Решение № 1819 от 26.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1819 гр. София, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветина Костадинова при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100505576 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 1064 от 18.01.2024 г. по гр.д. № 42029/2023 г. Софийски районен съд, 157 състав: Отхвърлил предявения от Р. И. Г., ЕГН **********, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че Р. И. Г. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата 2 385.23 лв., представляваща 1/2 от общо дължимата сума по изпълнителен лист от 30.09.2015 г., издаден по гр.д.

№ 54478/2015 г. по описа на СРС, 43 състав, за събирането на които е образувано изп.д. № 20158630403394 по описа на ЧСИ С.Х.; Отхвърлил предявения от И. П. Г., ЕГН **********, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че И. П. Г. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата 2 385.23 лв., представляваща 1/2 от общо дължимата сума по изпълнителен лист от 30.09.2015 г., издаден по гр.д. № 54478/2015 г. по описа на СРС, 43 състав, за събирането на които е образувано изп.д. № 20158630403394 по описа на ЧСИ С.Х.; Отхвърлил предявения от Р. И. Г., ЕГН **********, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, осъдителен иск 1 с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 546 лв. като получена без основание по изп.д. № 20158630403394 по описа на ЧСИ С.Х..

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищците Р. И. Г. и И. П.

Г., които го обжалват изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния закон. Съдът неправилно приел, че договорът за кредит от 22.11.2005 г. не е безсрочен. С оглед предвиденото в чл. 22 от договора същият носел всички белези на безсрочен, като бил действащ и към 2015 г., когато кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. Поради това спрямо същия бил приложим чл. 26, ал. 1 ЗПК вр. § 5 ПЗР ЗПК, а договорът за цесия, сключен между „ОББ“ АД и „Еос матрикс“ ЕООД бил нищожен като противоречащ на закона – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. По делото се установило, че в периода 13.01.2017 г. – 13.01.2019 г. взискателят бездействал, поради което изпълнителното производство било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона. С обратно действие се обезсилвали всички извършени изпълнителни действия, като новата давност започвала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Предприетите впоследствие по прекратеното изпълнително дело действия били невалидни и не могли да прекъснат давността. Не можело кредиторът да бъде извинен за своето бездействие с обстоятелството, че по изпълнителното дело постъпвали периодични и откъслечни плащания. Освен това те били извършвани от трето лице за изпълнителния процес, което към момента на извършване на плащанията не било конституирано като страна по изпълнителното дело. Въпреки това взискателят бездействал и не предприел действия, които да рефлектират в правната сфера на длъжника. Поради това следвало да се приеме, че в периода 05.02.2019 г. – 29.11.2021 г. взискателят е бездействал, което от своя страна довело до перемиране на изпълнителното дело по силата на закона на 06.02.2021 г., а всички предприети след перемирането изпълнителни действия били недействителни. По осъдителния иск съдът неправилно приел, че извършените от Р. Г. плащания представляват изпълнение на нравствен дълг спрямо нейния съпруг. Изпълнението на нравствен дълг не означавало заплащане на задължения на съпруг или деца.

Съдът се позовал и на нормата на чл. 73 ЗЗД, съгласно която задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от 2 длъжника. Посочената разпоредба обаче не била основание за бездействие на кредитора. Поради това молят съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендират разноски. Правят евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл.

78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с отговор по реда на чл.

263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

С исковата молба, уточнена с молба от 13.09.2023 г., съдът е сезиран със субективно активно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че всеки от ищците не дължи по 1/2 част от сумата от 4 770.46 лв. (по 2 385.23 лв. всеки) по изпълнителен лист от 30.09.2015 г., издаден по гр.д. № 54478/2015 г. на СРС, 43 състав въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. При условията на обективно кумулативно съединяване от ищцата Р. Г. е предявен и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 546 лв., която твърди да заплатила без основание на взискателя „Еос Матрикс“ ЕООД по образуваното изп.д. № 20158630403394 по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 на КЧСИ, преди да бъде конституирана като длъжник по реда на чл. 429, ал. 2 ГПК на мястото на починалия наследодател на ищците П.М. Г..

Отрицателните установителни искове не са предявени в условията на евентуалност. Това е така, тъй като отрицателният установителен иск няма същинско основание. В исковата молба ищецът излага фактически твърдения 3 за несъществуване на претендираното от ответника право, а в тежест на ответника е да докаже съществуването му. Затова когато е уважен отрицателен установителен иск, претендираното от ответника право се отрича на всички възможни негови основания.

В случая по отрицателните установителни искове ищците твърдят и поддържат във въззивната жалба, че вземанията на ответника по изпълнителния лист не съществуват, тъй като договорът за цесия от 31.01.2018 г., с който кредиторът „ОББ“ АД прехвърлил на „Еос Матрикс“ ЕООД вземанията, е нищожен поради противоречие със закона – противоречи на чл.

26, ал. 1 ЗПК вр. § 5 ПЗР ЗПК - в договора за кредит не била предвидена възможност за кредитора да прехвърля вземанията на трето лице; В случай че договорът за цесия е действителен, то вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност.

Атакуваното решение е валидно. Настоящият състав намира, че същото е и допустимо като постановено по допустими отрицателни установителни искове, доколкото се твърди частичните плащания в общ размер 546 лв. да са извършени без основание от трето за изпълнителното дело лице – ищцата Р.

Г., но преди конституирането й като длъжник по реда на чл. 429, ал. 2 ГПК.

Въззивният съд намира, че при постановяване на атакуваното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните съображения:

По исковете с правно основание чл. 439 ГПК:

Доводите на въззивниците за нищожност на договора за цесия, с който ответникът се легитимира като кредитор и взискател по изпълнението, са неоснователни. Договорът за кредит, сключен между „ОББ“ АД и наследодателя на ищците, е сключен на 22.11.2005 г., преди приемането на Закона за потребителския кредит (Обн. ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 01.10.2006 г.) и преди приемането на сега действащия Закон за потребителския кредит (ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.). Както правилно е отчел и районният съд, законовото изискване за прехвърляне на вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, да бъде предвидена такава възможност в договора, е въведено едва през 2010 г. с приемането на сега действащия ЗПК. Съгласно § 5 ПЗР ЗПК, разпоредбите на закона не се прилагат за договори за потребителски кредит, сключени преди датата на 4 влизането му в сила, с изключение на чл. 14, 15, 26 и 35, които се прилагат за безсрочни договори за кредит, сключени преди тази дата.

В случая, противно на твърдяното в жалбата, договорът за кредитна линия от 22.11.2005 г. не е безсрочен. Това е видно от ясната клауза на чл. 22 от договора, с която страните изрично са уговорили неговия срок на действие –договорът влиза в сила от деня на подписването му и изтича два месеца след крайния срок на валидност на картата. Предвидено е също, че срокът се подновява автоматично с две години и два месеца при липса на уведомление от кредитополучателя, с което последният заяви, че не желае картата да бъде подновена. От обстоятелството, че е предвидена възможност за автоматично подновяване на срока на договора с две години и два месеца по никакъв начин не следва извод, че договорът е безсрочен. А след като договорът не е безсрочен, по отношение на него нормата на чл. 26, ал. 1 ЗПК е неприложима, съответно за действителността на прехвърлянето на вземанията на банката по договора за кредит на трето лице не е необходимо такава възможност да бъде предвидена в договора.

Неоснователни са и доводите в жалбата във връзка с твърдяното погасяване по давност на вземанията на ответника по изпълнителния лист.

По отношение на вземане, за което е налице издадена заповед за изпълнение, влязла в сила в хипотезата на чл. 416, ал. 1, пр. 1 ГПК - поради неподаване на възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е приложима нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Същата предвижда, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Това важи за всички съдебно установени вземания, вкл. за лихвите. В този смисъл е и трайната вече практика на ВКС (решение № 118 от 07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г., ІІІ ГО, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ІV ГО, решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д.

№ 1722/2021 г., ІV ГО, решение № 50295 от 23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 г., ІV ГО и др.) - давността за вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение в хипотезата на чл. 416, ал. 1, пр. 1 ГПК е петгодишна и започва да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Чл. 116 ЗЗД предвижда, че давността се прекъсва: с признаване на вземането от длъжника (б. „а”), с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство (б. „б”), и с предприемане на 5 действия за принудително изпълнение (б. „в”).

Според т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В хипотезата на чл.

116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н., до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. За разлика от исковия процес, в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).

Разпечатката съдържа 37 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c7ce4494-054b-4ce4-b747-d0a37baca3be