Решение № 205 от 08.06.2026, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно гражданско дело 396/2026
- Вид
- Решение № 205
- Подписан
- 08.06.2026
- В сила
- 08.06.2026
- Състав
- Силвия Павлова, Татяна Черкезова, Катина Кавърова
Цитирани разпоредби
- чл.428 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5, пр. последно · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.18, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.78, ал.1, т.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.83, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 205 гр. Русе, 08.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Силвия Павлова
Членове:
Татяна Черкезова
Катина Кавърова като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело № 20264500500396 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.435, ал.2, т.7 ГПК - обжалване действията на съдебния изпълнител.
Постъпила е жалба от „ Застрахователно акционерно дружество ОЗКзастраховане“АД, ЕИК121265177, чрез пълномощник адвокат С.С., срещу постановление с изх.№3756/28.03.2026г. по изп.дело 124/2026г. на ЧСИ М.М., с което е отказал да намали размера на адвокатския хонорар в полза на взискателя до сумата 102.26 евро, както и определения по изпълнителното дело размер на таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Счита, че претендирания oт взискателя адвокатски хонорар е над законоустановения минимум, предвиден в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с което с начислена и пропорционална такса над размерите, посочени в т. 26 от ТТРЗЧСИ. Сочи, че правната уредба на разноските е регламентирана в Част първа „Общи правила", Глава VIII, Раздел II ГПК и от систематичното й място следва извoдът, че тези правила се отнасят за всички производства, уредени в ГПК, включително и зa изпълнителното. Поради това страните пo 1 изпълнително дело имат право да повдигат въпроса oтнocнo разноските пред съдебния изпълнител, кoйтo е длъжен да се произн есе по същите. Съгласно чл.
78, aл. 5 ГПK, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може пo искане на насрещната страната да присъди по-нисък размер на разноските при съобразяване с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При сезиране с такова искане съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на спора, като след тази преценка, ако изведе нееъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, да намали договорения адвокатски хонорар /Арг. от т. 3 oт ТР №6 от 6.11.2013г. на BKC пo тълк. д.№6/2012г., OСГТК/. B процесния случай исканият адвокатски хонорар за изпълнителното производство е прекомерен и не съответетва на правната и фактическа сложност на делото, определен е произволно от взискателя и е законово и логически неоправдан. Извършените пo изпълнителното дело процесуални действия не са необичайни и не налагат определянето на такова адвокатско възнаграждение, като единствените предприети от пълномощника на взискателя действия са подаване на молба за образуване на изпълнителното дело с посочване в същата на способа за изпълнението и съответно, не са налице о снования за присъждане на хонорар в заявения от взискателя размер. Счита, че разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неприложима в настоящия случай, тъй като касае по-голяма фактическа и правна сложност на делото, съответно, активно поведение от страна на процесуалния представител по проучване на имущества на длъжника, справки, предлагане на множество начини за изпълнение в течение на производството и т.н., каквито действия в настоящото изпълнително дело не са предприемани. B този смисъл се позовава на съдебна практика. Иска да бъде намален размера на адвокатския хонорар до минимално дължимия се според чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., при съобразяване на постановките на т. 3 от цитираното Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. , като същия бъде редуциран дo сумата 102,26 €. Ha следващо място счита, че определената пo т. 26 oт Тарифа към ЗЧCИ пропорционална так са за прекомерна. Съобразно посочената норма, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума. Съгласно трайната съдебна практика, 2 обективирана в Решение № 7745/25.10.2016 г., постановено пo в.гр.д. № 6410/2016 г., по описа на СГС, II състав, включването на адвокат ско възнаграждение, което е отделно вземане за разноски пo изп. производетво в събраната сума пo смисъла на т. 26 от Тарифата, е незаконо съобразно, материалният интерес, върху който ce изчислява пропорционалната такса, е само присъденото вземане пo изпълнителния лист. B условията на евентуалност, ако съдът счете, че дължимото сe адвокатско възнаграждение следва да бъде включено в събраната сума, иска то да бъде намалено и коригиран и размера на начислената пo т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧCИ пропорционална такса. C оглед гореизложеното, иска да б ъ д е отменено Постановление с изх. № 3756/28.03.2026г. пo ИД № 20268310400124, по описа на ЧCИ М.М., като бъда намален размера на адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата oт 102,26 €, съобразно чл. 10, т. 1 oт Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и да бъде коригиран размера на начислената по т.26 oт Тарифа за таксите и разноските към ЗЧCИ пропорционална такса. Претендира присъждане на разноски, за което прилага списък по чл.80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на взискателя и иска последното да бъде определено, съобразно Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Взискателят Б. К. С., чрез пълномощник адвокат П. П. е подала отговор на жалбата, с който заявява становище за нейната неоснователност, по изложени съображения. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя. Претендира присъждане на разноски.
Постъпили са мотиви от ЧСИ, в които се сочи, че жалбата е неоснователна и иска да бъде оставена без уважение.
Съдът, като обсъди изложените доводи, мотивите на ЧСИ и доказателствата по делото, намира следното:
Изпълнително дело №124/2026г. е образувано по молба на Б. К. С., чрез пълномощник адвокат П. П., РАК, въз основа на изпълнителен лист №24 от 25.02.2026г., издаден по гр.д.№384/2023г. по описа на Окръжен съд-Русе.
Жалбоподателят ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е осъден да заплати на взискателя адвокат Б. С. от АК-Русе сумата 4356.21 евро /8520 лева/, 3 представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото, на основание чл.38, ал.2 ЗА.
Молбата до съдебния изпълнител е депозирана на 26.02.2026г. и в нея е направено искане към ЧСИ, съгласно чл.428 от ГПК да изпрати на длъжника призовка за доброволно изпълнение, както и да предприеме изпълнителните действия по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ-да направи справка за открити банкови сметки /банкови и платежни сметки и сейфове на длъжника, след което да наложи запор върху тях. Поискано е на взискателя да се присъдят разноските по изпълнителното производство, вкл. адвокат възнаграждение 250 евро. На 28.02.2026г. ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена му на 10.03.2026г. В нея е посочено общо задължение по изпълнителното дело 5199.76 евро, от което 4356.21 евро разноски по изпълнителен лист, 250 евро адвокатско възнаграждение по изп. дело, 593.55 евро допълнителни разноски и такси по Тарифата към ЗЧСИ. Посочено е също така, че е наложен запор върху банкови сметки в Общинска банка АД, ОББ АД, Инвестбанк АД, Прокредит Банк АД. С писмо от 12.03.2026г. до ЧСИ, Общинска банка АД го е уведомила, че от сметката на длъжника е превела изцяло дължимата сума 5199.76 евро, в изпълнение на запорното съобщение. С писмо от 19.03.2026г. в отговор на запорно съобщение №3072/07.03.2026г., Инвестбанк АД признава за основателно вземането до пълния размер на сумата, посочена в запорното съобщение-5199.76 евро и сочи, че вземанията по сметката са запорирани до този размер. Със съобщения от 20.03.2026г. до четирите банки ЧСИ е вдигнал запорите, наложени по сметките на длъжника. На 12.03.2026г. е постъпило възражение от длъжника срещу дължимите по изпълнителното дело разноски, направено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, като се иска да бъде намален до минимално дължимия 102.26 евро. Сочи в молбата, че определената такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ за прекомерна, като счита, че адвокатското възнараждение не следва да се включва в събраната сума.
Взискателят е взел становище за неоснователност на искането за намаляване на разноските по изпълнителното дело, респ. адвокатския хонорар, като сочи, че е по-нисък от минималния по Наредбата. ЧСИ е оставил без уважение искането за намаляване на адвокатския хонорар, като е приел, че е под минималния размер по Наредбата за образуване и водени на изпълнително производство. Представени са сметки на ЧСИ по изп. дело, фактура.
4
Съдът намира, че жалбата е допустима, подадена е в срок и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът намира, че жалбата е неоснователна.
В случая изпълнителното производство е образувано на 26.02.2026г. срещу длъжника „ОЗК-Застраховане“АД, въз основа на издаден изпълнителен лист за вземане в размер на 4356.21 евро, представляващо адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство. ЧСИ е извършил проучване на имущественото състояние на длъжника и е наложен е запор на негови вземания. На 10.03.2026г. на длъжника е връчена ПДИ, а на 12.03.2026г. в резултат на наложения запор вземането е погасено, вкл. и начислените разноски.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че неправилно ЧСИ не е намалил поради прекомерност адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя на неговия пълномощник до 102.26 евро. Настоящия състав намира този извод на ЧСИ за правилен. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение на неговия пълномощник е за образуване и защита по изпълнителното производство и е в размер на 250 евро, което се явява под минималното по Наредба №1/09.07.2024г. за възнаграждения за адвокатска работа. В молбата до ЧСИ, наред с искането за образуване на изпълнителното дело, пълномощникът е посочил и какви изпълнителни действия следва да предприеме ЧСИ. Възнаграждението от 250 евро, както бе посочено е под установения минимум в Наредбата, отговаря и е съответно на извършената работа от адвоката пълномощник. В подкрепа на този извод извод на съда следва да се посочи, че за настоящето производство, жалбоподателя е заплатил на пълномощника си адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро.
Неоснователно е оплакването, че неправилно е определена от ЧСИ таксата по т.26 от ТТЗЧСИ. Съгласно чл.79 ГПК, разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание по чл.433 ГПК. Съобразно тази уредба, когато изпълнителното производство е образувано пред частен съдебен изпълнител и са предприети изпълнителни действия по него, длъжникът дължи всички такси – платените от взискателя авансови такси; разноските за извършените необходими действия по изпълнителното дело;
5 разноските на взискателя за процесуално представителство и окончателната пропорционална такса по т.26 ТТЗЧСИ, дори и когато са изпълни пряко на взискателя и в срока за доброволно изпълнение. В т.26 ТТЗЧСИ е предвидено, че за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума съобразно интереса, а не само върху вземането по изпълнителния лист.
Цитираната разпоредба ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл.78, ал.1, т.1 и чл.83, ал.1 ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес.
В случая таксата е правилно определена от ЧСИ, предвид извършените от него изпълнителни действия и материалния интерес, поради което подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
В тежест на жалбоподателя са направените от насрещната страна разноски за производството в размер на 200 евро. Направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност е неоснователно, предвид заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро и разпоредбата на чл.78, ал.5, пр. последно ГПК.
Разпечатката съдържа 29 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c7c9ccb0-3e26-416e-903a-1cd4ebc61056