Решение № 289 от 10.06.2022, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Ямбол, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Г.С.Георгиев при участието на секретаря Е.Г.А.В. като разгледа докладваното от Г.С.Георгиев Гражданско дело № 20212330103987 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от А. В. П. от гр. С., против ЧСИ М.С. М., с район на действие- ОС- С. да бъде осъден ответника да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000,00 лв. и за имуществени вреди в размер на 552, 81 лв., които вреди й е причинила вследствие на извършени незаконни действия, изразяващи се в незаконосъбразно принудително изпълнение по ИД № *** г.по описа ЧСИ с рег. № ***, с район на действие ОС- С., като в условията на евентуалност се прави искане ако иска не бъде уважен, да се извърши проверка за редовността на молбата за образуване на изп. Дело № *** г. по описа ЧСИ с рег. № ***, с район на действие ОС- С., поради допуснати груби нарушения на закона и че ЧСИ с рег. № ***, с район на действие ОС- С. е излязла извън правомощията си, делегирани от държавата по закон.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца било заведено изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ с рег. № ***, с район на действие ОС- С. по молба на М. Х. Б., предявена чрез процесуалния й представител адв. Г. М., като основанието било издаден изпълнителен лист от 09.11.2018 г. Като последица от изп. дело и била наложена обезпечителна мярка запор за сумата от 1807, 14 лв., която ищцата имала в наличност по банкова сметка в «ЦКБ», клон гр. С., включително и запор на двете й банкови сметки в посочената банка. С писмо от банката ЧСИ била уведомена, че по едната банкова сметка ищцата получава работвната си заплата, като държавен служител, а по другата-възнаграждение за положен труд като съдебен заседател.

Твърди се, че запора и по двете банкови сметки на ищцата не бил отменен и към датата на завеждането на настоящата искова молба. На 12.05.2021 г. заедно с ПДИ б5ил 1 извършен превод на сумата от 84,09 лв. по банковата сметка на ЧСИ, като било осъществено принудително изпълнение още в периода на добровлоно изпълнение, като по този начин на ищцата било отнета възможността за оспорване на вземането. С оглед на това се твърди, че ЧСИ освен посоченото по горе противоправно действие, била допуснало още едно. Ищцата при извършен оглед на изпълнителното дело установила, че липсвало пълнота в учредените правомощия на адв. М., а именно да му се превежда сумата и събира изискуемата сума по неговата лична банкова сметка. Това от своя страна водело до незаконност на направените парични преводи по посоченото изп. дело. Твърди се, че изп. производство било започнало по молба на адв. М. до ЧСИ, като същата не била подадена от заинтересованото лице Б., чрез адв. М. и съответно молбата не била подписана от същата. Въпреки това и противно на правилата уредени в чл. 426, ал.3, вр. чл.127, ал.3 ГПК, не била посочена причината за това. Твърди се, че считано от 20.05.2021 г., датата на получаване на допълнителната молба вх. № *** г. при СлОС от ЧСИ, същата била уведомена за наличие на ищцата ликвидно вземане срещу кредитора в ИД № *** г., като заедно с молбата получила и изпълнителния титул ИЛ от 14.05.2021 г., издаден в полза на ищцата. Твърди се, че незачитането от страна на ЧСИ да направи прихващане на двете насрещни вземания било противоправно действие, като включително и противоречало на съдебната практика в посоченото в исковата молба Определение на ВКС. Във връзка с това, се твърди, че за ищцата са настъпили вреди, изразяващи се в невъзможност да упражни в рамките на изпълнителното производство едно свое постетивно право- да извърши извънсъдебно прихващане на задължението си към взискателя, със свое насрещно вземане. Противно на правилата по чл.432, ал.2 ГПК бил и факта, че ищцата не била запозната с протокола който бил съставен от ЧСИ, в който да било посочено направеното от нея искане за компенсация и становище на ответната страна Б.. С оглед на това, че този документ не и бил връчен и не била запозната с него, то можело да се възприеме, че такъв документ не бил издаван, като това първоначално опорочавало изпълнителното производство.

Във връзка с незачитането на института за прихващане, на 09.06.2021 г. било образувано изпъл. Дело № *** г. по описа на ЧСИ М., срещу М. Белеморова за удовлетворяване на насрещното вземане. В молбата за образуване на изп. дело ищцата изрично била посочила, че длъжника Б. не живее в Р. България, не се е връщала в страната от 06.10.2018 г. и не разполагала с друго вземане, освен вземането по поисоченото по -горе ИД за удовлетворяване на искането. Също така било посочено да бъде наложен запор на вземането на Б. по ИД № *** г., като едва на 14.06.2021 г. ЧСИ издала запорно съобщение, съдържащо размера и основанието на насрещното вземане на ищцата, вкл. И разноски по изп. дело, но в частта- нареждане на запор била допусната фактическа грешка, като отново не бил направен запор на вземането й.

Също така се сочи, че запорното съобщение вместо да бъде връчено на кредитора Б. или нейн представител адв. М., същото ЧСИ си връчила сама на себе си, като 2 посочените по-горе субекти не били уведомени за претенцията на ищцата за насрещното вземане. Твърди се, че от 09.07.2022 г. по сметка на ищцата започнали да се връщат малки парични средства с наредител ЧСИ, като тези суми по силата на направения запор на банковакта й сметка, не можели да бъдат теглени и същите отново се връщали по сметка на ЧСИ, като не можело да се приеме, че сумата на общия запор не била намаляла с тези суми, за да се примело, че същите са върнати. Твърди се, че настоящия иск бил осъдителен по чл.441 ГПК, вр. чл.74 ЗЧСИ за ангажиране на деликтаната отговорност на съдия изпълнител за причинени вреди на ищцата. Били извършени нарушения при образуване на изп. производство с нередовна молба, страдаща от съществени пороци от адв. М., като липсвал подпис на кредитора.

Представеното пълномощно в полза на адв. М. не включвало правомощия да се превеждат пари по неговата лична сметка, което било нарушение по чл.426, ал.3, вр. чл.127, ал.3 ГПК. Също така се твърди и за други нарушения на ЧСИ, а именно принудително събиране на суми преди изтичането на срока за доброволно изпълнение; отказ на съдебния изпълнител да зачете направеното от ищцата компенсоционно изявление и произтичащи от това наложен неправомерно запор на банкови сметки, с всички негативни последици; опорочена процедура по изпълнението, като ищцата не била запозната с протокола по чл.434, ал.2 ГПК; неналагане на запор на вземането на кредитора на ищцата, във връзка с образуваното от нея изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ- М.; опорочено и в нарушение на императивните норми- връщане на средства по запорирана сметка на ищцата, което правило невъзможност да се разпорежда с тези средства и неприспадането им от стойността на запора, като в резултат на това на ищцата били причинени имуществени и неимуществени вреди.

Иска се уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез пълномощник адвокат М.- СлАК. По основателонстата на иска, се счита, че същите са допустими, но неоснователни. Излага се хронология на изпълнителните действия извършени от ЧСИ по образуваните изп. дело № *** г. и изп. дело № *** г. Твърди се, че и по двете изпълнителни дела страните били едни и същи, но имало противоположни процесуални качества. Вземанията им били еднородни, касаещи разноски по административно и гражданско дела. Твърди се, че изложените действия на ЧСИ в ИМ, които ищцата считала, че били незаконни били обжалвани пред СлОС, като част от жалбата била отхвърлена като недопустима, а останалата част разгледани по същество били отхвърлени като неоснователни. По повод подадени жалби от ищцата до други институции по същия повод били разгледани и не били открити администравни нарушения от страна на ЧСИ, кахо не били открити и процесуални нарушения от страна на контролиращата инстанция- СлОС. Твърди се, че чрез процесуалните обезпечения по двете изп. дела- запор на банкова сметка и запор на 3 вземане взаимно се погасявали задълженията им, като първоначално получената сума по запора на банковите сметки циркулирали от едното дело в другото по запор на вземането с приспадане на пропроционалната такса на ЧСИ при постъпването на сума по всяко дело, докато тази сума бъде изчерпвана от таксите на ЧСИ и тези на банката.

Погасяването на задължението по двете изп. дела било толкова, колкото пъти първоначалната сума циркулирала от едното в другото и намалявала от тасси до пълното й изчерпване. Циркулацията на тези суми по двете изп. дела била седем пъти, като изплащането било частично. Към настоящия момент делата били висящи с частично погасяване на задълженията. На 07.01.2022 г. по ИД № *** било получено уведомление от третото задължено лице банка «ЦКБ», че длъжникът бил поискал закриване на банковите си сметки в банката и че след седмодсневен срок сметките щели да бъдат закрити. Със закриването на сметките се прекратявала възможността чрез насрещни запори по двете изп. дела да се взаимопогасяват задлъженията, ако по някое от тях постипъли суми. Твърди се, че описаните хронологични действия в ИМ не нарушавали процесуалния закон и били законосъобразни, капо се излагат подробни съображения в тази насока. Възразява се по отношението, че ищцата имала качеството на «държавен служител» в изп. процес, като страните в този процес имали качеството на взискател и длъжник, като определянето на ищцата като «държавен служител» и «съдебен заседател» били ирелевантни в настоящия процес.

Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В о.с.з. предявените искове се подържат изцяло от ищеца, който представя доказателства и моли за тяхното уважаване и присъждане на разноски по делото за настоящата инстанция.

В о.с.з. ответника се представлява от пълномощник адвокат, чрез който поддържа отговора на исковата молба, представя доказателства и моли за отхвърляне на исковете претенции и присъждане на разноски по делото.

Ямболски районен съд,след като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства,прие за установено от фактическа страна следното :

Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства се установява, че изп. дело ***/ 2021 г. по описа на ЧСИ М.М. с рег. № ***, с район на действие ОСС. е образувано по молба на адв. Г. М.- СлАК в качеството му на пълномощник на М.

Х. Б., въз основа на изп. лист № 121/09.11.2018 г. с който ищцата е осъдена да заплати на М. Б. съдебни разноски в размер на 600 лв., кактои и сумата от 600 лв. разноски за касационната инстанция.

Проследявайки хронологията на процесуалните действия на ЧСИ-М. се установява следното : на 12.05.2021 г. е връчена покана за доброволно изпълнение; на 03.05.2021 г. е постановено запорно съобщение до „ЦКБ“ АД с което е наложен запор 4 на всички вземания на длъжника А. П. до размера на дълга по изп. дело ; до ЧСИ е изпратено на 17.05.2021 г. съобщение от „ЦКБ“ АД, че длъжника има открити две сметки в банката, като едната била без авоар, а другата с авоар, формиран от преводи за минал период, с произход- възнаграждение за труд от минал месец с месечен размер под МРЗ, като съгласно чл.446а, ал.3 ГПК, банката нямало да изпълнява запора при постъпили постъпления с основание възнаграждение за труд до размера на МРЗ. По сметката бил напревен превод с налична сума в размер на 84, 09 лв. с платежно нареждане от 12.05.2021 г. с характер „възнаграждение на труд“ за минал период.

Също така ЧСИ е уведомен от банката, че по другата банкова сметка, която е без авоар длъжника получавал преводи с произход- обезщетения и помощи на основание КСО, с наредител НОИ, като сумите били несеквестируеми съгл. Чл.444, т.8 ГПК, вр. чл.114 „а“ КСО. Трудовото възнаграждение с месечен размер под и над МРЗ, като съгласно чл.446а, ал.3 ГПК, банката нямало да изпълнява запора за постърления с основание „възнаграждение за работа“ до размера на МРЗ, като при постъпления над МРЗ запорът щял да бъде издължаван съгласно изискванията на чл.446, ал.1 ГПК, като ЧСИ следвало да ги уведоми, относно частта, която следвало да бъде преведена по нейната сметка с оглед спазване на разпоредбата на чл.446а, ал.5 ГПК. Сметките били блокирани за разликата , до пълния размер на дължимата сума, посочени в запорното съобщение, а именно 1723,05 лв. Върху вземането по посочената сметка нямало наложени преходни запори. До Обудсмана на Р.Б. и Съвета на ЧСИ бил изпратен сигнал от длъжника А. П. за извършени нарушения по изп. дело № *** на ЧСИ М., като с запорирането на посочените по-горе две сметки същата била оставена без никакви парични средства, считано от 12.05.2021 г., като още на същата дата имало прехвърлянето на пари сумата около 85 лв. от нейната сметка към сметка на ЧСИ, изложени са съображения, че на 12.05.2021 г. получила ПДИ в която течал 14-дн.срок за доброволно изпълнение, като ЧСИ пристъпила още на същата дата към принудително изпълнение в нарушение на закона. Също така са изложени доводи, че взискателя Б. напуснала Р.Б. на 06.10.2018 г. и повече не се била връщала, като с какво пълномощно бил издаден ИЛ на 09.11.2018 г. послужил за образуване на изп.дело, като ако ЧСИ се придържала към закона, то пълномощното трябвало да бъде приложено към молбата за образуване на изп.дело, като се развиват и други подробни съображения за извършени нарушения от ЧСИ, като се иска извършването на спешна проверка и при извършени нарушения да й бъде наложено дисциплинарно наказание.