Решение № 1436 от 16.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1436 гр. Пловдив, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20255300502080 по описа за 2025 година Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Въззивният съд е сезиран с жалба депозирана от В. Х. П., ЕГН:

**********, чрез процесуалния и представител адв. Ц. Б. против Решение №1900 от 22.04.2025г. постановено по гр.д.№***г. по описа на ПРС, трети гр.с. , в частта с която се признава за установено в отношенията между страните, че В. Х. П., ЕГН: **********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми: сумата от 767.79 лева, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за периода месец май 2018 г. – месец април 2020 г., за обект, находящ се в гр. ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата о т 119.51 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 15.09.2019 г. – 17.12.2021 г., сумата от 9.78 лева – главница за дялово разпределение за периода месец ноември 2018 г. – месец април 2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.12.2021 г., до 1 окончателното изплащане на вземането; сумата от 2.19 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 31.12.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно и с присъдените разноски и пред двете производства, съразмерно с уважената част от иска. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на постановеният съдебен акт по съображения изложени в жалбата. Моли се въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, в обжалваната част като вместо това отхвърли предявените претенции изцяло. Претендират се разноски сторени и пред двете съдебни инстанции, съгласно представения списък с направени такива.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, чрез процесуалния представител юрисконсулт Г. И. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт, в обжалваната част като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски пред въззивната инстанция, включително и юрисконсулско възнаграждение в размер на 200.00лв

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим.

Настоящият съдебен състав след като прецени събраните пред настоящата 2 инстанция и пред първата инстанция доказателства, направи следните правни изводи:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК за установяване на дължимостта на суми, съставляващи неплатена разпределена топлинна енергия и обезщетение за забавено плащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. В срок е постъпило възражение от жалбоподателят – длъжник.

Основният повдигнат спор пред въззивната инстанция е установена ли е в производството пасивната материално-правна легитимация на жалбоподателката да отговаря по предявения иск за установяване дължимостта на суми за разпределена топлинна енергия за обект в гр. ***, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Установява се от представените по делото писмени доказателства, че с договор за покупко – продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от 10.07.1984 г., П. Д. П. е придобил в режим на СИО с ответницата В. П. процесния имот. С оглед съставеното саморъчно завещание на П. П., от което се установява, че последният е завещал своя дял от процесния имот в *** на трето за спора лице – М. С., съпругата му В. П. не наследява по закон дял от имуществото на своя съпруг по отношение на процесния имот. Доколкото обаче, имотът е придобит в режим на СИО, ответницата се легитимира като собственик на 1/2 идеална част от процесния обект. Установено е, че през исковия период, жалбоподателката е била собственик на процесния топлоснабден имот.

Установява се от изготвената и приета пред първата инстанция СТЕ на вещото лице инж.Б. В., която се възприема като обективна, компетентна и незаинтересована, че в процесният период абонатната станция обслужваща жилищен блок на адрес: гр. ***, е подавала топлинна енергия.

Експертизата установява, че отчетите са извършвани съобразно нормативните документи, като посочва и потребеното количество топлинна енергия по периоди, съгласно приложената към заключението таблица, неразделна част от същото..

Установява се от изготвената и приета пред първата инстанция, ССЕ на вещото лице В. Ш., че размерът на задължението за доставена топлинна 3 енергия за процесния период м.05.2018 до м. 04.2020г е общо в размер на 2 920.62лв, а обезщетението за забава възлиза на общото сума от 486.78лв.

При тази фактическа обстановка, съдът намира за доказано, че В. Х. П. има качеството потребител на топлинна енергия, доколкото последната притежава идеална част от имот в топлоснабдена сграда. Доказва се и че за исковия период в сградата е доставяна топлинна енергия. Качеството потребител на топлинна енергия се придобива по силата на закона от собственика на топлоснабден имот – разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ посочва, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си, както и да заплащат цена за потребената топлинна енергия.

Обстоятелството, че жалбоподателката притежава идеални части от правото на собственост върху имота, не я освобождава от задължението да заплаща топлинна енергия, доколкото вътрешните отношения в съсобствеността не са предмет на регулиране от ЗЕ. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че оплакванията на жалбоподателката, че имотът се е ползвал от починалия на 21.07.2019г. П. Д. П. и партидата на имота се води на негово име, а жалбоподателката не живее и не ползва имота, поради което не дължи претендираните от ищеца вземания, са изцяло неоснователни, доколкото както бе посочено по-горе ответницата е собственик на идеални части от процесния имот, поради което не са налице законови пречки партидата да бъде прехвърлена на нейно име.

Установява се от двете приети по делото експертизи, че имотът е бил топлоснабден в процесния период и че е извършено реално и точно отчитане на топлинната енергия, като количество и като стойност.

Съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни задълженията си, кредиторът може да иска изпълнение, ведно с обезщетение за забава. Доколкото от събраните доказателства при условията на пълно и главно доказване се установи , че ответницата има неплатени задължения за доставена топлинна енергия за процесния период, то предявеният установителен иск за дължимостта им, се явява основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен.

4

Гореизложеното обосновава извода, че първоинстанционният съд е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи, поради което първоинстанционния акт в обжалваната част, следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат направени пред въззивната инстанция разноски, представляващи юрисконсулско възнаграждение в размер на 200лв.

Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №1900 от 22.04.2025г. постановено по гр.д.

№***г. по описа на ПРС, трети гр.с.,в обжалваната част.

ОСЪЖДА В. Х. П., ЕГН: **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 200.00лв / двеста лева/, представляващи направени през въззивната инстанция разноски.

В необжалваната част, Решение №1900 от 22.04.2025г. постановено по гр.д.№***г. по описа на ПРС, трети гр.с., е влязло в законна сила.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5