Решение № 2839 от 28.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2839 гр. София, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря ЕкатерИ. К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20251100514056 по описа за 2025 годИ.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на Д. П. М., чрез назначения й особен представител адв. Б. К., ответник в първоинстанционното производство срещу решение № 18 368/13.10.2025 г. на СРС, 125 състав, постановено по гр.д. 40 308/2023 г. в частта, в която е осъдена да плати на „Топлофикация София“ ЕАД по реда на чл. 150 ал.1 от ЗЕ вр. чл. 200 от ЗЗД вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД сумата от 14, 40 лв. – неплатена стойност на топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. София, район „Красно село“, ул. ****, апартамент абонатен номер111655, инсталация 4000053933 по фактури от м.ноември и декември 2019 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 19.07.2023 г. до плащането, сумата от 7, 13 лв.

– мораторна лихва от 15.09.2020 г. – 05.07.2023 г. и сторените по делото разноски.

В жалбата е посочено, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди се, че не били обсъдени всички събрани по 1 делото доказателства и относими факти като така СРС достигнал до погрешни фактически и правни изводи. Решението било в противоречие с трайната практика на ВКС, а искът бил погасен по давност. Твърди се, че липсвали доказателства ответникът да е сключвал договор с ищеца, поради което липсвало валидно сключено правоотношение. Ищецът не бил доказал при условията на пълно и главно доказване претенциите си. Представените ОУ не касаели процесния период и съдържали неравноправни клаузи. Нямало данни имотът да е ползван през процесния период от ответника. Липсвал документ с подпис на представител на ЕС, удостоверяващ отчет в негово присъствие.

Нямало данни, че имотът се намира в топлоснабдена сграда и е извършвана услугата дялово разпределение. Ищецът не бил заплащал възнаграждение за същата на третото лице помагач. Иска се отмяна на решението в неговата обжалвана част като се постанови ново, с което исковете бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, в който са изложени съображения, относно правилността на решението в неговата обжалвана част. Претендират се разноски.

Конституираното трето лице помагач на страната на ищеца в първоинстанционното производство „Далсия“ ООД не е заявило становище.

По отношение на останалите ответници решението на СРС е влязло в сила.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предмет на производството са искове с правно основание чл. 149, вр. чл. 150, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

2

Правно-релевантните обстоятелства, подлежащи на установяване са наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по повод доставка на топлинна енергия през процесния период, изпълнение на задължението по доставка на топлинна енергия в конкретно количество в процесния топлоснабден имот, начислени суми за доставена и потребена топлинна енергия, съобразно действащата нормативна уредба.

Страните не са формирали спор, че въззивникът – ответник в първоинстанционното производството е съсобственик на процесния имот през процесния период като квотата й в съсобствеността възлиза на 16/72 идеални части. Това обстоятелство се потвърждава и представения по делото нотариален акт за покупко-продажба № 193, дело 350/2019 г. на нотариус № 711 Петя Димова, с район на действие – СРС.

Съобразно нормата на чл. 153 ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В качеството си на такъв клиент за ответницата съществува задължение да заплаща цената на доставяната топлинна енергия, а заявените възражения в жалбата се възприемат като неоснователни от състава на съда.

Начинът на разпределение на топлинната енергия в сграда в режим на етажна собственост, съобразно разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ се осъществява чрез системата на дялово разпределение, регламентирана в ЗЕ респ. Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм., но релевантна за процесния период/ Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, БГВ и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл.

142 ал.2 от ЗЕ.

Не могат да бъдат споделени и възраженията в жалбата, че сградата, в която се намира процесния имот не е топлоснабдена респ. в нея не е въведена системата за дялово разпределение. Същите са заявени за първи път във въззивната жалба и в този смисъл са преклудирани, но дори разгледани по същество се опровергават от ангажираните по делото писмени доказателства.

В този смисъл, видно от изготвения формуляр за отчет, подписан от 3 потребителя, в топлоснабдения имот е налично отоплително тяло – лира в банята и е налице ползване на БГВ /стр. 443/. Предвид което и заявеното възражение за липса на съставени документи без подпис от страна на потребителя се опровергава от доказателствата, приети по делото.

Видно от данните по делото, индивидуалното измерване на потребление на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е извършвано в процесния период от „Бруната България” ООД, предвид представения договор ТС-327/27.06.2001 г. и протокол от ОС на ЕС от 25.06.2001 г.

Възражения относно размера на задължението не са заявени вън от правопогасяващото възражение за изтекла погасителна давност.

Съобразно задължителните указания, дадени с т. 2 от ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, същите са периодични такива, поради което за тях е релевантна кратката тригодишна давност, установена в чл. 111 б. „в” от ЗЗД.

Съгласно чл. 33 ал.2 от приложимите общи условия към договора, сключен между страните, месечните суми за топлинна енергия са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници, касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното заплащане. Падежът на задължението за месец ноември 2019 г. е настъпил на 15.01.2020 г., съобразно правилата за броене на срокове, установени в нормите на чл. 72 от ЗЗД, поради което давността за това вземане би настъпила на 15.01.2023 г. Следва обаче да бъде съобразено обстоятелството, че с оглед нормата на чл. 3 т .2 от ЗМДВИПОРНС з а срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Извънредното положение е отменено на 14.05.2020 г. по арг. на чл. 6 от същия закон, поради което в този период давност не е текла. С оглед спиране на давностния срок, погасителната давност за задължението, касаещо месец ноември 2019 г. е изтекла на 16.03.2023 г., респ. на 16.04.2023 г. по отношение на претенцията за месец декември 2019 г., а исковата молба е депозирана в съда на 19.07.2023 г. Поради което и предвид своевременно заявеното възражение за изтекла погасителна давност респ. липсата на други обстоятелства, попадащи в приложното поле 4 на чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД вземанията за главница са погасени по давност.

С оглед на тези съображения и предвид акцесорния характер на претенцията за мораторна лихва то същата се явява също неоснователна.

При този изход на спора и предвид несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на СРС в неговата обжалвана част подлежи на отмяна като следва да се постанови друго, с което исковете бъдат отхвърлени.

Изходът на спора по изложените съображения налага отмяна на решението на СРС и в частта относно разноските.

На въззивника не се следват разноски предвид липсата на данни такива да са сторени.

Предвид изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 18 368/13.10.2025 г. на СРС, 125 състав, постановено по гр.д. 40 308/2023 г. в частта, в която Д. П. М. е осъдена да плати на „Топлофикация София“ ЕАД по реда на чл. 150 ал.1 от ЗЕ вр. чл.

200 от ЗЗД вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД сумата от 14, 40 лв. – неплатена стойност на топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр.

София, район „Красно село“, ул. ****, апартамент абонатен номер111655, инсталация 4000053933 по фактури от м.ноември и декември 2019 г. и сумата от 7, 13 лв. – мораторна лихва от 15.09.2020 г. – 05.07.2023 г., както и в частта на разноските за сумата от 444, 44 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б искове с правно основание чл. 150 ал.1 от ЗЕ вр. чл. 200 от ЗЗД вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД, заявени срещу Д. П. М., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, бул. **** – адв. Б. К., особен представител за заплащане на сумата от 14, 40 лв. – неплатена стойност на топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. София, район „Красно село“, ул. ****, апартамент абонатен номер 111655, инсталация 4000053933 по фактури от м.ноември и декември 2019 г. и сумата от 7, 13 лв. – мораторна лихва от 5

15.09.2020 г. – 05.07.2023 г. като погасени по давност.

В останалата си част решението на СРС е влязло в сила.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца – „Далсия“ ООД, с адрес: гр. Софиябул. „Братя Бъкстон“№ 85.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6