Определение № 56 от 09.01.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3292/2024
- Вид
- Определение № 56
- Подписан
- 09.01.2025
- В сила
- 09.01.2025
- Състав
- Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Светлана Ангелова Станева
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.70 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 109а · Закон за собствеността
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 56 гр. Пловдив, 09.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светлана Ив. Изева
Членове:
Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20245300503292 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.130 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Ж. П. П.С., ЕГН **********, и П. П. И., ЕГН **********, чрез адв.Н. П., против Определение № 12813/15.10.2024г., изменено на осн. чл.248 от ГПК, с Определение № 14536/21.11.2024г., с което е върната подадената от тях искова молба, с вх. № 1547/05.01.2024 г., против Б.
А. Г., ЕГН ********** и П. С. Г., ЕГН **********, както и е прекратено производството, както и са осъдени да заплатят разноски по делото, съответно сумата в размер на 250 лв. на Б. А. Г. и сумата в размер на 250 лв. на П. С. Г..
Молят да бъде отменено и да се постанови определение за връщане на делото за продължаване на процесуалните действия.
Въззиваемите страни Б. А. Г., ЕГН **********, и П. С. Г., ЕГН **********, чрез адв.В. В., са депозирали писмен отговор, че частната жалба е неоснователна.
Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.
Пред Районен съд – Пловдив от Ж. П. П.С. и П. П. И. против Б. А. Г. и П. С. Г. е заведена искова молба с вх.№ 1547/05.01.2024г. Направени са доказателствени искания за допускане на СТЕ със задача – да бъдат 1 изследвани площите и границите на процесиите имоти и съответно, на тяхна база по действащия кадастрален и регулационен план на гр. Перущица да бъде изработена комбинирана скица, която да посочва точния размер от имота, ползван от ответниците; да се допусне до разпит един свидетел; както и са приложени писмени доказателства.
С Разпореждания от 08.01.2024г., 19.01.2024г., 05.02.2024г., 14.02.2024г. и 14.03.2024г. производството по делото е оставяно без движение с различни указания за уточняване на исковата молба.
С Определение от 29.02.2024г. Районният съд е определил на осн. чл.70 ал.3 от ГПК приблизителна цена на иска за премахване на ограда, изградена в северо-западния край на имот с ИД ***, с адрес – гр.***, на границата с имот с ИД ***, в гр.Перущица, в размер на 1250 лв., допусната е за изслушване на СТЕ, която да определи паричната оценка на разходите за премахване на описаната ограда и е указано на ищците да внесат сумата 50 лв. за държавна такса.
С Молба от 13.03.2024г. ищците са приложили платежно нареждане за внесени 50 лв. за държавна такса.
С Разпореждане № 7827/14.03.2024г. Районният съд е постановил да се изпратят на ответните страни преписите от исковата молба, ведно с уточнителните молби, неразделна част към нея, за писмен отговор по чл.131 от ГПК.
Ответниците Б. А. Г. и П. С. Г. са депозирали Писмени отговори по чл.131 от ГПК, че искът е допустим, но неоснователен. В тази връзка имат следните доказателствени искания – за допускане до разпит на свидетели, за допускане на СТЕ със задача вещото лице най-напред да заснеме и да индивидуализира реално определената спорна част от имот с идентификатор 55909. 299.399, да проследи регулационния статут на този имот и поземлен имот с ИД *** по плана от 1952 г. до настоящия момент и онагледи заключението си с комбинирана скица, както и да се изиска от нотариус **. нот. дело № 703/03.07.2023 г., въз основа на което е съставен нотариален акт № 101, том 4, от същата дата, с който П. П. И.,ЕГН 351002446 и Ж. П. ПС,ЕГН **********, са признати за собственици на основание обстоятелствена проверка.
2
С Разпореждания от 17.07.2024г. и от 21.08.2024г. производството по делото е оставено отново без движение с указания за отстраняване на нередовности по исковата молба, като от ищците са подадени молби от 16.08.2024г. и 30.09.2024г. за изпълнение.
С Определение № 12813/15.10.2024г. Районният съд е прекратил производството по делото, като е изложил основни съображения, че в изпълнение на указанията на съда ищците са депозирали уточнителни молби, в които са посочили, че не предявяват иск за собственост, като са мотивирали, че спорът за собственост следва да бъде повдигнат от ответните страни.
Поддържали са, че е налице неяснота относно границите на имота, която следва да бъде установена със съдействие на вещо лице.
С последните две уточнителни молби от 16.08.2024 г. и 30.09.2024 г. са уточнили, че считат правната квалификация на предявения иск по чл. 109 ЗС, като добавят правно основание чл. 109а ЗС. Изрично са посочили, че не сезират съда с иск за собственост, поради което не са пристъпили към вписване на исковата молба.
Районният съд е посочил, че исковата молба е неясна по отношение, тъй като не са изложени ясни фактически твърдения за определяне на характера на правния спор. Изложените в исковата молба твърдения навеждат на спор за собственост между страните с отнемане на владението по отношение на реална част от имота чрез поставяне на ограда, както и твърдения за нарушаване на правото на собственост, което може да бъде защитено и чрез предявяване на кумулативно съединен с ревандикационния иск по чл. 108 от от ЗС и иск по чл. 109 от ЗС за премахване на поставена ограда. Въпреки това, Районният съд не могъл да пристъпи към даване на посочената правна квалификация на предявените искове, доколкото ищците сами избирали пътят си на защита. Наложен е извод, че указанията на съда не са изпълнение и са налице предпоставките по чл. 129, ал. 3 от ГПК за връщане на исковата молба.
С частната жалба на Ж. П. П.С. и П. П. И. са направени възражения, че в нито един момент не са повдигали спор за материално право по смисъла на чл. 108 от ЗС. Ако въобще са изтъквали правни доводи за искането, то те попадат по - скоро, освен в хипотезата на чл.109 от ЗС и в тази на чл.109а, но не и в тази на чл.108 от ЗС.
3
В отговора на исковата молба, депозиран по делото от ответниците Б.
А. Г. и П. С. Г., се споменавало, че се спори за имотни граници, на основание регулационни изменения и че затова, че конкретната част от процесния имот попада всъщност в техния имот ИД №***. Считат, че става въпрос за спор за граници на имотите. Едва с депозирания по делото отговор на исковата молба от страна на адв. В. В., в качеството си на процесуален представител на П. С.
Г., е оспорен нотариалния акт за собственост на ищците и се претендира изрично придобивна давност като основание за придобиване на процесната част от имота от тяхна страна. Посочват, че са направили общо седем броя уточнения към исковата молба, съобразно дадените указания. Представили са и изисканите скица и данъчна оценка на имота.
Ако е повдиган спор за собственост, то това е направено от страна на ответницата, чрез писмения отговор на процесуалния представител. Като ищци поддържат, че владението на процесната ивица от имота не е било отнемано, а че са налице пречки за пълноценното изразяване на правото на собственост върху нея. Изрично посочват, че поддържат предявения негаторен иск, към който са добавили и този по чл.109а от ЗС, на която са се позовали. Считат, че прекратяването на практика се явява отказ от правосъдие, след като спор за правото на собственост е повдигнат и поддържан от ответниците, а не от тях ищците. В тази насока, възниквал въпроса кой следва да носи процесуалната тежест за доказване, включително и за възражението за придобивна давност, формулирано в писмения отговор на искова молба. Ако съдът прецени, че искът е неоснователен, същият ще подлежи на отхвърляне.
Окръжният съд, в настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба е основателна. От заведената искова молба, ведно с многобройни 7 бр. уточнения към нея, се констатира, че ищците искат да бъде премахната мрежеста ограда, изградена в имота им от ответниците. Излагат твърдения, че същата мрежеста ограда пречи, за да ползват имота. При извършена проверка от тях в Кметството на Община – Перущица, служба ТСУ, се установило, че сегашната площ на имота съответства изцяло на площта по плановете от 1956г. и от 1978г. Поддържат, че няма извършени промени на регулацията и промяна на имотната граница. За доказване на твърденията са направили доказателствени искания – допускане на разпит на свидетел, 4 съдебно-техническа експертиза и са приложили писмени доказателства.
Ответниците, обратното, са възразили, че оспорват твърденията на ищците, въвели са възражение за изтекла придобивна давност, оспорили са констативния акт, приложен към исковата молба. За доказване на възраженията също са направили доказателствени искания – разпит на свидетели, съдебно-техническа експертиза и изискване на нот. дело.
След като ищците са заявили, в изпълнение на указанията на Районния съд, дадени с Разпореждане № 20710/17.07.2024 г. и Разпореждане № 24169/21.08.2024 г., че не предявяват иск за собственост по чл.108 от ЗС, а само искат премахване на мрежестата ограда, изградена в техния собствен имот от ответниците, е следвало да има съобразяване с това, като се продължат процесуалните действия само по иск по чл.109 от ЗС. Районният съд не е обвързан от квалификацията, която ищците посочват с последните две уточнителни молби, въвеждайки и разпоредбата на чл.109а от ЗС. При постановяване на определение по чл.140 от ГПК съдът следва да направи квалификация на иска, да разпредели доказателствената тежест, според направените от ищците и ответниците твърдения и възражения, както и да се произнесе по доказателствените искания, направени от тях с исковата молба и писмените отговори по чл.131 от ГПК.
Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на следващите процесуални действия в производството.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя Определение № 12813/15.10.2024г., изменено на осн. чл.248 от ГПК, с Определение № 14536/21.11.2024г., с което е върната подадената от Ж.
П. П.С., ЕГН **********, и П. П. И., ЕГН **********, искова молба, с вх. № 1547/05.01.2024 г., против Б. А. Г., ЕГН **********, и П. С. Г., ЕГН **********, както и е прекратено производството, както и са осъдени да заплатят разноски по делото, съответно сумата в размер на 250 лв. на Б. А. Г. и сумата в размер на 250 лв. на П. С. Г..
Връща делото за продължаване на следващите процесуалните действия - постановяване на определние по чл.140 от ГПК, съобразно горните 5 указания.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6