Определение № 704 от 16.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 704 гр. София, 16.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20258002101524 по описа за 2025 година

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 1015 от 10.10.2024 г. по в. гр. д. № 844/2024 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 2883 от 08.08.2023 г., поправено с решение № 1082 от 30.03.2024 г. по гр. д. № 4247/2022 г. на Варненския районен съд, 35-ти състав, в частта, с която е признато за установено по отношение на ответниците Л. С. И. и Д. С. К., че ищците Р. С. Л. и К. Л. Л. са собственици на ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с площ от 157 кв. м., находящ се в [населено място], район „Приморски“,[жк], при граници ПИ [№], [№], [№], [№], на основание давностно владение, осъществено в периода от 11.03.2004 г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба – 31.03.2022 г., и в частта, с която на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен НА № 123, т. ІІІ, рег. 5285, дело 449/28.06.2019 г. на нотариус А. Г., № 194 НК, с който ответниците са признати за собственици на същия недвижим имот, придобит на основание наследяване от С. Д. К., поч. на 03.06.2007 г., който имот е образуван от стар имот № 1643 по КП „Франга дере до Д. дере“, [населено място] от 1973 г.

Въззивният съд е приел следното:

Ищците и ответниците претендират да са собственици на съседни поземлени имоти, които по кадастралния план на [населено място] от 1973 г. представляват съответно имот № 1644 и имот № 1643. Спорният имот [№] по КККР на [населено място] с площ от 157 кв. м. е обособен чрез изменение в кадастралната карта от 2012 г. и е част от бившия имот № 1643, който ответниците считат за свой.

През 2019 г. ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост на спорния имот № 4138, придобит по наследяване от С. Д. К.. Ищците претендират да са собственици на същия имот на основание придобивна сделка от 2004 г. /това основание е отречено с влязлата в 1 сила част от първоинстанционното решение/, евентуално на основание придобивна давност, започнала да тече от 2004 г.

Предмет на касационното производство е само евентуалното основание на предявения иск придобивна давност.

Въззивният съд е приел за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционното решение е недопустимо, предвид влязлото в сила определение № 265151/14.07.2021 г. по гр. д. № 535/2020 г. на ВРС, с което е било прекратено производството по предявения отрицателен установителен иск поради липса на правен интерес на ищеца Р. Л., който не е доказал да е собственик на спорния имот. Липсва произнасяне по съществото на спора за собственост на процесния имот с влязло в сила решение между същите страни и на същото основание, което да е процесуална пречка за предявяване на нов иск. Прието е също, че след като в настоящото производство е приета за допустима исковата претенция по главния иск, то допустим е и евентуалният иск и произнасянето на съда по него.

Прието е, че евентуалният иск за собственост, основан на придобивна давност, е основателен.

Ищците не са придобили с кратката 5-годишна давност процесния имот като добросъвестни владелци. Този имот не е представлявал част от закупения от тях с нот. акт № 71/11.03.2004 г. поземлен имот [№] по КП от 1973 г., а е част от съседния имот [№], които са разделени с улица. Това е установено и от вещото лице със заключението по допуснатата СТЕ, дадено компетентно и безпристрастно и неоспорено от страните, дало основание на съда да приеме, че главният иск е неоснователен.

Прието е, че при действието на чл.200 ЗУТ реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл.19. В конкретния казус тези изисквания не са спазени, щом площта на спорния имот е 157 кв. м. Не е можело да бъде придобита по давност тогавашната реална част от ПИ [№] по КП от 1973 г. нито от добросъвестни владелци, нито с обикновената 10-годишна придобивна давност.

Едва след образуването през 2012 г. на спорната площ в самостоятелен ПИ с идентификатор [№]8 той е можело да бъде придобиван по давност. След анализ на свидетелските показания съдът е достигнал до извод, че имотът е придобит по давност от ищците Р. С. Л. и К. Л. Л..

Свидетелите на ищците Д. Х. Д. и П. Н. П. сочат, че процесният имот се владее от Л. откакто са закупили имота си в местността. Според св. Д. мястото през улицата е оградено от три страни, а отпред към улицата е с проволка, която се заключва. Когато Л. са си вкъщи, проволката е свалена, защото ползват това място за паркинг на колите си. По думите на св.

Д. в мястото могат да бъдат паркирани около 6-7 коли. От 2004-2005 г. мястото е чакълирано, а от 2008-2010 г. е бетонирано. Свидетелят, който е съсед, не е виждал други лица в имота. К. и Р. засели две млади фиданки. Св. П., който е непосредствен съсед на спорното място, също поддържа, че то е оградено, но с мрежа, а от страната, където се паркира, е с подвижно въже. Отгоре е покрито със зелена материя, която засенчва. Този 2 свидетел излага, че Р. направил ограда, бетонирал и направил паркинг. Отдавна. Не се установява по делото св. П. да е заинтересован от изхода на спора.

Прието е, че показанията на тези двама свидетели не се опровергават от показанията на водените от ответниците свидетели.

Свидетелката Н. поддържа, че е ходила в мястото на приятелката си Л. И. преди 40 години към 1982 г. - 1983 г. и преди 2009 г. на пикник в мястото, мъжете събирали плодове за ракия.

Последното си посещение направила с Л. и видяла нещо, което не била виждала дотогава голяма хубава къща от дясната страна на пътя, с голям хубав двор и куче, а там, където било мястото на Л., било бетонирано, по-скоро било усвоено за паркинг. Не може да посочи годината, когато е ходила, но явно е било преди 2005-2006 г., когато е строена къщата на Л., и след 2010 г., когато е било бетонирано мястото и ползвано за паркинг. Не установява дали и кога точно е ходила в имота си Л. И., влязла ли е или не в спорния имот, какво е било състоянието на мястото. Последният път съществувалата преди това ябълка я нямало, била изсъхнала. Преди 2009 г. имотът не бил ограден. Не познава съседите. Другият свидетел И. е син на ответницата. Показанията му се ценят от състава с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК с оглед вероятната му заинтересованост от изхода на спора. Сочи, че ходил като малък с баба си, майката на майка си на мястото, където имало плодни дръвчета. Спал под дърветата, ял плодове. Имало круша, ябълка, и череша. Видно, баба му по майчина линия е Н. Н. и е починала на 20.08.2009 г., което означава, че свидетелят споделя за посещения преди тази дата. Показанията му, че се срещал със съседите Л. и те му казали, че искат да купят тяхното място, като им покаже документ за собственост, от една страна противоречи на твърденията на майка му, тя и ответница по делото, че лично е имала среща с тях и уговаряли продажба.

Свидетелят заявява, че показал документа за собственост на съседите през 2020 г. - 2021 г., а една година преди това преговарял с тях. Съдът не е ценил показанията на този свидетел, че Л. поискали да купят парцелчето на майка му, защото остават изолирани, неподкрепени от други доказателства по делото, каквото е изискването на чл.172 ГПК.

В обобщение е прието, че процесният имот е владян от ответниците повече от 10 години, считано от 09.03.2012 г., когато е обособен в самостоятелен имот, при липса на пречки да бъде придобиван по давност, съобразно разпоредбата на чл.200 ЗУТ, и до датата на завеждане на исковата претенция - 01.04.2022 г. ищците са го придобили по давност.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответницата Л. С. И. и Д. С. К..

Жалбоподателката поддържа, че въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй като преди това с влязло в сила определение № 265151/14.07.2021 г. по гр. д. № 535/2020 г. на ВРС е било прекратено производство по предявен от Р. С. Л. против Л. С. И. и Д. С. К. отрицателен установителен иск – че ответниците не са собственици на същия имот.

Производството е било прекратено поради това, че ищецът не е собственик на спорния имот [№]. С този акт съдът е отрекъл правото на собственост на ищеца върху имота и това произнасяне се ползвало със сила на пресъдено нещо и препятствало възможността за нов иск между същите страни за същото спорно право.

Решението било и неправилно. Придобивната давност не била доказана. Не било установено 3 кога точно спорният имот е бил ограден и бетониран, но това не могло да стане преди 2019 г.

Съдът неправилно преценил показанията на св. Н. по този въпрос. Липсата на ограждение и бетониране можела да се изведе и от общодостъпната информация от АГКК на интернет адрес https:// kais.kadastre.bg/ при идентифициране на процесния имот върху действащата кадастрална карта и при зареждане на слой Ортофото карта за периода 2010-2011 г., както и от 2016 – 2019 г. От теренната снимка се установявало временна настилка на довеждащия път и част от процесния имот, което вероятно било направено с цел маневриране и паркиране. Това се потвърждавало и от свидетелите Д. и П.. Ограждането и бетонирането на процесния имот станало през 2019 г., когато ищците подали молба да се снабдят с констативен нотариален акт. Липсата на осъществено явно владение се потвърждавало от показанията на свидетелите Д. и П., които заявявали, че имотът не бил ограден от всички страни, а само от три; че достъпът до имота не е ограничен и че нямало указателна табела за неговия собственик. Прави се анализ на свидетелските показания, от които жалбоподателите извличат други правни изводи, различни от изводите на съда. Неправилни били и изводите на съда, свързани с чл.200 ЗУТ. Ищците не доказали липсата на законово ограничение за придобиване на имота по давност. От представените извадки от действащи преди КК планове се установявало, че процесният имот е бил част от урегулиран поземлен имот и за придобиването му по давност следвало да се съобрази спазването на чл.200 ЗУТ.

Разпоредбата била императивна и за спазването й съдът следял служебно.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.2, предл.2 и предл. 3 ГПК – недопустимост и очевидна неправилност. Първото основание се свързва с наличието на влязло в сила прекратително определение по спор за собственост между същите страни и за същия имот, а второто – с нарушаване на чл.200 ЗУТ за придобиване по давност на реална част от урегулиран поземлен имот. Липсвали мотиви за юридически акт, с който процесният имот се обособява като самостоятелна вещ.

Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

1. Може ли да бъде придобита по давност реална част от поземлен имот, находящ се в урбанизирана територия, която не отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ, след обособяването й като самостоятелен имот в действащата кадастрална карта при липса на юридически акт, определящ неговите граници;

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, да посочи кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства е достигнал до този извод;

3. Длъжен ли е съдът при преценка на свидетелските показания за установяване на придобивна давност да се извършва в съвкупност с писмените доказателства и заключенията на приетите експертизи, като се ползват и правилата на логиката;

4. Длъжен ли е съдът да прецени способността на всеки свидетел обективно и точно да приеме фактите, особено в случай на наведени във въззивната жалба доводи за наличието на заинтересованост и недостоверност на показанията;

5. При разрешаване на спор за собственост длъжен ли е съдът да вземе липсата на действия по деклариране на имота и заплащане на данъци и да ги съобрази при преценката на 4 твърденията за осъществявани владелчески действия по смисъла на чл.69 ЗС.