Решение № 410 от 06.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. Варна, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Шкодрова при участието на секретаря Филипа Н. А.а като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно наказателно дело № 20263110200821 по описа за 2026 година

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на И. А. Я. срещу наказателното постановление, с което са наложени административни наказания ГЛОБА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС.

В жалбата си въззивника моли да бъде отменено наказателното постановление като оспорва фактическата обстановка. Счита, че АУАН е съставен изцяло на основание обясненията на актосъставителя. Нарушено е правото на защита, тъй като обстоятелствата не са правилно отразени в акта. В НП отново е налице непълнота на фактическата обстановка, както и НП е издадено при непълнота на доказателствата. Счита, че при определяне размера на наказанието не са проверени отразените устно от въззивника обстоятелства, с което е нарушен чл.52 ал.4 от ЗАНН. Изразява и позиция, че е нарушен чл.27 ал.2 от ЗАНН.

В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява. В молба защитник поддържа и доразвива доводите за отмяна на наказателното постановление. Акцентира върху това, че не са налице действия по неизпълнение на указания от полицейски орган, както и , че с посочването на самоличността на въззивника става ясно, че тя е била установена.

Сочи, че НП е нищожно, тъй като е издадено от некомпентентен орган. Формулира искане за отмяна на наказателното постановление.

Представител на органа, издал НП не се явява. В молба се изразява позиция по съществото на делото за потвърждаване на НП и се претендира юрисконсултстко 1 възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

На 14.11.2025г. екип на ОДМВР В., в състава на който влизал св. И., изпълнявал функции по контрол на движението в гр. В., като с управляваният от колегата на св. И. полицейски автомобил се намирали на ул. „Ср.“. Там полицейските служители възприели лек автомобил „П.“ с рег.№**, управляван от въззивника Я., на който решили да извършат проверка.

Подаден бил светлинен и звуков сигнал, при което въззивникът Я., вместо да преустанови движението си, подал рязко газ и продължил движението си. Полицейските служители го последвали. В хода на движението си, въззивникът изгубил контрол над движението на автомобила, спрял го и го напуснал.

Неколкократно на въззивника били давани указания да спре, но той тръгнал да бяга.

При това св. И. го задържал, като го съборил на земята и използвал помощни средства – белезници.

На въззвиника Я. изрично било разпоредено да спре, но той тръгнал да бяга, осуетявайки провеждането на полицейската проверка.

Св. И. съставил акт за установяване на административно нарушение в съдържанието на който били описани обстоятелствата на извършване на нарушението, че при управление на лекият автомобил, въззивникът Я. не изпълнява полицейско разпореждане при подаден светлинен и звуков сигнал да спре, осуетявайки извършването на проверка, с което съзнателно пречи на полицейските служители да изпълнят функционалните си задължения по охрана на обществения ред, установяване самоличността на водача и осъществяване на контрол по ЗДП. Била посочена правна квалификация по чл.264 ал.1 от ЗМВР. Въззивникът подписала АУАН при липса на възражения.

На 18.12.2025г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП , като видно от съдържанието на същото административно наказващия орган е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.264 ал.1 от ЗМВР и било наложено административно наказание глоба.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – писмените доказателства, приложени по административнонаказателната преписка, както и показанията на св. И..

Показанията на св. И. са такива на свидетел– очевидец, който пряко е възприели извършеното нарушение. В депозираните пред съда показания свидетелят ясно и категорично описва действията на въззивника Я., преднамерено извършил действия по осуетяване на проверката. Показанията на свидетелят се кредитират в цялост от съда, тъй 2 като същите са непротиворечиви и категорични.

В подкрепа на показанията на този свидетел са и писмените доказателства по делото - актът за установяване на административно нарушение, който е годно доказателство, в хипотезата на чл.189 ал.2 от ЗДП; справка за нарушител и т.н.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗМВР, като е дал правна квалификация на извършеното.

При правилна правна квалификация на деянието правилно от страна на наказващият орган са били преценени степента на обществена опасност на нарушението и тази на нарушителя, като наказанието „глоба“ е било определено в предвидения минимален размер.

Що се отнася до възраженията , наведени от въззивника с жалбата и в съдебно заседание, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:

С жалбата въззивникът счита, че не е изяснена фактическата обстановка, като АУАН е съставен изцяло на основание обясненията на актосъставителя. Нарушено е правото на защита, тъй като обстоятелствата не са правилно отразени в акта. В НП отново е налице непълнота на фактическата обстановка, както и НП е издадено при непълнота на доказателствата.

Съдът не споделя подобна позиция, тъй като анализът на доказателствата по делото извършен в мотивите по- горе извежда фактическа обстановка, идентична с твърдяната от наказващия орган, поради което и, при коректна правна квалификация, правилно и обосновано е била ангажирана отговорността на въззивника. В НП е посочено въз основа на какъв акт се издава, с което е изпълнено задължението да се посочат доказателства в подкрепа на обвинението.

Счита се , че при определяне размера на наказанието не са проверени отразените устно от въззивника обстоятелства, с което е нарушен чл.52 ал.4 от ЗАНН.

По това възражение следва да се отбележи на първо място, че ЗАНН не познава «устни възражения» като форма за изразяване на несъгласие с факти от обвинението.

Изразява се и позиция, че е нарушен чл.27 ал.2 от ЗАНН.

Съдът, изхождайки от факта, че наказанието е с минимално определен размер, намери за нужно да отбележи, че очевидно са били отчетени смекчаващи отговорността обстоятелства, щом наказанието е определено в неговия минимум.

Въззивникът счита, че не са налице действия по неизпълнение на указания от 3 полицейски орган – не е бил подаден своевременен и ясен сигнал със стоп- палка от униформен служител, не е било посочено мястото на спиране, не е ясно да е бил предназначен такъв сигнал именно за въззивника, както и не са ясни указанията, които са му били дадени. Употребата на израз „Полиция – спри“ не може да се приравни на такъв сигнал и да се квалифицира като нарушение на чл.103 от ЗДП.

По така възразеното на първо място следва да се отбележи, че в настоящият казус са установени факти, сочещи, че на въззивника, в движение както на неговия, така и на полицейския автомобил, са били подадени светлинен и звуков сигнал да преустанови движението си. При това положение за него е възникнало императивното задължение да спре плавно в най-дясната част на платното за движение.

Именно , защото законът прави разлика между начините на подаване на сигнал за спиране от контролните органи са разграничени хипотезите, когато това е сторено без и при прякото участие на лице- от представителя на службата за контрол , като в случай, идентичен с установените по делото факти, това задължение е възникнало като такова да спре плавно в най-дясната част на платното за движение.

Ако фактите по делото сочеха на различна хипотеза- когато полицейският автомобил е в покой и сигнал се подава от полицейски служител извън него, то тогава биха важали изискванията за подаване на сигнал посредством стоп- палка, указване на място за спиране и т.н.

След преустановяване на движението на автомобила , въззивникът не останал в него, а предприел действия по напускането му, като при изричната употреба на изразът „полиция, спри“ , той не останал на място, а побягнал. За да изпълнят действията си по извършване на проверката, на полицейските служители се е наложило да употребят сила и помощни средства.

Съдът намери, че по отношение на виновното поведение на въззивника Я. не възникват каквито и да било съмнения, като отношението му към извършеното е пряко изводимо от неговите действия, целящи да избяга от органите на полицията и да осуети проверката, които са подробно описани в мотивите по – горе и не следва да бъдат преповтаряни.

На последно място въззивникът сочи, че НП е нищожно.

Съдът не споделя подобна позиция, доколкото е налице заповед, съдържаща оправомощаване на наказващия орган. Такава заповед и в сила до изричната й отмяна с последваща такава, поради което и не възникват съмнения в компетентността на наказващия орган.

След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт .

4

Водим от горното, съдът постанови решението си.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП №441А-121/18.12.2025г. на началник сектор ОП 4 РУ към ОДМВР В., с което на И. А. Я. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 255,65 евро /500 лева/ на осн. чл. 264 ал.1 от ЗМВР.

ОСЪЖДА И. А. Я. да заплати на ОДМВР- В., на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 66,47 евро /130 лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред В.А.С в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5