Решение № 481 от 02.05.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. Варна, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20243100500454 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 88833/27.11.2023г. от Р. Р. М. ЕГН ********** с постоянен адрес ********************, чрез особения представител, назначен от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. З. Й., против решение № 3427/25.10.2023г. по гр.д. № 20223110109449 по описа за 2022г. на 51-ви състав на ВРС, с което е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр.с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД съществуването на вземане на „Енерго-Про Продажби” АД с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление – гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна-тауърсГ” от Р. Р. М. с ЕГН **********, с адрес ***************, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 7319/30.12.2021г. по ч.гр.д. № 18334/2021г. по описа на РС Варна, както следва: сумата от 175,80 лв., представляваща главница на стойността на незаплатена електроенергия за периода от 28.08.2019 г. до 27.01.2020 г. за обект на потребление с клиентски № 1100019752 и абонатен № 2102004165, находящ се в **************, за която сума са издадени фактури в периода 14.10.2019 г. 12.02.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 25.11.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 32,20 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върхе главницата за периода от 01.11.2019 г. до 19.11.2021 г., като Р. Р. М. с ЕГН **********, с адрес *************** е осъдена да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление – гр. Варна, ***, „Варна-тауърс-Г” разноски по настоящото производство в размер на 775.00 лева и разноски по заповедното производство ч.гр.д. 18334/2021г. на РС Варна в размер на 75.00 лева, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.

1

Счита обжалваното решение за недопустимо, евентуално неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, по изложените във въззивната жалба съображения за това.

Моли се да бъде обезсилено, евентуално да бъде отменено и постановено друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.

В писмен отговор в срока по чл. 263 от ГПК, „Енерго-Про Продажби” АД с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление – гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна-тауърс Г”, чрез юк Нина Иванова се моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба. Решението е правилно, обосновано и постановено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила, като също излага съображенията си.

Моли се да бъде потвърдено обжалваното решение. Моли се да бъде определено и юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК. Възразява за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Съдът съобрази следното:

Производство пред ВРС е образувано по предявените от "Енерго - Про Продажби" АД, с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, "Варна Тауърс-Г", чрез юк Нина Иванова, срещу Р. Р. М. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес в *********************, по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК в условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 175.80 лв., представляваща цена за ел.енергия, консумирана и незаплатена в обект с абонатен № 2102004165, находящ се в *************, с клиентски №1100019752, за която са издадени следните фактури: фактура

№

ФП***/14.10.2019г. на стойност 34.72лв. и неплатен остатък 17.72лв., фактура № ФП***/13.11.2019г. на стойност 45.08 лв., фактура № ФП***/13.12.2019г. на стойност 48.60лв., фактура № ФП***/14.01.2020г. на стойност 42.78лв. и фактура № ФП***/12.02.2020г. на стойност 21.62лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението, сумата в общ размер 32.20 лв., представляваща сбор от мораторна лихва върху главницата по всяка фактура, от падежа й до 19.11.2021г. Според чл. 17, т. 2 от ОУ на ДПЕЕ ответникът има задължение да заплаща стойността на използваната ел. енергия в сроковете и по начина, определени в договора. Същият не е изпълнил това свое задължение и дължи на дружеството сумата от общо 175.80лв., представляваща стойност на ползвана и незаплатена ел. енергия по фактури, издадени в периода 14.10.2019г. до 12.02.2020г., за която сума иска да бъде установено, че М. дължи, както и лихвата за забава в размер на 32.20лв., считано от падежа на всяка една фактура до 19.11.2021г. и законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за издавана на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждане на сторените разноски.

За вземанията срещу М. в посочения по-горе размер е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 18334/2021г. на 51-ви състав на ВРС.

Съобщението за издадената заповед за изпълнение обаче е било връчено на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което налага и обуславя и правния интерес на дружеството от предявяване на искове за установяване на вземанията си.

В отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, Р. Р. М. ,ЕГН ********** с адрес: ****************, чрез особения представител адв. З. Й. оспорва исковите претенции. Твърди, че ищецът не установява реалното доставяне на ел.енергия и потребяването й от ответницата. Неоснователността на главния иск определя неоснователността и на акцесорния. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и 2 доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

По ч.гр.д. № 18334/2021г. на 51-ви състав на ВРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 7319/30.12.2021г. по реда на чл. 410 от ГПК, в полза на „Енерго Про Продажби“ АД, срещу Р. Р. М. ,ЕГН ********** с адрес: ****************, за сумата о т 175.80 лв., представляваща цена за ел.енергия, консумирана и незаплатена в обект с абонатен № 2102004165, находящ се в *************, с клиентски №1100019752, за която са издадени фактури за периода от 14.10.2019г. до 12.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението, сумата в общ размер 32.20 лв., представляваща сбор от мораторна лихва върху главницата по всяка фактура, от падежа й до 19.11.2021г., както и сумата 75.00лв., представляваща сторените по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, чл. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Въпреки опитите на съда да връчи на М. заповедта за изпълнение, не е открита и се е стигнало до врчане на осн. чл.

47, ал. 5 от ГПК.

От представените от ищеца доказателства - Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия, Извлечение за фактури и плащания за кл. № 1100019752 към дата 19.11.2021г., копия на фактурите, описани в посоченото извлечение и посочени в исковата молба, Справка за консумирана ел. енергия през последните 12/24/36м. към 22.06.2022г. за кл.№ 1100019752 и извлечение от сметка за кл. № 1100019752 към 21.06.2022г. се установява, че праводателят на ответницата фигурира като потребител на ел. енергия за битови нужди, доставяна от ищцовото дружество за обект на потребление в ******************.

От представената справка № 1457756/23.11.2021г. за вписванията, отбелязванията и заличаванията в Сл.по вписванията-Провадия се установява, че на 04.08.2010г. е вписана покупко-продажба по силата на която Д. Х. М. е продал на Д. К. В. сграда с площ 51кв.м., построена върху общинско място, находящо се в ******************, а на 08.08.2014г. Д.

К. В. е продал придобития от него недвижим имот на Р. Р. М..

Видно от КП № 1271828/15.02.2019г., изд. от служители на „ЕРП Север“ АД, извършена е проверка на СТИ на обекта с аб. № 2101004165 и кл.№ 1100019752 в **************, видно от който захранването е възстановено ,като СТИ е подменен поради изтекла метрология, като е поставено друго-електромер фабр. № 1125071210479485, в присъствието на живущите на адреса С. Р. И. и Г. Г. Г.. Според протокол за последваща периодична проверка № 2004764/14.12.2018. се установява, че електромер с фабр. № 1125071210479485 съответства на изискванията за одобрения тип електромери относно метрологичните характеристики при посочените тестови условия, установено е съответствие на отчитащото устройство и са определени грешките при работа.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Най-напред следва да бъде посочено, че настоящият състав намира за допустим предявения иск, с оглед оплакването на Р. Р. М. във въззивната жалба, че е недопустим, понеже в заповедното производство длъжникът е търсен, но неоткрит на погрешно посочен постоянен и настоящ адрес. Неоснователно е. От една страна с предявяването на иска е използвана по-тежката форма на защита на нарушените права на ищеца, в сравнение с облекчената такава по реда по заповедното производство, а от друга, видно при опитите по делото да бъде призована ответницата на постоянния й и настоящ адрес в *********************, същите са останали без успех, т.к. М. не е била открита на адреса си при извършените посещения, призовкарят е установил, че къщата на адреса е необитаема и тя не се е явила да получи книжата и след поставяне на уведомление, така, че се е наложило да била призована по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. Правата на ответницата на защита са охранени.

Предявеният иск с правно основание чл. 422, вр.чл. 415 от ГПК има за предмет да 3 установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Предвид характера на иска, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване твърдението си, че ответникът, в качеството си на потребител на ел. енергия му дължи претендираните суми, представляващи главница за ползвана и незаплатена ел.енергия и лихва за забава върху претендираната главница, за които суми е издадена заповед за изпълнение.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия /ОУ ДПЕЕ/ на "Енерго-Про Продажби" АД потребител на ел. енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЕРП Север" АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „Енерго-Про Продажби“ АД.

Следователно ОУ на ДПЕЕ свързват качеството на един субект на потребител на ел. енергия, а оттам и на страна-купувач по договора за продажба на ел. енергия със собствеността или с ползването върху захранвания с ел. енергия имот. В чл. 6, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ е установено изключение от горното правило, като е предвидена възможността потребител на електрическа енергия за битови нужди да бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота, е дал пред "ЕнергоПро Продажби" АД съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде потребител за определен срок. В този случай за задълженията към "Енерго-Про Продажби" АД собственикът или титулярът на вещното право е солидарно отговорен заедно с лицето, за което е дал съгласието си. Според чл. 6, ал. 4 страна в отношенията с "Енерго-Про Продажби" АД е лицето, явяващо се потребител по смисъла на ал. 2 или ал. З и всички фактури се издават на негово име.

От анализа на горните клаузи на ОУ на ДПЕЕ, следват няколко извода: Първо, че потребител на ел. енергия за битови нужди, а оттам и страна-купувач по сключения при общи условия договор за продажба на ел. енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, захранван от дружеството- доставчик с ел. енергия. Второ, че с изгубването на собствеността или на вещното право върху имота /обекта/, захранван с ел. енергия, собственикът, респ. ползвателят губи и качеството си на потребител на ел. енергия за битови нужди, съответно и на страна /купувач/ по сключения при общи условия договор за продажба на ел. енергия за този имот.