Решение № 860 от 27.02.2026, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 1845/2025
- Вид
- Решение № 860
- Подписан
- 27.02.2026
- В сила
- 27.02.2026
- Състав
- Гроздан Грозев, Василка Желева, Росица Чиркалева-Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.118, ал.4,т.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал.1 и ал. 2, изр. второ · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал.1 и ал. 2, изр. второ · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 66а · Закон за данък върху добавената стойност
- § 15д, ал.1,т. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.27 ал.1 т.2 · Наредба № Н-18 от 13 декември 2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
РЕШЕНИЕ
№ 860
Хасково, 27.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Хасково - I тричленен състав, в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Членове:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
ГРОЗДАН ГРОЗЕВ
При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА като разгледа докладваното от съдия ГРОЗДАН ГРОЗЕВ канд № 20257260701845 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, подадена чрез процесуален представител, против Решение №237 от 15.10.2025г., постановено по АНД №507 по описа на Районен съд – Хасково за 2025г.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че не е налице съответствие на описаната фактическа обстановка с разпоредбите на материалните норми, описани като нарушени, доколкото тези норми били препращащи, а не били описани материалните норми, към които препраща основният текст. Според съда в случая следвало да се опишат препратките към разпоредбата на § 15д, ал.1,т. 2 от ДР на ЗДДС и на чл. 66а от ЗДДС. Отделно от това, нормата на чл. 118. ал.4, т. 4 от ЗДДС нямало как да бъде нарушена, а посочването й водело до объркване. Описаните разпоредби на чл. 185, ал.1 и ал. 2, изр. второ от ЗДДС били обвързани с осъществен състав на разпоредбата на чл. 118, ал.1 от ЗДДС. а такова нарушение не било осъществено. На следващо място, съдът посичил, че наред с процесуалните нарушения деянието следвало да се приеме за маловажен случай на административно нарушение. Твърди се, че изчерпателно в НП били посочени обективни признаци от състава на извършеното административно нарушение на чл. 27. ат. 1, т. 2 от Наредба Н- 18/13.12.2006г. на МФ. във връзка с чл. 118. ат. 4, т. 4 от ЗДДС. Безспорно било установено и извършеното нарушение, поради което процесното дружество следвало да понесе предвидената в ЗДДС административнонаказателна отговорност за това нарушение. Освен това необходимостта от препращане към §15д. ал.1, т. 2 от ДР на ЗДДС и чл. 66а от ЗДДС. не ставала ясна. Посочените разпоредби били относими към прилагането на намалената данъчна ставка от 9% при доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, в срок до 31.12.2024 г. Тоест към датата на нарушението в случая изискуемото отразяване следвало да бъде в данъчна група Б - стоки и услуги, които се облагат с 20% ДДС. Неправилен бил извода на съда и за неприложимост на санкциониращата норма на чл. 185. ал. 2. изр. второ, във вр. чл. 185. ал.1 от ЗДДС, доколкото органа е отчел в рамките на своята компетентност, че нарушението не води до неотразяване на приходи. Правилно бил определен и размера на санкцията. Твърди се, че не била приложима и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Освен това нарушение от този вид било извършвано и преди от „Бохеми 3“ ООД, като на дружеството било отправено предупреждение №780021- F757019/22.07.2024г., което не позволило квалифицирането на нарушението като повторно, до колкото нямало влязло в сила друго НП за същото нарушение.
С оглед горното се иска съдът да постановите решение, с което да бъде отменено Решение № 237 от 15.10.2025 г. на PC гр. Хасково, постановено по а.н.д. № 507/2025 г. по описа на съда, като бъде потвърдено изцяло Наказателно постановление № 828826 - F811307/28.05.2025 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, като правилно и законосъобразно. Претендират се и разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът, чрез пълномощник оспорва касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество е неоснователна.
С оспореното пред настоящата инстанция Решение № 237 от 15.10.2025 г. на PC гр. Хасково, постановено по а.н.д № 507/2025 г. по описа на съда, е отменено Наказателно постановление № 828826 - F811307/28.05.2025 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, с което на „Бохеми 3“ ООД с [ЕИК], за нарушение на чл.27 ал.1 т.2 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, и на основание чл.185 ал.2 предл. второ от ЗДДС, във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.
Районният съд е събрал всички необходими и съотносими доказателства по делото и е възприел правилна и точна фактическа обстановка. Приел е за установено, че на 30.01.2025г. служителите на НАП-Пловдив- М. Л. Т. и Д. С. Д., извършили проверка на търговски обект - ресторант „БОХЕМИ", с адрес [населено място], [улица], стопанисван от „Бохеми 3" ООД, [улица]:30 часа те посетили търговския обект и направили контролна покупка преди да се легитимират. За направената покупка им била издадена фискална касова бележка. След като се легитимирали на представител на дружеството- стопанисващо търговския обект- Г. М.- управител, пристъпили към извършване на проверка. При извършваната такава установили налично в обекта един брой функциониращо фискално устройство „Datecs DP-150MX", рег.№ 4630098/24.04.2023г., с ИН на ФУ [рег. номер] и ИН на ФП 02944059. Била изведена справка КЛЕН от фискалното устройство, от която контролните органи установили, че в издадения фискален касов бон № 0008275 от 28.01.2025г., продажбата на стока „сирене" е отразена в данъчна група "Г"- за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност, вместо в данъчна група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност. За констатираното нарушение на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н- 18/13.12.2006г., на 20.02.2025г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение сер. AN, № [рег. номер]/20.02.2025г, който бил връчен на законния представител на дружеството на същата дата. Управителят Г. М. не вписала възражения против констатациите в АУАН. Въз основа на така съставения АУАН, на 28.05.2025г. било издадено процесното НП. Същото било връчено на 11.06.2025г., а жалбата против него е депозирана на 23.06.2025г.- т.е. в законоустановения 14-дневен срок.
Тези изводи на съда изцяло се споделят и от настоящата инстанция. Отделно от това по делото се доказва, видно от отчет за периода от 29.01.2025г. до 30.01.2025г. – ФБ №0008298, за месец януари 2025г., че на целия реализиран оборот по ФУ е начислен ДДС 20%/ съгласно дневника за продажби за м.01.2025г./. Тоест и за процесната продажба на стока „сирене" е начислен ДДС от 20%. Именно затова е прието от органа, че нарушението не води до неотразяване на приходи.
За да постанови решението си, районният съд е посочил, че наказателното постановление следва да се отмени на процесуално основание.
Приел е, че в АУАН и НП нарушението не било описано точно и ясно с посочването на всички белези от обективна страна. Не били посочени всички факти и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Не ставало ясно защо органът приема, че процесната стока /сирене/ следва да се отрази в група Б – продажби които се облагат с 20 % ДДС. Отделно от това при изписването на правната квалификация на описаното нарушение не била направена и съответното препращане към § 15д, ал.1,т. 2 от ДР на ЗДДС и на чл. 66а от ЗДДС. Съдът приема, че правилно приетата от наказващия орган фактическа обстановка била частично отнесена към нарушена разпоредба, която самостоятелно не можела да ангажира отговорността на дружеството, без да е отнесена към нормите към които препраща. Всичко това довело и до неточна правна квалификация на нарушението, като имало несъответствие между фактическите констатации и обстоятелства и посочената за нарушена законова норма. Така било нарушено правото на защита на търговското дружество- нарушител. Всичко това мотивирало първоинстанционният съд да отмени атакуваното НП. За пълнота съдът в решението си излага и мотиви за наличие на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, което би било още едно основание за отмяна на НП.
Касационният състав на Административен съд - Хасково намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е законосъобразно и не са на лице касационни основания за отмяна, като съдът приема, че решението е правилно като краен резултат, но не на изложените от първоинстанционния съд мотиви.
Районният съд, след като е обсъдил всички събрани доказателства, е направил необосновани изводи, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради съществени процесуални нарушения, които са довели до нарушаване правото на жалбоподателя да разбере в какво точно се състои нарушението и кои законови разпоредби са нарушени и следва НП да бъде отменено.
Настоящата инстанция намира, че описанието на нарушението е в достатъчна степан ясно, за да разбере нарушителя в какво точно се състои констатираното нарушение. Действително липсва посочване с думи, а и при изписване на правната квалификация на нарушението защо следва процесният артикул – сирене да се отразява като продажба в група Б – с 20 % данък върху добавената стойност, а не както е била регистрирана тази продажба в група Г - с намалената ставка - 9 % данък върху добавената стойност. Липсва както бе отбелязано и препращане към § 15д, ал.1,т. 2 от ДР на ЗДДС и на чл. 66а от ЗДДС. Това обаче според настоящият състав на касационната инстанция не е съществено процесуално нарушение. Следва да се отбележи, че към датата на твърдяното нарушение 28.01.2025г., по отношение на ресторантьорските услуги за храна е действала единната ставка от 20 % данък върху добавената стойност. Последното е видно от § 15д, ал.1,т. 2 от ДР на ЗДДС - § 15д. (Нов – ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г., бр. 106 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) Ставката на данъка по чл. 66а се прилага за следните доставки с място на изпълнение на територията на страната, при внос на стоки на територията на страната и при облагаеми вътреобщностни придобивания на стоки: т.2. (в сила от 9.07.2022 г. - ДВ, бр. 52 от 2022 г., доп., бр. 106 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи; това не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на бира, вино и спиртни напитки, включително в случаите по чл. 128, до 31 декември 2024 г. включително. Тоест според съда в случая при положение, че за ресторантьорските услуги касаещи храна е действала единната ставка от 20 % данък върху добавената стойност, не е било необходимо това да се сочи изрично. Още повече, че всеки е длъжен да познава закона, а той към момента на нарушението е предвиждал върху процесната стока да се начислява единната ставка от 20 % данък върху добавената стойност. Преценката дали описанието на нарушението е направено по достатъчно ясен и конкретен начин следва да се извърши с оглед на това дали същото позволява на наказаното лице да разбере предявеното му административнонаказателно обвинение и да се защити по него. В случая, описанието на вмененото нарушение безспорно е в достатъчна степен ясно и не се нарушава правото на защита на санкционираното лице. Касателно правната квалификация на нарушението съдът намира, че същата е точна и правилно дадена, като в настоящия случай, както вече бе посочено по-горе не е не е необходимо препращане към § 15д, ал.1,т. 2 от ДР на ЗДДС и на чл. 66а от ЗДДС.
Разпечатката съдържа 27 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c7ca701a-6354-48e9-9e1c-58e739f5bdc3