Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14148 от 15.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 2191/2026
Вид
Решение № 14148
Подписан
15.07.2026
Състав
ВАЛЕНТИН ТОДОРОВ БОРИСОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 14148 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. Б. при участието на секретаря Н. М. Ш. като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. Б. Гражданско дело № 20261110102191 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявени от Е. Л. Б. срещу „Ю. Б.“ АД искове за прогласяване нищожността на Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-20338668 от 07.12.2023 г., а при условията на евентуалност – за прогласяване нищожността на клаузите на договора относно възнаградителната лихва, годишния процент на разходите, таксата ангажимент и застрахователната премия.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца кредит в размер на 22 000 лв. със срок за погасяване 120 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент 7,40 %, годишен процент на разходите 8,28 %, месечна погасителна вноска 345,59 лв., уговорена такса ангажимент в размер на 550 лв. и застрахователна премия в размер на 10 216,80 лв. Поддържа се, че договорът има характер на договор за потребителски кредит, поради което спрямо него намират приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.

Ищецът поддържа, че договорът е недействителен поради неспазване на императивните изисквания на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 ЗПК. Твърди, че в него не са посочени ясно и разбираемо условията за прилагане на възнаградителната лихва, липсва информация относно начина на формиране на годишния процент на разходите и компонентите, включени в него, както и че последният е невярно определен, тъй като при изчисляването му не са включени таксата ангажимент и застрахователната премия, които според ищеца представляват скрити разходи по кредита и водят до значително увеличаване на неговото действително оскъпяване.

Излага се още, че договорът не съдържа всички изискуеми от закона реквизити, тъй като липсва законосъобразен погасителен план с разбивка на 1 отделните компоненти на всяка погасителна вноска, не са приложени подписани от страните общи условия, а договорът е изготвен с шрифт, помалък от нормативно установения, поради което не са спазени изискванията на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.

Наред с това ищецът оспорва валидността на клаузата за такса ангажимент. Поддържа, че същата не представлява възнаграждение за допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, а прикрива възнаграждение за действия по усвояване и управление на кредита, чието заплащане законът забранява. Счита, че клаузата не е индивидуално уговорена, не съответства на реално предоставена услуга, не носи икономическа полза за потребителя, представлява неравноправна договорна уговорка и прикрито оскъпяване на кредита.

Оспорва се и уговорката относно застрахователната премия. Ищецът твърди, че сключването на застраховката фактически е поставено като условие за отпускане на кредита, без срещу заплащането на премията да е предоставена реална насрещна престация. Поддържа още, че липсват доказателства за валидно възникнало застрахователно правоотношение и че уговорената сума представлява допълнителен разход по кредита, който не е включен при формиране на годишния процент на разходите, поради което клаузата е нищожна като противоречаща на закона и представляваща неравноправна клауза.

Ищецът поддържа още, че процесните договорни клаузи накърняват добрите нрави, водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните и не са били индивидуално уговорени, поради което моли да бъде прогласена недействителността на договора, а при условията на евентуалност – нищожността на оспорените клаузи, както и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ю. Б.“ АД е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва сключването на процесния договор, но поддържа, че същият е валиден, съдържа всички задължителни реквизити по Закона за потребителския кредит и е сключен при спазване на всички нормативни изисквания. Твърди, че договорът е подписан по електронен път, съставен е на ясен и разбираем език с шрифт, съответстващ на законовите изисквания, а общите условия са инкорпорирани в съдържанието му.

Ответникът поддържа, че договорът съдържа всички реквизити по чл. 10 и чл. 11 ЗПК, включително размера на кредита, условията за усвояването му, фиксирания лихвен процент, годишния процент на разходите, общата дължима сума, погасителния план и информацията относно правото на отказ.

Оспорва твърденията за неправилно определен годишен процент на разходите, като излага, че същият е изчислен съобразно изискванията на закона и съдържа всички предвидени в него компоненти. Поддържа още, че дори при хипотетично включване на таксата ангажимент и застрахователната премия при изчисляването му, годишният процент на разходите не би надхвърлил максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Ответникът оспорва и възраженията относно възнаградителната лихва, като поддържа, че тя е фиксирана за целия срок на договора, ясно определена е в договора и не противоречи на закона и добрите нрави.

По отношение на таксата ангажимент ответникът поддържа, че тя представлява възнаграждение за допълнителна услуга, изразяваща се във фиксиране на лихвения процент за целия срок на договора, поради което не представлява такса за усвояване или управление на кредита и е 2 законосъобразно уговорена.

Оспорва и възраженията относно застрахователната премия, като поддържа, че застраховката е доброволна допълнителна услуга, не е условие за отпускане на кредита и не влияе върху неговите параметри. Излага, че банката е действала единствено като застрахователен посредник, поради което застрахователната премия не представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в годишния процент на разходите.

По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е безспорно установено, а и се доказва от представените писмени доказателства, че на 07.12.2023 г. страните са сключили Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-20338668. Според същия ответникът е предоставил на ищеца кредит за потребителски цели в размер на 22 000 лева, разсрочен на 120 месечни плащания. В раздел „Параметри и условия“ на договора като годишен процент на разходите (ГПР) е посочена стойност от 8.28%, а като фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) – 7.40%.

Видно от същия раздел на договора, в тежест на потребителя са уговорени два допълнителни разхода: „застрахователна премия“ в размер на 10 216.80 лева и „такса ангажимент“ в размер на 550.00 лева. Общата дължима сума по кредита, формирана от главницата, лихвите, застрахователната премия и таксата, е фиксирана на 41 470,80 лева, платима чрез 120 месечни анюитетни вноски от по 345,59 лева всяка (от които 85.14 лв. са перо застрахователна премия).

На същата дата, на която е сключен договорът за кредит (07.12.2023 г.), с посредничеството на кредитора „Ю. Б.“ АД, ищецът е присъединен към групов застрахователен договор чрез застрахователен сертификат № PLUS20338668 за застраховка „Защита на плащанията“ със застрахователите „Кардиф Животозастраховане“ и „Кардиф Общо застраховане“. Срокът на застрахователното покритие съвпада със срока на кредита (120 месеца).

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ) се установява, че посоченият в договора ГПР от 8.28% е изчислен на базата единствено на вноските за главница, договорна лихва и такса ангажимент, без в него да е включена начислената застрахователна премия от 10 216.80 лева. Вещото лице е изчислило, че действителният ГПР по процесния договор, в случай че застрахователната премия се включи като разход по кредита, възлиза на 16.21% (съответно 15.99% при друг вариант на база реално усвоена сума).

Основният въпрос, от който зависи изходът на спора по главния иск, е представлява ли застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията“ общ разход по кредита за потребителя, който задължително е следвало да бъде включен в изчислението на обявения в договора ГПР на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК.

Ответната банка изгражда защитата си на довода, че застраховката има изцяло доброволен характер. Банката изтъква, че в стандартния европейски формуляр (СЕФ) и в самия договор изрично е декларирано, че сключването на застраховка не е задължително условие за получаване на кредита; че застрахователното правоотношение е възникнало с трети лица 3

(застрахователни дружества), като банката е само посредник, и че разходът за премията правомерно е изключен от ГПР. Ответникът допълнително твърди, че дори при действителен ГПР от 16.21%, същият е далеч под законовия праг по чл. 19, ал. 4 СПК (65.60% към онзи момент).

Настоящият съдебен състав намира тези възражения на ответника за изцяло неоснователни. Въпросът е разрешен по недвусмислен начин със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, обективирана в решение № 84 от 19.03.2026 г. по т. д. № 1533/2025 г. на ВКС, I ТО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Приложение намира и практиката на Съда на Европейския съюз (Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С714/22).

Съгласно чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО (транспонирана в § 1, т.

1 от ДР на ЗПК), „общи разходи по кредита за потребителя“ са всички разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора. Разходите за допълнителни услуги, по-специално застрахователни премии, задължително се включват в ГПР, когато сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия.

Прилагайки задължителните указания на ВКС към фактите по настоящото дело, съдът констатира пълна идентичност на фактическия механизъм:

1. Застрахователната премия от 10 216,80 лв. е разсрочена на 120 равни части от по 85.14 лв., които са инкорпорирани като неразделна част от всяка месечна погасителна вноска по кредита.

2. Застрахователният договор е сключен на същата дата като договора за кредит, като срокът му напълно съвпада със срока на кредита.

3. Сключването на застраховката е осъществено чрез прякото посредничество на самата банка-кредитор, която удържа и превежда сумите на застрахователя.

Както изрично постановява ВКС в цитираното решение, независимо от формално декларираното от кредитора в стандартния европейски формуляр и в условията на договора, че застраховката не се изисква, съвкупността от тези обективни обстоятелства (съвпадение на дати, срокове, инкорпориране във вноската и посредничество) налага несъмнения извод, че в действителност сключването на застраховка „Защита на плащанията“ е било поставено като задължително условие за сключване на процесния договор за кредит при предложените условия.

Щом застраховката реално представлява условие за получаване на кредита при тези параметри, застрахователната премия от 10 216,80 лева съставлява общ разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и задължително е следвало да участва при изчисляването на годишния процент на разходите.

Като последица от горното, съдът приема за безспорно установено, че посоченият в Договора ГПР от 8.28% е неверен и неточен, тъй като е изчислен в нарушение на закона, изключвайки един от най-големите компоненти на оскъпяване.

Действителната стойност на ГПР, както установи експертизата, е минимум 16.21%.

Този факт обуславя правните последици на чл. 22 от ЗПК. Неточното и невярно посочване на ГПР, което води до заблуждение на потребителя 4 относно реалната цена на кредита, е напълно приравнено по своите правни последици на липсата на посочен ГПР. Непосочването (или неточното посочване) на реален ГПР представлява пряко нарушение на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.