Определение № 104 от 23.01.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 104 гр. Стара Загора, 23.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно гражданско дело № 20245500500017 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „А.Б.” ЕАД, гр.С., чрез адв. Р. Г., против разпореждане № 4567/29.11.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 2029/2023 г. по описа на Районен съд – Казанлък, в частта, в която е отхвърлено заявлението за сумите 879.11 лв. – обезщетения за обработване на просрочени задължения, неустойки за отстъпка от цената на устройството по договор за продажба на изплащане, неустойка за върнато оборудване и неустойка за отстъпка на месечна абонаментна такса, 211.49 лв. мораторна лихва за забава за начислените неустойки в размер на 3 месечни такси; законна лихва за забава върху сумата над 1327.20 лв. главница, от деня на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.

Твърди се, че обжалваното разпореждане е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалния закон. Иска се отмяната на обжалваното разпореждане в отхвърлената му част и уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за процесните суми.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.410 ГПК от „А.Б.“ ЕАД, гр.С., чрез адв. Р. Г. срещу С. Ю. И. за издаване на заповед за изпълнение за сумата 2456.18 лв., която представлява неизпълнени суми за предоставени електронни съобщителни услуги – 344.06 лв.; неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане – 1009.24 лв.; 1102.88. лв. – неустойки, поради прекратяване на договора по вина на абоната.

1

С молба от 23.10.2023г. заявителят е конкретизирал претенциите за предоставени услуги, цена на устройство на изплащане и начислени неустойки.

С заповед № 1650 от 29.11.2023г., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, съдът е уважил искането на кредитора „А.Б.” ЕАД, гр. С. за: сумата от 1327.20 лв. главница, представляваща неплатени абонаментни такси за предоставени електронни съобщителни услуги и устройства на изплащане за периода 10.03.2021г. – 29.09.2021г., предоставяни по системен партиден номер М6442294, по рамков договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане № 505670082, 249.88 лв. – мораторна лихва върху главницата до 29.08.2023г., законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2023 г. до пълното й погасяване; сумата 249.87 лв. - неустойки за предсрочно прекратяване на рамков договор № 505670082, в размер на 3 стандартни месечни абонаментни такси; сумата 768.35 лв., От които 58.35 лв. за държавна такса и 710 лв. за адвокатски хонорар.

С обжалваното разпореждане в отхвърлителната му част, съдът е отхвърлил заявлението в частта за претендираните суми 879,11 лв., формирана от начислени обезщетения за обработване просрочени задължения, неустойки за отстъпка от цената на устройство по договорите за продажба на изплащане, неустойка за невърнато оборудване и неустойка за отстъпка от месечна абонаментна такса услуги, неустойка за предоставена допълнителна услуга - екстра, предоставени със системен партиден номер М6442294, която сума е част от вземането от 2456,18 лева ; сумата 211,49 лв. мораторна лихва за забава за начислени неустойки в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги; за отстъпка от цената на месечни абонаментни такси; за невърнато оборудване по ценова листа, за предоставена допълнителна услуга - екстра, за отстъпка от цената на устройство, за обезщетение за обработка на просрочени задължения, която сума е част от вземането 461,37 лв. ; за законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението върху сумата над 1327,20 лева - главница, представляваща неплатени електронни съобщителни услуги и устройства на изплащане, от датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането.

Съдът е намерил претенциите за неустойки за дадена отстъпка от цената на услуги и за продажба на устройства с отстъпка от стандартната цена, която неустойка е уговорена като част от разликата между стандартната цена на устройството /без абонамент/ и заплатената от потребителя цена при предоставянето му, съответна на оставащия срок на договора, в случаите, когато на абоната е продадено мобилно устройство, за неравноправни клаузи, а оттам и недължими. Тези клаузи според КРС имат характер на неустойки, независимо как са наименовани, защото обезпечават изпълнението на паричните задължения на длъжника по договорите за мобилни услуги до края на уговорения в тях срок на действието им и служат като обезщетение за 2 вредите от неизпълнението им, при предсрочното им разваляне, без да е нужно те да се доказват (чл. 92 ЗЗД). Според тези клаузи, при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на длъжника, същият дължи, освен уговорените неустойки за предсрочното им прекратяване, и неустойки, представляващи разликата в цената на предоставеното лизингово устройство без абонамент и заплатената от него цена на същото устройство.

Тази разлика не се дължи при разваляне на договорите за мобилни услуги, защото то има действие само занапред и уговорката за плащането й в посочените клаузи, имаща характер на неустойка за вредите от развалянето им излиза извън посочените функции на неустойката. От изложеното по - горе се налага извод за неравноправност на тези клаузи по смисъла на чл. 143, т. 5 и 19 ЗЗП. Приел е също, че претендираните като обезщетение суми за събиране на просрочено вземане са по повод неизпълнение на парично задължение. В случая от заявлението и приложените документи не е ясно как е формирано обезщетението за събиране на просрочено вземане и за кой от договорите, което затруднява преценката дали това вземане се основава на неравноправна или вероятно неравноправна клауза от договора или общите условия.

Претендираното вземане за натрупани мораторни лихви, в общ размер на 461,37 лева, в частта му за сумата над 249,88 лв., включваща общия размер на мораторните лихви за забава: на начислените суми за неустойки при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС, на начислените суми за неустойки за отстъпки от цената на устройствата по сключените договори за продажба на изплащане, на начислените суми за неустойки месечната абонаментна такса по сключените договори за мобилни услуги, за начислени суми за неустойка за предоставена допълнителна услуга - екстра и на начислените суми за обезщетение за обработка просрочени вземания, за периода от първия ден от забавата по всеки отделен документ до датата на депозиране на заявлението, съдът е намерил за неоснователно, защото е недопустимо кумулирането на неустойка за забавено изпълнение на парично задължение с мораторната лихва за забавено изпълнение на парично задължение, тъй като по този начин длъжникът би понесъл две гражданско - правни санкции за едно и също неизпълнение, а кредиторът би получил две обезщетения за един и същи вреди, резултат от забавата.

По същите съображения съдът е намерил, че претенцията на заявителя за начисляване на законна лихва върху цялата сума от датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането е основателна до размер на 1327,20 лева - главница, представляваща неплатени електронни съобщителни услуги и устройства на изплащане, а в останалата си част е неоснователна.

Въззивната неоснователна. инстанция намира,

3 че частната въззивна жалба е

Едностранното прекратяване на действието на тези договори, поради виновното им неизпълнение от длъжника, преди изтичане на срока им на действие, представлява разваляне на същите. С оглед характера на уговорените в тях насрещни престации - за продължително изпълнение на заявителя (по предоставяне на мобилни услуги по договорите към тях) и за периодично изпълнение на длъжника (за ежемесечно плащане на абонаментите такси, мобилни услуги, развалянето има действие занапред - чл.

88, ал. 1 ЗЗД. Неустойката е договорна клауза, с която се уговаря, че в случай на виновно неизпълнение на договорно задължение, длъжникът се задължава да престира на кредитора имуществено благо. Тя е специфична форма на договорната отговорност и се дължи независимо от наличие на вреди и независимо от техния размер. Допустимо е страните да уговарят свободно вида и размера на неустойката, стига обаче тази клауза да не противоречи на императивни норми на закона, а в равна степен - и на добрите нрави.

Ограничението се отнася както за гражданските, така и за търговските сделки по арг. от чл. 288 ТЗ. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, неустойката следва да се приеме за нищожна.

При двустранни договори за продължително или периодично изпълнение се дължи неустойка като мораторно обезщетение само за онази част от сделката, чието действие се запазва, тъй като в тази хипотеза развалянето е за в бъдеще. Съответно кредиторът ще може да търси и неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне за другата част от сделката, ако такава неустойка реално е била уговорена – ТР № 7/13.11.2014 г. ОСГТК на ВКС. В случая такава неустойка за разваляне е уговорена и тя цели обезщетението на вредите на кредитора като изправна страна по договора. Не така стои въпросът за търсените суми за неустойката за предоставено за устройство на преференциални цени и на услугите. Всъщност това не е неустойка, а сума за разликата между цената на устройството без абонамент/ услугата и преференциалната цена на същото устройство/услугата. Цената на устройството/ услугата обаче е определена още при сключването на договора и не може да бъде променяна, в т.ч. и при неизпълнение. Дори и да се приеме, че уговореното при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги или споразуменията към тях по вина на длъжника, че същият дължи суми за разликата в цената на предоставеното устройство без абонамент/ услуга и заплатената от него цена на същото устройство /услуга, има характер на неустойка за вредите от развалянето, то тази неустойка излиза извън специфичните й функции.

Мобилният оператор по вече развален договор било то за лизинг или покупко-продажба на изплащане би получил имуществена облага от насрещната страна за времето, през което договорът е бил изпълняван, а при 4 развалянето на договора се дължи връщането на вещта, т.е. няма да се дължат никакви вноски. Това води до неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за справедливост.

Претендираното вземане за натрупани мораторни лихви, в общ размер на 461,37 лева, в частта му за сумата над 249,88 лв., включваща общия размер на мораторните лихви за забава: на начислените суми за неустойки при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС, на начислените суми за неустойки за отстъпки от цената на устройствата по сключените договори за продажба на изплащане, на начислените суми за неустойки месечната абонаментна такса по сключените договори за мобилни услуги, за начислени суми за неустойка за предоставена допълнителна услуга - екстра и на начислените суми за обезщетение за обработка просрочени вземания, за периода от първия ден от забавата по всеки отделен документ до датата на депозиране на заявлението, съдът е намерил за неоснователно, защото е недопустимо кумулирането на неустойка за забавено изпълнение на парично задължение с мораторната лихва за забавено изпълнение на парично задължение, тъй като по този начин длъжникът би понесъл две гражданско - правни санкции за едно и също неизпълнение, а кредиторът би получил две обезщетения за един и същи вреди, резултат от забавата.