Решение № 150 от 18.10.2022, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Ихтиман, 18.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светозар Люб. Георгиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно наказателно дело № 20211840200762 по описа за 2021 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба срещу Наказателно постановление №НГ-1-2201043489/03.12.2021г. на ръководителя на ТП на НОИ София окръг, с което на Х. Д. Д., ЕГН **********, за нарушение на чл. 5, ал. 7, т. 1 от КСО на основание чл. 349, ал. 1 от КСО е наложена глоба в размер на 200 лева.

В жалбата се твърди, че неправилно е санкционирано физическото лице, а не едноличният собственик и управляващ ЕТ, че неправилно е наложена глоба, а не имуществена санкция, че липсва виновно поведение, както и че нарушението представлява маловажен случай.

Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Н., която поддържа жалбата и претендира разноски.

За административнонаказващия орган – редовно призован – се явява гл. юрисконсулт Б., която оспорва жалбата, счита, че НП следва да бъде потвърдено и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок (видно от известие за доставяне на л. 13 от делото НП е връчено на 07.12.2021г., а видно от отбелязване върху самата жалба на л. 4 от делото същата е депозирана на 13.12.2021г.), от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16 НПК, приема за 1 установена следната фактическа обстановка:

Съставен е АУАН за това, че Х. Д. Д., ЕГН **********, в качеството му на едноличен собственик и управляващ „Х.-Н.-Х. Д.“ ЕТ, ЕИК *********, по време на ревизия не е представил разплащателни ведомости за периода от 01.07.1997г. до 31.12.1999г., а представил нотариално заверена декларация, в която декларира, че разплащателните ведомости и трудови досиета на служителите за периода от 01.07.1999г. до 31.12.1999г. са загубени при архивиране и транспортиране към новата материална база. В АУАН е посочено, че при проверка в информационната система на НОИ е констатирано, че осигурителят ЕТ „Х.-Н.-Х. Д.“, ЕИК *********, е подавал данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 за лицето Е. Ц. К. за периода от 01.07.1999г. до 14.09.1999г..

Нарушението е квалифицирано по чл. 5, ал. 7, т. 1 от КСО.

Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 5, ал. 7, т. 1 от КСО на основание чл. 349, ал. 1 от КСО е наложена глоба в размер на 200 лв..

При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят на изискванията установени към съдържанието им и не са допуснати съществени процесуални нарушения в административно наказателната процедура, водещи до извод за незаконосъобразност на обжалваното постановление.

АУАН и наказателното постановление са съставени съобразно изискванията на закона, с достатъчна по обем описателна част относно констатираното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

Фактическият състав на вмененото нарушение е очертан пълно, ясно и разбираемо. Отразените фактически обстоятелства в съдържанието на акта и постановлението се припокриват и са достатъчни от гледна точка пълното очертаване на обективните признаци на деянието вменено във вина на нарушителя.

Съгласно чл. 5, ал. 7, т. 1 от КСО осигурителят е длъжен да съхранява за срок 50 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят, ведомости за заплати, трудови договори, допълнителни споразумения, заповеди за назначаване, допълнителни споразумения/заповеди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск общо над 30 работни дни в една календарна година, заповеди за прекратяване на трудови или служебни правоотношения; документите се съхраняват по реда, определен в Закона за Националния архивен фонд.

Съгласно чл. 349, ал. 1 от КСО за нарушения на разпоредбите на част първа от този кодекс, на нормативните актове по прилагането му или за неизпълнение на задължителни предписания на контролен орган виновните лица се наказват с глоба от 2

100 до 2000 лв. за всеки отделен случай, а на осигурителите - юридически лица и еднолични търговци, се налага и имуществена санкция от 500 до 2000 лв. за всеки отделен случай.

На първо място, съдът намира, че АНО неправилно е определил административно-наказателноотговорното лице. Самото нарушение може да бъде извършено единствено от лице, което притежава качеството на осигурител – чл.5, ал.7 от КСО. Според дефинитивната норма на чл. 5, ал. 1 КСО осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. От събраните доказателства се установява по безспорен начин, че физическото лице Х. Д. Д., ЕГН **********, няма качеството нито на осигурител (по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО), нито на работодател (по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ). Същият е управляващ осигурителя, който е едноличен търговец- ЕТ „Х.-Н.-Х.

Д.“, ЕИК *********, поради което не може да бъде субект на нарушението. В конкретния случай за констатираното административно нарушение е следвало да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на едноличния търговец, а не на управляващото го лице. В горния смисъл са Решение по КАНД №151/2012г. на АССГ, Решение по КАНД №7199/2010г. по описа на АССГ, Решение по КАНД №1598/ 2012 г. на Административен съд Пловдив и Решение по КАНД №478/2011г. на Административен съд Хасково.

На второ място, след като осигурителят е едноличният търговец, то съгласно чл. 349, ал. 1 от КСО е следвало да бъде наложена „имуществена санкция“, а не „глоба“, както погрешно е сторил АНО. Глобата и имуществената санкция са самостоятелно регламентирани и въведени с различни нормативни разпоредби правни институти. Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. След като субект на нарушението е едноличен търговец, то наложеното наказание следва да е имуществена санкция, а не глоба.

С оглед всичко гореизложено НП следва да бъде отменено.

По разноските:

Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая е представен договор за правна защита, в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение, а от насрещната страна не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение (л. 54 от делото). В случая е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева (л. 9 от делото), която сума следва да бъде заплатена на жалбоподателя.

3

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №НГ-1-22-01043489/03.12.2021г. на ръководителя на ТП на НОИ София окръг, с което на Х. Д. Д., ЕГН **********, за нарушение на чл. 5, ал. 7, т. 1 от КСО на основание чл. 349, ал. 1 от КСО е наложена глоба в размер на 200 лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 63 ,ал. 3 от ЗАНН ТП на НОИ София окръг да заплати на Х. Д. Д., ЕГН **********, сумата от 400 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред

Административен съд София област в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________ 4