Решение № 1102 от 03.06.2024, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1102

Сливен, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - I състав 3-членен, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

СЛАВ БАКАЛОВ

Членове:

ХРИСТО ХРИСТОВ

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА

При секретар ВАНЯ ФЪРЧАНОВА и с участието на прокурора КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ МАРИНОВ като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО ХРИСТОВ канд № 20247220600183 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Регионална дирекция на областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, подадена от пълномощник, против Решение № 10 от 08.01.2024 г., постановено по АНД № 1414/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 3871 от 09.08.2023 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище: гр. Бургас към ГД „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което на „Билла България” ЕООД, с ЕИК *********, е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 25 000 лева на основание чл. 210а във връзка с чл. 68д, ал. 1 във връзка с чл. 68г, ал. 4 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и е осъдена Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП да заплати на „Билла България“ ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 3300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон. Заявява, че по безспорен начин е установено извършването на административното нарушение, като правилно е приложен материалният закон. При налагането на административната санкция не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Сливен и да потвърди наказателното постановление. Претендира разноски.

По делото е постъпил отговор на касационна жалба от „Билла България“ ЕООД гр. София, чрез пълномощник, който оспорва касационната жалба изцяло като неоснователна. Посочва, че при извършване на търговската практика търговецът не е използвал невярна информация за стоката с цел да подведе потребителите, в резултат на което, последните да вземат решение да я закупят. Моли съдебното решение да се остави в сила. Претендира разноски.

В с.з. касационният жалбоподател редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

В с.з. ответникът по касационното обжалване - „Билла България“ ЕООД – гр. София, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. По делото е постъпила молба от пълномощник, който поддържа подадения отговор на касационната жалба и изразява становище по същество. Моли решението на Районен съд – Сливен да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд Сливен, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в установения по чл. 211, ал. 1 от АПК срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на делото е Решение № 10 от 08.01.2024 г., постановено по АНД № 1414/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено като незаконосъобразно НП № 3871 от 09.08.2023 г. на Директора на РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище: гр. Бургас към ГД „Контрол на пазара” при КЗП, с което на „Билла България” ЕООД, с ЕИК *********, е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 25 000 лева на основание чл. 210а във връзка с чл. 68д, ал. 1 във връзка с чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП и е осъдена РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП да заплати на „Билла България“ ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 3300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

За да постанови съдебния си акт, районният съд е приел, че установеното не съставлява нарушение по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. първо от ЗЗП, тъй като не било установено, че санкционираното дружество е обозначило информацията за съдържанието на белтъчини, захари и влакнини в артикула, като същите били посочени на опаковката поставена от производителя. Формирал е извод, че не са осъществени всички изискуеми елементи от фактическия състав на нарушението по чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1, предл. първо ЗЗП, поради което АНО неправилно е ангажирал отговорността на дружеството жалбоподател. При тези мотиви районният съд е отменил НП.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, районният съд е приел, че на 11.04.2023 г. в обект магазин „Билла №423“, находящ се в гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“, № 1-Б във връзка с постъпила жалба от потребител, с вх. № Ц-03-3763/ 06.04.2023 г. била извършена проверка с цел установяване състава на протеиновите блокчета с търговска марка Born Winner и верността на съдържащата се върху опаковката им информация относно съдържанието на захар и протеини. Установено било предлагане за продажба на протеинови барчета с търговска марка Born Winner, а именно на протеинов бар „Chocolate Mousse“, в опаковка от 75 гр, с обявена продажна цена от 4,69 лв./бр. и наличност в обекта 26 броя.

В хода на проверката били направени изследвания в независима и акредитирана лаборатория за изпитване „Алименти-Омнилаб“ при „Ди Енд Ви Консулт“ ООД на количественото съдържание на белтък, захари и хранителни влакнини в протеинов бар „Chocolate Mousse“. Според резултатите, обективирани в протокол № 21225/ 24.04.2023 г.: съдържанието на белтък по етикет било 35 гр. на 100 гр., а от изследването е установено, че реалната стойност на белтък в продукта е 30,39 гр. на 100 гр.; съдържанието на захари по етикет било 20 гр. на 100 гр., а от изследването е установено, че реалната стойност захари в продукта - 13,52 гр. на 100 гр.; съдържанието на хранителни влакнини по етикет било 4,3 гр. на 100 гр., а от изследването е установено, че реалната стойност на хранителни влакнини в продукта е 1,13 гр. на 100 гр.

Актосъставителят приел, че е налице заблуждаваща нелоялна търговска практика, по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. първо във връзка с 68г, ал. 4 във връзка с чл. 68в от ЗЗП, тъй като търговецът „Билла България“ гр.София е предоставил невярна и подвеждаща информация за съдържанието на белтък, захари и хранителни влакнини в протеинов бар „Chocolate Mousse“ предлаган за продажба. На дружеството бил съставен АУАН № 003871 от 19.07.2023 г., на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН е издадено процесното НП,

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира, че решението на Районен съд – Сливен е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно формиралата се еднопосочна съдебна практика преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата (Решение № 15363/11.12.2018 г., постановено по адм. дело № 11267/2017 г., VII о. на ВАС, Решение № 9627/15.07.2020 г., постановено по адм. дело № 7983/2019 г., VII о. на ВАС). Изхожда се от средния добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител. Съгласно съображение 18 от Директива 2005/29/ЕО критерият за „средния потребител“ не е статистически, а националните съдилища и административни власти трябва да използват своята собствена преценка, за да определят типичната реакция на средния потребител в съответния случай.

Съдът на Европейския съюз (СЕС) е имал възможност да се произнесе по тълкуването на чл. 5 и чл. 6 Директива 2005/29/ЕО, като в свое Решение (първи състав) от 19 септември 2013 г. по Дело С-435/11 г. провежда разграничение между двете норми, приемайки че съставът на заблуждаващата търговка практика, уреден в чл. 6, § 1 Директивата, е специален по отношение на този по чл. 5, § 2 от същата, поради което наличието на предпоставките, визирани в него, прави безпредметен анализа на тези, посочени в чл. 5, § 2. Това становище е застъпено и в Решение (първи състав) от 16 април 2015 г. по Дело С-388/13 г.

Предвид аналогичното съдържание на националните разпоредби на чл. 68г, ал. 1 и чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, това тълкуване следва да бъде съотнесено и към тях. В този смисъл твърдението за заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал. 1 ЗЗП не е обвързано от мотивиране на хипотезата по чл. 68г, ал. 1 с.з. Проявлението на визираните в чл. 68д, ал. 1 от закона предпоставки е достатъчно, за да бъде формулиран извод за нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68в от ЗЗП. Предписанието на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, възпроизвеждащо чл. 6 Директивата, нормира две хипотези. Първата от тях, се характеризира с кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2) съдържаща се в тази практика невярна и съответно подвеждаща информация, и 3) като резултат, респ. възможен такъв, да е взето търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика.

По смисъла на легалната дефиниция, съдържаща се в § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП, „търговска практика“ е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. „Билла България“ ЕООД е търговец. Съгласно §13, т. 2 ДР на ЗЗП „търговец“ е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка.

В случая, както правилно е приел първоинстанционният съд, описаното в атакувания санкционен акт деяние не може да се окачестви като заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. първо от ЗЗП. Съображенията, мотивирали АНО да издаде оспореното НП, са свързани с действията по представяне на информация относно хранителните стойности на протеинов бар чрез неговия етикет, които обаче не могат да се отнесат към ответника по касация.

Основната рамка на правоотношенията, свързани с предоставянето на информация на потребителите относно храните, се съдържа в Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (Регламентът). По аргумент от чл. 1, §1 от същия, Регламентът предоставя основа за осигуряване на високо равнище на защита на потребителите във връзка с информацията за храните, като се вземат предвид различията във възприятията на потребителите и техните потребности от информация, и като същевременно се гарантира безпрепятствено функциониране на вътрешния пазар. Съгласно предписанието на чл. 1, §2 от Регламента, в него са регламентирани общите принципи, изисквания и отговорности, уреждащи информацията за храните, и по-специално етикетирането на храните. Разпоредбите му определят средствата за гарантиране на правото на потребителите на информация и процедурите за предоставяне на информация за храните, като се отчита необходимостта от предоставяне на достатъчна гъвкавост с оглед на бъдещото развитие и новите изисквания относно информацията.