Решение № 2057 от 26.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2057 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100510622 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20092035/29.05.2023 г. по гр.д. № 43706/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 143 състав е отхвърлен като неоснователен поради недоказаност предявения от „Бумекс“ ЕООД против „Икис Лайт“ ООД иск с правна квалификация чл. 403 от ГПК във връзка с чл. 51, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, с който се иска от съда да постанови решение, с което да осъди „Икис Лайт“ ООД да заплати на „Бумекс“ ЕООД сумата от 2756,25 лева, представляваща пропусната полза от нереализирана печалба, вследствие на наложен запор на банкова сметка на „Бумекс“ ЕООД с IBAN BG********, с титуляр „Бумекс“ ЕООД въз основа на допуснато обезпечение на бъдещ иск с Определение № 249011/18.10.2019 т., постановено по ч.гр.д. № 60052/2019 г. по описа на Софийски районен съд, с който е уважена молбата на „Икис Лайт“ ООД за допускане на обезпечение на бъдещ иск чрез обезпечителна мярка „запор на банковите сметки на „Бумекс“ ЕООД във всички банки в страната до размер на сумата от 27562 лева, както и „Икис Лайт“ ООД е осъдено да заплати на „Бумекс“ ЕООД сумата от 2434,69 лева, представляваща пропусната полза от дължимата се законна лихва върху 1 сумата от 27562,50 лева, която сума била запорирана вследствие на наложен запор на банкова сметка на „Бумекс“ ЕООД в лева с IBAN BG********, с титуляр „Бумекс“ ЕООД, въз основа на допуснато обезпечение на бъдещ иск с Определение № 249011 от 18.10.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 60052/2019 г. по описа на Софийски районен съд, с което уважена молбата на „Икис Лайт“ ООД за допускане на обезпечение на бъдещ иск чрез обезпечителна мярка „запор на банковите сметки на „Бумекс“ ЕООД във всички банки в страната до размера на сумата от 27562,50 лева, която законна лихва е дължима за периода от 04.11.2019 г. до 10.09.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба – 10.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Срещу решението, в частта, с която предявеният иск е уважен иска за сумата от 2434,69 лева – пропуснати ползи от дължима законна лихва върху сумата от 27562,50 лева за периода от 04.11.2019 – 10.09.2020 г., ведно със законната лихва и направените разноски в размер на 702 лева, е постъпила въззивна жалба с вх. № 25025319/20.06.2023 г., подадена от „Икис Лайт“ ООД, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че от събраните по делото доказателства не се установявало противоправно поведение на дружеството – ответник. Била предявена искова молба, обезпечена с молбата за обезпечение на бъдещ иск като исковата претенция била частично уважена по гр.д. № 67216/2019 г. на СРС със съдебно решение. Поддържа и че не е налице вреда за ищцовото дружество, тъй като видно от събраните по делото писмени доказателства такава вреда не била налице – дружеството оперирало с банковата си сметка свободно, въпреки наложения запор. Освен това, установено било, че по банковата сметка били наложени други запори от други кредитори, но въпреки това ищецът получавал доходи от лихви по депозити от тази сума, съответно не била налице пропусната полза. Неоснователна била претенцията за лихва за забава. Видно било от приложеното по делото удостоверение от „Уникредит Булбанк“ АД към датата на запора – месец 10.2019 г. салдото по сметката било положително с наличност от 1322544,53 лева. Исковият период бил от датата на запора 29.10.2019 г. до датата на предявяване на исковата молба 09.09-2929 г., като в този период управителят на ищцовото дружество захранвал сметката на дружеството, теглил суми в брой и превеждал суми на други дружества с основание „оборотни средстав“, получавало е доходи от наем, захранвания на 2 сметка на други лица и е извършвало плащания по фактури на доставчици.

Следователно не било доказано по делото, че към който и да е момент от исковия период в конкретен ден, дружеството е било в невъзможност да заплаща изискуеми свои вземания от присъщата си дейност, от което за него да са настъпили вреди. Освен това, посочва, че за да бъде уважено искането за присъждане на пропусната полза, следвало по делото да бъде установено, че със сигурност увеличението на имуществото не било настъпило. Тази сигурност на вредоносния резултат на пропуснатата полза от страна била гаранция, че ищецът няма да се обогати неоснователно за сметка на ищеца, като получи повече ползи, отколкото би могъл при равни други условия. В конкретния случай, с постановения съдебен акт именно такова несъразмерно разместване на блага щяло да се получи, тъй като ищецът би получил сигурен актив евентуално дължимата от банката договорна лихва за депозираните средства в банката, а не законната лихва. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 25041409/17.11.2023 г. от въззиваемия „Бумекс“ ЕООД, с който я оспорва и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част. Едновременно с отговора на въззивната жалба е подадена и насрещна въззивна жалба срещу частта от решението, с която е отхвърлен предявения иск за сумата от 2756,25 лева, представляваща пропусната полза от нереализирана печалба. Въззивникът по насрещната въззивна жалба поддържа, че неправилно районният съд е приел, че предявеният иск неоснователен, тъй като по делото се установявали всички обстоятелства, включени във фактическия състав на исковата претенция. От приетото заключение на съдебно-счетоводна ексепритза се установявало, че вследствие на запора върху банковата сметка на дружеството, то не можело да изпълнява текущите си задължения към доставчици и персонал, което се случвало единствено благодарение на вноски, направени от едноличния собственик на капитала. Невъзможността да се реализира печалба водела до това, че била налице невъзможност да се покриват текущи задължения, а запорът водел до задлъжняване към едноличния собственик на капитала. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.

3

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба с вх. № 25019641/04.09.2024 г., подаден от „Икис Лайт“ ООД, в който са изложени съображения за нейната неоснователност.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното:

Производството по гр.д. № 43706/2020 г. по описа на СРС, 146 състав е образувано по искова молба, подадена от „Икис Лайт“ ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 403, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите против „Бумекс“ ЕООД.

Ищецът твърди, че с Определение № 249011/18.10.2019 г. по ч.гр.д. № 60052/2019 г. по описа на СРС, 61 състав било допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез обезпечителна мярка запор на банкови сметки на „Булмекс“ ЕООД във всички банки в страната до размера на сумата от 27562,50 лева. На молителя било указано да предяви иск в едномесечен срок от постановяване на определението, както и да представи доказателства за това по делото.

Указани били и неблагоприятните последици от неизпълнение на това задължение. Срокът за предявяване на иск бил – 18.11.2019 г., който не бил спазен от ответника. С определение № 92960/19.05.2020 г. обезпечението било отменено и то било връчено на молителя на 01.06.2020 г. Ищецът твърди, че бил уведомен от съда за постъпила молба за освобождаване на гаранция, срещу което възразил. Твърди, че по издадената обезпечителна заповед от 29.10.2019 г. било образувано изпълнително дело № 20198510402519 на ЧИ М.П. и бил наложен запор на банковите сметки на „Булмекс“ ООД във всички банки до размер на сумата от 27562,50 лева, като и към настоящия момент запорът не бил вдигнат. Поддържа, че от наложения запор е претърпял вреда в размер на законната лихва за периода от налагане на запора в размер на 2434,69 лева, както и е пропуснал да реализира печалба от тази сума, която определя на 10 % или 2756,26 лева. Моли ответникът да бъде осъден да заплати тези суми, представляващи обезщетение за пропуснати ползи от наложен запор върху банкови сметки до размер на сумата от 27562,50 лева, ведно със законната лихва върху тях. Претендира и направените по делото разноски.

4

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Икис Лайт“ ООД, с който заявява, че оспорва предявения иск. Не оспорва твърдението, че по негова молба е допуснато обезпечение на бъдещ иск, както и че е наложен запор върху банковите сметки на ответника до размер от сумата от 27562,50 лева, както и че е образувано изпълнително дело № 20198510402519 по описа на ЧСИ М.П.. Оспорва твърдението, че не е предявен иск за обезпеченото вземане. Твърди, че искова молба е подадена на 21.11.2019 г. с в срок от уведомяването на молителя и е образувано гр.д. № 67216/2019 г. Твърди, че по банковите сметки на ищцовото дружество не е имало налични средства, които да обезпечат вземането на взискателя, поради което и е направено искане да бъде допусната друга обезпечителна мярка. Твърди, че не е налице противоправно поведение, тъй като исковата молба била подадена в срок. Не била налице и вреда, изразяваща се в нереализирана печалба, тъй като върху банкова сметка в Уникредит Булбанк е имало наложени и други запори от 2017 г., както и бил учреден запор в полза на ЗДФО. Дори да се приемело, че е налице такава вреда, поддържа, че не е налице причинно-следствена връзка с поведенетието на ответника. Недоказан бил размерът на вредата, като дори да имало такава вреда, тя следвало да бъде определена в размер на лихвата, която би получил от депозита в съответната банка, която със сигурност не е с доходност от 10 %. Посочва, че неоснователен е искът за определяне на обезщетение въз основа на законна лихва, тъй като по сметките не е имало средства, върху които да бъде определена.

Въз основа на събраните писмени и заключение на съдебно счетоводна експертиза, районният съд е приел, че вредата, настъпила в резултат на наложен запор е в размер на законната лихва върху запорираната сума. Приел е, че не е доказан искът в частта му относно претендираното обезщетение за вреди, изразяващи се в пропусната печалба от 10 % от сумата.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

5

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба съдът намира следното:

Съгласно чл. 390, ал. 1 от ГПК може да бъде допуснато обезпечение на иск преди предявяването му, като съдът разглеждащ направеното искане определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по-дълъг от един месец (ал. 3). В ал. 3 е предвидено и че, ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иск в определения срок, съдът служебно отменя обезпечението. Когато обезпечението е допуснато при условие, че молителят внесе гаранция (чл. 391, ал. 2 от ГПК), то в случаите, когато обезпеченият иск не бъде предявен в определения от съда срок, ако искът е отхвърлен или производството по него прекратено, ответникът по молбата може да иска молителя/ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди (чл. 403 от ГПК).