Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 779 от 17.12.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 558/2023
Вид
Решение № 779
Подписан
17.12.2023
Състав
Иван Иванов , Валентин Бойкинов, Николай Метанов

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл.269 · Закон за задълженията и договорите
  • Чл.55, ал.1, предложение трето · Закон за задълженията и договорите
  • чл.82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87 · Закон за задълженията и договорите
  • Чл.88 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.5, ал.3 · Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството

РЕШЕНИЕ

№ 779 гр. София, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван И.

Членове:

Н. Метанов

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Невена Б. Г.а като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20231001000558 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260141 от 27.03.2023 г., постановено по търг. дело № 2362/2020 г., Софийски градски съд, Търговско отделение, 16с-в, е отхвърлил като неоснователни предявените от Община Главиница срещу „Г. Инженеринг“ЕООД, „Фармвил“ЕАД и „Инфрастрой Инженеринг“ООД, като участници в обединение „Спорт Главиница 2014“ евентуално съединени искове с правна квалификация чл.55, ал.1, предл.3, вр. с чл.87 ЗЗД и чл.79, ал.1, вр. с чл.82 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата 280 390,78 лева, частично от сума в размер на 2 579 740,99 лева, представляваща подлежащо на връщане авансово заплатено възнаграждение по развален, поради неизпълнение договор за обществена поръчка № 327/19.02.2025г. за изпълнение на строителство на обект „Реконтрукция и изграждане на спортен център в гр. Главиница, община Главиница, обл. Силистра, евентуално като подлежаща на възстановяване от изпълнителите сума, поради установена нередност по смисъла на чл.17, ал.7 от договора за обществена поръчка № 327/19.02.2015г.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Община Главиница, с която се обжалва първоинстанционното решение с искане да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.3, вр. с чл.87 ЗЗД- главен и по чл.79, ал.1, вр. с чл.82 ЗЗД, предявен като евентуален да бъдат уважени както са предявени.

Твърди се решението да е неправилно и незаконосъобразно, постановено при 1 съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, както и че е необосновано. Поддържа се, че съгласно уговорения краен 180 дневен срок за пълно изпълнение задълженията на изпълнителя по договора за обществена поръчка е настъпил на 08.12.2015г., като считано от тази дата договорения обект е трябвало да бъде изпъленен и предаден с подписване на окончателен приемо-предавателен протокол и Акт обр.15 по Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Вместо това на тази дата в отсъствието на представител на възложителя бил съставен Акт обр.10, в който били отразени неверни обстоятелства- както по отношение на количествата изпълнени СМР на обекта, така и по отношение на причините поради които се е наложило преустановяване по-нататъшното изпълнение на договора за обществена поръчка. Твърди се, че съставеният протокол Акт обр.10 бил недействителен поради това, че е предхождан от съставен Акт обр.15 и Протокол №2 за приемане на работите, оспорването на подписите върху които по отношение на „Г. Инженеринг“ЕООД е било признато за неоснователно. Поддържа се довод за неправилност в изводите на съда основани на констатациите в представения Акт обр.10 за спиране на строежа поради причините наложили преустановяването на строителномонтажни дейности, тъй като този протокол нито е бил изготвен по правилата на Наредба №3/2003г. за сътавяне на актове и протоколи по време на строителството, нито е въз основа на верни съставени строителни документи, за да бъде кредитиран до степен, че същият да е основен аргумент по отношение на отхвърлянето на исковите претенции.

Поради така изложените съображения са иска отмяната на първоинстанционното решение и вместо него да се постанови друго с което предявените обективно съединени искове да бъдат уважени. Претендират се и направените в производството пред двете съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото е постъпил писмен отговор от „Г. Инженеринг“ЕООД, „Фармвил“ЕАД и „Инфрастрой Инженеринг“ООД, с който се оспорва основателността на жалбата поради съображения, изложени в писмения отговор.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Община Главиница, обл. Силистра, в която са изложени твърдения, че е сключила с ответниците „Г. Инженеринг“ЕООД, „Фармвил“ЕАД и „Инфрастрой Инженеринг“ООД, като участници в обединение „Спорт Главиница 2014“ договор за обществена поръчка № 327/19.02.2015 г. за изпълнение на строителството на обект „Реконструкция и изграждане на спортен център в град Главиница, община Главиница, област Силистра“, осъществяван с финансова помощ по Програма „Развитие на селските райони 2007 – 2013 г., мярка 321“.

2

Сочи се, че изпълнението на възложените строително-монтажни работи следвало да бъде сторено в рамките на срок от 180 дни от подписване на протоколи образец 2 и образец 2а, което било осъществено на 08.06.2015г., съответно срокът за изпълнение на договора бил 08.12.2015 г., когато обектът следвало да бъде предаден с акт образец 15. За изпълнението на обекта се дължало възнаграждение в размер на 6 290 347,56 лева с ДДС, от която сума авансово се заплащали 30 %, съответно 20 % били дължими като междинни плащания за действително извършени СМР и се дължало окончателно плащане в размер на 50 %, но до размера на действително извършените СМР. Сочи се в исковата молба, че изпълнителите били поели задължението да не допускат нарушения на правото на ЕС и на националното законодателство, което би имало за последица увреждане на общия бюджет на ЕС или националния такъв, съответно в този смисъл имало договорка всички корекции по договора и санкции, наложени на възложителя, че следвало да бъдат за сметка на изпълнителя.

Твърди се, че с решение, изх. № 03-0416/406 от 01.02.2016 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ била установена нередност по договора, изразяваща се в неизпълнение на инвестицията, съобразно условията и сроковете по договора, както и съобразно специфичните изисквания на законодателството. Въз основа на решението бил издаден и влязъл в сила акт за установяване на публично държавно вземане № 010800/760#2/19.07.2017 г., с който било установено задължение в размер на 2 780 138,79 лева, която сума съставлявала размера на полученото авансово плащане по договора за финансова помощ, с който строителството било финансирано.

Нередността се изразявала в това, че по документи било отразено, че към 01.09.2015 г. е извършено над 50 % от строителството, както и че на 08.10.2015 г. бил подписан констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, подписан от всички участници в строителството, докато в хода на извършена от страна на ДФ „Земеделие“ проверка на обекта било констатирано, че голяма част от описаните като извършени СМР не били изпълнени, а други били само частично изпълнени. При извършените проверки се установило, че възложителят заплатил 291 197,30 лева без ДДС за работи, които фактически не били изпълнени. Поради забавата изпълненото станало безполезно за възложителя, поради което същият е заявил, че разваля договора с предявяване на исковата молба и претендира връщане на даденото по него, като предявява частични искове срещу изпълнителите. При условията на евентуалност връщането на сумата се претендира и като отговорност на изпълнителите за установена по договора нередност.

Искането към съда е било да се постанови решение, с което ответниците „Г.

Инженеринг“ЕООД, „Фармвил“ЕАД и „Инфрастрой Инженеринг“ООД, като участници в обединение „Спорт Главиница 2014“ да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца Община Главиница сумата 280 390,78 лева – частично от сума в общ размер 2 579 740,99 лева – представляваща заплатено авансово възнаграждение по договор за обществена поръчка № 327/19.02.2015 г., който ищецът развалил с предявяване на исковата молба, съответно при условията на евентуалност – като подлежаща на възстановяване от изпълнителите, поради установена нередност по смисъла на чл. 17, ал. 7 от процесния 3 договор.

Ответниците

„Г.

Инженеринг“ЕООД,

„Фармвил“ЕАД и

„Инфрастрой

Инженеринг“ООД в срока за отговор са заявили, че оспорват предявените срещу тях искове като неоснователни. Възразили са да е налице солидарна отговорност между тях като участници в обединение „Спорт Главиница 2014“, като според тях отговорността им следва да се разпростира само върху уговорения процент от участието в изпълнението на предмета на договора. Считат, че възложителят не разполагал с правото да развали договора, тъй като бил приел изпълнението по него.

Не оспорват сключването на договора за обществена поръчка и съществените му условия, включително факта, че срокът за изпълнение на възложеното бил 08.12.2015 г., но при краен срок за извършване на инвестицията по договора за финансова помощ – 15.09.2015 г., с което ищецът сам се бил поставил в невъзможност да изпълни условията по договора за финансова помощ и да претърпи финансова корекция, налагането на която било извън волята на изпълнителите. Към договора бил подписан и анекс № 1/22.09.2015 г., с който цената на строителството била намалена до сумата 6 234 789,54 лева, с включен ДДС.

В хода на изпълнение на строителството, същото било спирано, включително и поради необходимост от освобождаване на терена от съществуващи постройки и съоръжения. Към настоящия момент строителството също било спряно. Между страните и строителния надзор бил подписан протокол № 1/2015 г., с който били приети като изпълнени работи над 50 % от общия договорен обем и към същия била подписана сметка № 1 за стойността им, възлизаща на сумата 2 579 740,99 лева без ДДС, от която след приспадане на аванса била дължима за плащане сумата 1 208 584,92 лева с включен ДДС, от която възложителят не заплатил ДДС, поради което бил неизправна по договора страна.

Оспорена е автентичността на подписите на представителите на изпълнителите „Г.

Инженеринг“ЕООД и „Фармвил“ЕАД, положени в констативния акт образец № 15 от 08.10.2015 г., в протоколите за проведени проби и приемане на извършени СМР от 09.10.2015 г. Твърди се, че всъщност тези подписи са били положени, за да се използват документите за верифициране на заявки за плащания от ДФ „Земеделие“ по договора за финансова помощ. Това, което всъщност изпълнителят действително искал, поради наличието на пречки за продължаване на строителството, било съставянето на акт образец 10 за спиране на строителството и такъв бил съставен на 08.12.2015 г. със заместване на възложителя от органа, издал разрешението за строеж. Поддържа се, че забавянето в изпълнението на обекта било резултат единствено на действията на възложителя и наложената му финансова санкция била резултат само на неговото поведение, за което изпълнителите не носели никаква отговорност. Отделно от това възложителят не бил изправна страна по договора и затова нямал правото да го разваля. Изпълнените СМР били 55 % и същите били приети. Не бил даден и допълнителен срок за изпълнение, което било обективно невъзможно, с оглед спирането на строителството. Позовават се и на изтекла давност. Правят евентуално възражение за прихващане със стойността на извършените СМР в размер на 2 826 764,99 лева без ДДС, която сума при разваляне на договора би следвало да 4 бъде заплатена за вече извършеното строителство.

Поддържа се, че евентуалният иск бил също неоснователен, тъй като констатираната нередност следвало да е резултат от виновно поведение на изпълнителя, а такова не било налице. В договора не било предвидено изпълнителят да носи отговорност за наложените на възложителя санкции по принцип и за всяка нередност, независимо от причинната връзка с неговото поведение. Като допълнителен аргумент в подкрепа на твърденията за неоснователността на иска се сочи и обстоятелството, че наложената финансова корекция не е била заплатена от ищеца.