състав
МАРИНА ЕВГЕНИЕВА ГЮРОВА-ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 193, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 1203 гр. София, 05.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА Административно наказателно дело № 20211110217057 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „И.Ш.“ ЕООД, ЕИК **********, срещу наказателно постановление № 549973-F555080 от 03.12.2020 г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности“ в Централно управление на НАП, с което на основание чл.

185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че сумата от 39,65 лв. представлява лични пари на служителя в проверявания обект. Сочи се, че АУАН и НП са издадени от некомпетентни органи, като в НП не е констатирано неотразяване на приходи, поради което и не е приложима нормата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС. Алтернативно се излага, че е налице маловажен случай.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, представлява се от адв.

Иванов, който поддържа жалбата по изложените съображения.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк. ИЛ., който моли наказателното постановление да б ъ д е изменено съобразно дадената от административнонаказващия орган правна квалификация. Твърди, че нарушението не представлява маловажен случай.

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

На 16.06.2020 г. инспектори по приходите извършили проверка в търговски обект - кулинарен магазин, находящ се в гр. София, бул. „Витоша“ № 49, стопанисван от „И.Ш.“ ЕООД. Към този момент дневният оборот от монтираното в обекта фискално устройство, модел "Daisy FPR FX 1300", с ИН на фискалното устройство DY428880 и ИН на ФП № 36586653, бил в размер на 159,05 лв. Била извършена проверка на касовата наличност - при преброяването била установена сума в размер на 198,70 лв. Констатирана била разлика в размер на 39,65 лв. Установено било, че 1 промяната в касовата наличност не се отчитала с монтираното и работещо в обекта фискално устройство, което притежавало функциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми. Проверяващите констатирали, че търговецът не е изпълнил задължението си: Да отбележи всяка промяна в касовата наличност чрез операциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми. За извършената проверка бил съставен протокол от 16.06.2020 г. от проверяващите инспектори О.Т. и СЛ.АТ..

Съставен бил акт за установяване на административно нарушение на 22.06.2020 г. от ОРЛ. Л. Т. - „инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП - за нарушение на чл. 33, ал.

1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ . Актът бил връчен срещу подпис на упълномощено лице на дружеството на 22.06.2020 г.

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление № 549973-F555080 от 03.12.2020 г. от Началник Отдел „Оперативни дейности“ в Централно управление на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал.

1 ЗДДС, на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

Препис от НП бил връчен на управителя на дружеството на 16.11.2021 г.

В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля ОРЛ. Л. Т..

Свидетелят поддържа фактическите констатации отразени в АУАН, като подробно обяснява за начина на извършване на проверката и въз основа на какви доказателства е направил извод за извършено нарушение. В показанията си твърди, че е съставил посочения по-горе АУАН за установеното от него нарушение, констатирано на място.

Съдът намира показанията на свидетеля за подробни, последователни и съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и ги кредитира с доверие.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля ОРЛ. Л. Т. и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред - протокол за извършена проверка от 16.06.2020 г., разпечатка на дневен финансов отчет, опис на парични средства, заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., заповед № 3766/25.09.2019 г. и заповед № 260/30.03.2021 г.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

При преценката си за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на защита на нарушителя.

Административнонаказателното производство е проведено законосъобразно, при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 22.06.2020 г., след като на 16.06.2020 г. е извършена проверка в обекта и именно от тази дата контролният орган се счита за уведомен, и въз основа на проверката е било установено и нарушението, и неговият извършител (автор). АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от упълномощено лице на дружеството - жалбоподател, като в 6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.

Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.

Процесният АУАН е съставен от ОРЛ. Л. Т. - „инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП.

2

Със заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП органите по приходите са оправомощени да съставят актове за установяване на административни нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 ЗДДС наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. НП е съставено от Л.П.ХР. - Началник Отдел „Оперативни дейности“ в Централно управление на НАП, като със заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП е оправомощен да издава наказателни постановления.

Налице е словесно описание на нарушението, по безспорен начин е посочена и датата на извършване на нарушението - 16.06.2020 г. - датата на проверката. Правилно е посочено и мястото на извършване на нарушението.

Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в присъствието на двама свидетели и на упълномощено лице на дружеството, на когото екземпляр от акта е бил връчен.

Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съгласно който извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че е осъществен съставът на нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ. При извършената проверка от контролните органи е констатирано, че е налице положителна разлика от 39,65 лв. между дневния оборот от монтирания в обекта ЕКАФП и фактическата наличност в касата. Така установената промяна в касовата наличност не е била отразена на фискалното устройство в момента на извършването чрез функцията "служебно въведени", с което е нарушена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Видно от съдържанието на акта за нарушение и обжалваното постановление липсват констатации установената разлика между фактическата наличност и разчетената касова наличност да е резултат от неотчетени продажби.

Разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС регламентира, че извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1 000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.

С оглед гореизложеното, настоящият състав приема, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 185, ал. 1, вр. ал. 2 ЗДДС, тъй като не е установено нарушението на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ да е довело до неотразяване на приходи. Незаконосъобразно размерът на отговорността за извършеното от жалбоподателя нарушение е определен по състава на чл. 185, ал. 2, вместо по по-леко наказуемия състав по чл. 185, ал. 2, изр. второ, вр. ал. 1 ЗДДС, който предвижда, че на лице, което извърши нарушение на нормативен акт по неговото прилагане, когато нарушението не води до неотразяване на приходи се налага имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 3 000 лв.

Правилно АНО е посочил нарушената правна норма - по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н18/2006 г. на МФ, но неправилно е посочил и приложил санкционната норма на чл.

185, ал. 2 ЗДДС, тъй като не е установено нарушението да води до неотразяване на приходи.

3

В правомощията на съда по чл. 63, ал. 1 ЗАНН е да измени наказателното постановление, включително и да го преквалифицира в по-леко наказуем състав, ако счита, че са налице предпоставките за това.

Наказателното постановление следва да бъде изменено в частта относно правното основание за налагане на административно наказание, като наложената имуществена санкция в минималния размер по чл. 185, ал. 2 ЗДДС от 3 000 лв. бъде определена в минимален размер по чл. 185, ал. 1 ЗДДС от 500 лв. В останалата част наказателно постановление следва да се потвърди.

Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което не следва да бъде обсъждана субективната страна на нарушението.

Не е налице хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия вид. Същевременно следва да се отчете, че нарушаването на правилата по ЗДДС застрашава съществено обществените отношения обект на защита от посочените разпоредби.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 549973-F555080 от 03.12.2020 г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности“ в Централно управление на НАП, с което на „И.Ш.“ ЕООД, ЕИК **********, на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ , като НАМАЛЯВА, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС, имуществената санкция до размер от 500 /петстотин/ лв.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4