Решение № 104 от 18.06.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Несебър, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно наказателно дело № 20252150200795 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. З. Н. с ЕГН **********, с адрес: село Г., улица Н.В. № 21, община Несебър, против Наказателно постановление № 22-0304-001340 от 10.10.2022г., издадено от Иво Георгиев Терзиев на длъжност Началник Сектор в ОДМВР – Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.175, ал.3, предл. 1 от ЗДвП, са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП; на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. са му отнети 10 точки.

Жалбоподателят отрича да е извършил вмененото му нарушение с довода, че към 23.08.2022г., когато е управлявал лекия автомобил, в него са се намирали свидетелството за регистрация на МПС – част I и част II, и на него са били монтирани двете табели с регистрационни номера, поставени на определените за целта места. Автомобилът е собственост на Злати Цонев от село Паницово, а жалбоподателят не е бил уведомяван от никого, че регистрацията на управлявания на посочената дата лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.№ *** е прекратена, и по тези причини той не е знаел и не е могъл да предполага за такава прекратена регистрация. За да е осъществено деянието е било необходимо жалбоподателят да бъде изрично уведомен за служебно прекратената регистрация, позовавайки се на чл.18б, ал.1, т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от 1 тях, и реда за предоставяне на данни. Затова счита, че е неправомерно наказан.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Административно наказващият орган не се явява и не изпраща представител.

Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства намира за установени следните факти:

Полицейският служител М. Н. М. – мл. автоконтрольор при ОДМВР – Бургас, РУ Несебър, е съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. GA № 528662/23.08.2022г. за това, че на същата дата в 23:34 часа в село Оризаре, по улица Първи май с посока към село Г., С. З. Н. управлява собствения си лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.№ ***, като не е регистриран по надлежния ред, със служебно прекратена регистрация на 19.10.2021г. за „Гражданска отговорност“. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.140, ал.1, предл. 1 от ЗДвП. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и нарушението и от жалбоподателя, на когото е връчен препис от акта срещу разписка. Възражения срещу акта не са постъпили нито при връчването му, нито в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на този акт е образувана преписка вх. № 13809/2022г. по описа на РПБургас, рег. № 304р-24406/2022г. по описа на РУ Несебър, към ОДМВР – Бургас. Прокурор при РП-Бургас с Постановление от 19.09.2022г. е отказал да образува досъдебно производство по преписката за престъпление чл.345, ал.2 от НК, като в мотивите на постановлението е посочено, че регистрацията на лекия автомобил е била прекратена служебно на 19.10.2021г. поради нарушение на чл.143, т.10 от ЗДвП. Приел е, че деянието по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Прокурорът е разпоредил препис от постановлението да се изпрати на Началника на РУ Несебър за санкциониране на С. З. Н. с ЕГН ********** по административен ред.

Административно наказващият орган е съобразил указанията на прокурора, приел е, че е доказано административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗАНН и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкциите.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес да оспорва наказателното постановление, в законоустановения 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 17.11.2025г., а жалбата срещу него е подадена на 24.11.2025г.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, кореспондира с тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП коректно, пълно и ясно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушената правна норма, включително в НП е посочено в пълнота запълващото бланкетната норма правило. Посочени са и всички правно релевантни обстоятелства във 2 връзка с извършеното нарушение – време, час, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна. Актът е съставен от компетентно лице, при спазване на процедурата по съставянето му по чл.40 и чл.43 от ЗАНН, като материалната, териториалната и темпоралната компетентност на административно наказващия орган следва от представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. Процесният АУАН е съставен н присъствието на очевидец и нарушителя, като последният е имал възможността да направи писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но такива не са постъпили. В АУАН и в атакуваното НП коректно е посочена правната квалификация на нарушението, както и съответната на същото санкционна норма. Спазени са и разписаните в чл.34 от ЗАНН давностни срокове. Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП, „по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“. В случая от представените по делото доказателства безспорно се установява, че на 23.08.2022г. управляваният от жалбоподателя автомобил е бил със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, който гласи, че „служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство“. Регистрацията се прекратява служебно след получаване на уведомление от Гаранционен фонд, за което обстоятелство обаче се уведомява и собственикът на превозното средство, както предвиждат чл.143, ал.10 от ЗДвП и чл.18б, ал.2, във връзка с ал.1, т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Вината в административно наказателния процес, подобно на наказателния процес, се доказва, а не се презюмира. Обстоятелството, че уведомяването на собственика на автомобила за прекратена регистрация не е изрично предвидено като елемент от фактическия състав на нарушението по чл.140, ал.1, вр. с чл.143, ал.10 от ЗДвП, не означава, че деянието е съставомерно, независимо от знанието на собственика на автомобила за служебно издадения акт за дерегистрация. Нормативната уредба на процедурата по служебна дерегистрация на ППС – чл.143, ал.10 от ЗДвП и чл.18, т.2, вр. чл.18б, ал.1, т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г., е лаконична, поради което са приложими общите правила на АПК. Казано е единствено, че това става след уведомление от Гаранционния фонд, но съществува законова празнота относно срока, в който същото следва да бъде изпратено до органа по регистрация на МПС, както и срокът, в който той следва да издаде акта по дерегистрация. Следователно, обективно невъзможно е собственикът на ППС да има знание за факта и датата на дерегистрация на МПС, ако изрично не е бил уведомен.

Дерегистрацията не произтича директно от нарушаване на задължението на собственика да поддържа валидна застраховка „Гражданска отговорност“, за което неизпълнение последният би имал знание за полагане на дължимата грижа, а е необходимо да бъде издаден служебно съответен индивидуален административен акт. По реда на чл.26, ал.1 от АПК за започване на производството, административният орган е длъжен да уведоми известните 3 заинтересовани граждани, в случая собственика на МПС. Ако срокът за приключване на производството е по-дълъг от 7 дни, в уведомлението се включва информация за датата, до която трябва да бъде издаден актът. Съобщаването на акта на заинтересованите лица също става по общите правила на АПК – чл.61, ал.1. При писмено заявление от собственика, прекратяването на регистрацията на пътното превозно средство се извършва с отбелязване в свидетелството за регистрация и предоставяне на табелите с регистрационните номера (чл.143, ал.6 от ЗДвП). Връщането на регистрационните табели в сектор ПП е елемент от фактическия състав на доброволната дерегистрация. В случая, освен, че при съставяне на АУАН на 23.08.2022г. автомобилът е бил с регистрационни табели, административно наказващият орган не е събрал доказателства, че органът по дерегистрация е изпълнил задълженията си за уведомяване и съобщаване по реда на АПК. Не е установено по делото собственикът на процесното МПС да е бил нарочно уведомяван, съответно да е научил за факта на прекратената регистрация, включително по друг начин. По аргумент на по-силното основание за тази дерегистрация на МПС не е бил уведомяван и жалбоподателя, за когото освен, че е бил водач на МПС, се твърди, че е бил и негов собственик. Поради което и недоказан остава субективният елемент от състава на административното нарушение.

Съгласно чл.6, ал.1 от ЗАНН, административното нарушение е това деяние, което нарушава установения ред за държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия случай, както вече се отбеляза, не може да се направи извод, че поведението на жалбоподателя С. З. Н., което се субсумира под състава на административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, е извършено виновно. Превозното средство е било служебно дерегистрирано в резултат на данните, получени по електронен път от Гаранционен фонд, сочещи на липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. При това обаче, доколкото липсват данни за служебната дерегистрация да е издаден какъвто и да е административен акт, който да е връчен някому, нито да е уведомен собственика, на когото е регистриран автомобила, въпреки изричното указание на чл.143, ал.10 от ЗДвП, не може да се вмени в чиято и да е вина управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В настоящия случай, доколкото се касае за формално нарушение, т.е. такова, лишено от общественоопасни последици, по дефиниция вината е възможна само под формата на умисъл. Незнанието на част от обективните елементи на състава на нарушението обаче, а именно – прекратяването на регистрацията по служебен път, налага извод за липса на виновно поведение, доколкото нарушителят е действал в условията на фактическа грешка по смисъла на чл.14 от НК, вр. с чл.11 от ЗАНН, която всякога изключва умисъла.

Ето защо, с оглед липсата на доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя С. З. Н., жалбата се явява основателна и процесното наказателно постановление следва да бъде отменено поради неправилно приложение на материалния закон.

Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.3, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0304-001340 / 10.10.2022г., издадено от Иво Георгиев Терзиев на длъжност Началник Сектор към ОДМВР – Бургас, РУ Несебър, с което на основание чл.175, ал.1, предл. 1 от ЗДвП, на С. З. Н. с ЕГН **********, адрес: село Г., улица Н.В. № 21, община Несебър, са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева) и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, и на основание чл.6, ал.1, т.5 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на Министъра на вътрешните работи, са му отнети 10 (десет) контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.