Решение № 63 от 12.06.2022, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Елхово, 12.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета К. Апостолова при участието на секретаря Н Д З като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Гражданско дело № 20202310100576 по описа за 2020 година

Производството е образувано по постъпила искова молба, с която в условията на обективно кумулативно съединяване са предявени осъдителни искове за заплащане на следните суми: сумата от 1184.04 лева, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.09.2016 г. до 01.09.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 15.06.2020г. до окончателното й изплащане и сумата 270.00 лева, представляваща обезщетение, равняващо се на равностойността на непредоставените от органа по назначаването ободрителни напитки на смяна по време на полаганите от ищеца нощни дежурства през периода от 01.09.2016 г. до 01.09.2019г.

Ищецът Г. Д. Н. от гр.Бургас, чрез редовно упълномощения адв.И.К. от АК – Бургас, в исковата си молба против Главна Дирекция „Гранична полиция” МВР твърди, че за времето от 01.09.2016г. до 01.09.2019 г.е бил в служебно правоотношение с ответника като заемал длъжността „ст.полицай“ в 02 Група „Охрана на държавната граница“ към ГПУгр.Малко Търново при РДГП-Елхово при ГД „ГП”-МВР. Сочи, че през процесният период от време е работил на смени, всяка от които с продължителност по 12 часа, като е полагал нощен труд за времето от 22.00 часа до 06.00 часа и отработеното време се е изчислявало сумарно. Твърди се, че за същият период от време той е положил извънреден труд, след преизчисляване на положения нощен труд към дневен такъв с коефициент 1.143 съгласно разпоредбите на действалите в същия период нормативни актове, който работодателятнастоящ ответник не му е заплатил. Дължимото възнаграждение за така положеният извънреден труд, се твърди, че е в общ размер на 1184.04 лева за процесния период от време.

Ищецът сочи и, че работодателят-ответник му дължи обезщетение в размер на 270.00 лева, представляващо равностойността на непредоставените, но полагащи му се ободрителни 1 напитки на смяна по време на полаганите от него нощни дежурства за периода от 01.09.2016 г. до 01.09.2019г.

Поради това ищецът желае съда да постанови решение, с което ответникът ГД „ГП”-МВР да бъде осъден да му заплати сумата от 1184.04 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд за времето от 01.09.2016 г. до 01.09.2019г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска /15.06.2020г./ до окончателното плащане, както и сумата от 270.00 лв. – представляваща обезщетение за непредоставените му от ответника ободрителни напитки по време на положените от него нощни дежурства за периода 01.09.2016 г. до 01.09.2019г. Претендират се и разноските по делото – 400.00 лева заплатено адв. възнаграждение.

Ответникът - Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР, чрез упълномощеният юрисконсулт Я.Т., е депозирал писмен отговор, в който заявява, че оспорва предявените искове като исковете за периода от 01.09.2016 г. до 15.06.2017г. – като недопустими поради изтекла давност, а исковете за периода от 15.06.2017г. до 01.09.2019г. - като неоснователни по основание и размер и същите следва да се отхвърлят като такива и са изложени подробни доводи в тази насока. Твърди, че не оспорва обстоятелството, че за процесния период ищецът е заемал длъжността, посочена в исковата молба, но положеният от него извънреден труд през процесния период е бил изцяло заплатен. Твърди се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложима уредбата на специалния ЗМВР, както и специалните Наредби на Министъра на вътрешните работи, поради което Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание Кодекса на труда, в случая не е приложима. По отношение на второто искане за присъждане на обезщетение, равняващо се на равностойността на непредставените от органа по назначаването ободрителни напитки по време на положените от ищеца нощни дежурства за процесния период, се твърди, че исковата претенция е неоснователна, като се позовава на действащите през процесния период заповеди на Министъра на МВР и нормативна уредба, предвиждаща забрана за компенсиране на ободряващите напитки с пари. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, но неговият процесуален представител - адв. И.К. е представил молба с която заявява, че поддържа изцяло исковата молба по основание и размер. Желае се предявените искове да бъдат уважени като основателни и доказани. Претендират се и разноските по делото.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител, но неговия процесуален представител – ст.юриск. Я.Т. е подал писмени бележки, с които заявява, че поддържа посочените в отговора на исковата молба основания за отхвърляне на предявените искове като недопустими и погасени по давност за периода от 01.09.2016г. до 15.06.2017г. и като неоснователни и недоказани за периода от 15.06.2017г. до 01.09.2019г. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение в случай, че съдът уважи исковете, да не присъжда разноски за ищеца, които да надвишават минималния 2 размер на адвокатското възнаграждение, посочен в Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори от страните, че ищецът Г. Д. Н. през процесния период от 01.09.2016 г. до 01.09.2019г. е работил по служебно правоотношение при ответника и е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР, като е заемал длъжността „ст.полицай“ в 02 Група „Охрана на държавната граница“ към ГПУгр.Малко Търново при РДГП Елхово, като последната е на структурно подчинение към ГД „ГП”- МВР.

По искане на ищеца, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, като от заключението на вещото лице АНГ. Т., основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, е видно, че за периода от 01.09.2016 г. до 01.09.2019 година ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 1604 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението по ССЕ се установява и това, че положеният от ищеца нощен труд от общо 1604 часа, преизчислен в дневен такъв с коефициент 1.143, възлиза на 1833.37 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения с посоченият коефициент за процесния период е общо в размер на 229.37 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца, вкл. и към момента на извършването на справките от в.л. при ответника на 31.03.2022г. След извършени изчисления експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1460.36 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР, ред. 2016г.

Вещото лице е установило, че за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г. ищецът е положил 1604 часа нощен труд, който разделен на осем часа се равнява на 200.50 нощни смени, като на същият за този период не са предоставени ободряващи напитки, ваучери за закупуване на такива и не са му изплащани суми, представляващи равностойността на дължимите напитки. За непредоставените на ищеца тонизиращи и ободряващи напитки, съгласно заключението на вещото лице, му се полага сумата от 200.50 лева, изчислена въз основа на Наредба №11 от 21.12.2015 година за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея за работи при специфична организация на труда.

Така изготвеното и поддържано от вещото лице в с.з. заключение по назначената експертиза, не е оспорено от страните и се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

3

Предявените в условията на обективно, кумулативно съединяване искове, са с правно основание както следва: иск с правно основание по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.

5, т.2 и ал.6 от ЗМВР редакция ДВ бр. 81 от 14.10.2016г. действал през време на процесния период - за заплащане на сумата от 1184.04 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд за времето от 01.09.2016г. до 01.09.2019 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, и иск с правно основание чл. 181, ал.3 от ЗМВР /ред. преди изм. ДВ бр.60/07.07.2020г./ - за заплащане на обезщетение в размер на 270.00 лева, равняващо се на равностойността на непредоставените от ответника ободряващи напитки по време на положените от ищеца нощни смени за периода от 01.09.2016г. до 01.09.2019г.

Исковете са допустими, ищецът е активно легитимиран и има интерес да ги предяви, налице е и пасивна легитимация у ответника като работодател на ищеца, за когото се твърди в исковата молба, че е останал задължен към последния за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период от време.

Разгледани по същество искът за заплащане на извънреден труд е изцяло основателен, а вторият иск е частично основателен по следните съображения:

І. По отношение на иска с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 и ал. 6 от ЗМВР редакция ДВ бр. 81 от 14.10.2016г. действал през време на процесния период:

В настоящият случай не се спори между страните, че отношенията между тях се регулират от специалния ЗМВР, чийто разпоредби регламентират възмездността на предоставената работна сила на работодателя /чл.176 от ЗМВР/, продължителността на работното време на държавните служители в МВР, режима на работа, както и правото на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, установено в разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия Закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ „извънреден” е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя от работника, извън установеното от него работно време.

Разпоредбата на чл.187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР /преди изм. ДВ бр.60/2020г., а сега ал.6/, действаща към момента, за който се претендира вземането на 4 ищеца.

С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд на смени по график, всяка с продължителност по 12 часа при режим: дневна, нощна и два дни почивка и е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал.5-6 от ЗМВР /ред. преди изм. ДВ бр.60/2020г./, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.