Решение № 2475 от 04.07.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 7932/2025
- Вид
- Решение № 2475
- Подписан
- 04.07.2025
- Състав
- ИВАН ДИЯНОВ МИЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.59, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- § 6 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 2475 гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20251110207932 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба но К. П. В., с ЕГН: ********** с адрес за кореспонденция: ххх против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 10121862 издаден от СДВР с който на жалбоподателя е наложено наказание глоба 200.00 лева за извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата до съда се оспорва законосъобразността на електронния фиш с оплакването, че същият е бил издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се иска да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят К. В., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Излага подробни съображения в нейна подкрепа. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован в съдебно заседание, не се представлява. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се оспорва жалбата като се иска от съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания електронен фиш. Претендира се присъждане на 1 юрисконултско възнаграждение.
Поради посочване в писмото на СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“, че няма получено доказателство (разписка) за връчване на електронния фиш съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
На 16.12.2024г. в 15:28ч. в град София, по бул.,,Тодор Александров“ до номер 179, с посока от бул.,,Вардар“ към бул.,,Константин Величков“, при въведено ограничение на скоростта на движение в населено място от 50 км/ч., било установено с АТСС CORDON M2 MD 1192, че жалбоподателят К. В. е управлявал собствения си лек автомобил ххх, с отмерена скорост от 72 км/ч., превишавайки максимално разрешената скорост с 22 км/ч. Деянието е било извършено повторно, тъй като водачът е бил санкциониран за същото нарушение в едногодишния срок от влизане в сила на 03.01.2025г. на ЕФ К/8143424 на ОДМВР - София.
Горната фактическа обстановка се установява по категоричен и несъмнен начин от приложените към делото писмени доказателства.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери депозираната жалба за неоснователна по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна 2 система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш, като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно – наказателното производство.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е налице Протокол от проверка № 038 – СГ – ИСИС/21.03.2024г. от Български институт по метрология и Решение за одобряване на типа на руда за измерване.
Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Техническото устройство, с което е било заснето процесното нарушение, очевидно е част от мобилната система, която е била технически изправна към момента на извършеното деяние. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество. С оглед изложеното не се споделя наведеното в жалбата възражение за техническа неизправност на АТСС.
Маршрутът, по който се е движел лекият автомобил, е бил в населено място, при въведено ограничение по силата на закона от 50 км/ч. Снимковият материал на мобилното устройство и заснетия лек автомобил, както и пътния знак и пътния участък, по който се е движело МПС, установяват времето и мястото на изпълнителното деяние.
Видно от постъпилата справка за собственост е, че към момента на заснемането на изпълнителното деяние, собственик на лекия автомобил е бил именно К. П. В..
Съдът намира, че вмененото на жалбоподателя К. П. В. административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП е доказано от обективна и 3 субективна страна.
От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез действие. Жалбоподателят К. П. В. е управлявал собствения си лек автомобил с превишена скорост в нарушение на въведеното от закона ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч.
От субективна страна административното нарушение е извършено умишлено, тъй като водачът на МПС е следвало да съобразява своето поведение с въведеното по силата на закона ограничение на скоростта в населено място.
В случая нарушението е било извършено ,,повторно“ по смисъла на т.33 от § 6 на Допълнителните разпоредби на ЗДвП, тъй като е осъществено в едногодишен срок от влизане в сила на 12. 11.2024г. на Електронен фиш К/ 8143424 издаден от ОДМВР - София, за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, което обстоятелство се доказва от приложена справка за нарушител/водач и писмо за влязъл в сила електронен фиш. Съдът не споделя оплакването на защитника на жалбоподателя за отсътвието на подобен квалифициращ признак, тъй като цитираната вече разпоредба обуславя неговото наличие, ако нарушението е било извършено в едногодишния срок от влизане в сила на предходния санкциониращ акт, а не от нарушението, за което е бил издаден. В случая Електронен фиш К/ 8143424 е влязъл в сила на 03.01. 2024г, а последващото нарушение е на 16.12.2024г., с което едногодишният срок е спазен. Съдът не споделя оплакването на защитника на жалбоподателя, че в случая не може да се приеме кога е бил връчен предходния електронен фиш, респ. кога същият е бил влязъл в сила. Налице са достатъчно ангажирани писмени доказателства, установяващи обстоятелството по издаване и влизане в сила на електронния фиш. Цитираната съдебна практика на други съдилища като касационни съдебни инстанции не се явява задължителна за СРС.
В случая е налице превишаване на максимално допустимата скорост в населено място, въведена с пътен знак от 50 км/ч., с 22 км/ч., което попада в хипотезата на чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.4, вр. с ал.1, т.3 от ЗДвП и при превишаване на скоростта от 21 до 30 км/ч. се налага наказание глоба 200.00 лева. Видът и размера на наказанието е строго регламентиран в закона и не подлежат на последваща редукция.
Съдът не споделя оплакването на защитника на наказаното лице, че 4 електронният фиш е бил постановен при наличие на автоматизирано техническо средство, което не е годно да установи нарушението. Цитираното тълкувателно решение е отменено по силата на законодателната промяна, въвеждаща понятието ,,автоматизирано техническо средство“ в т.65 &6 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. В него изрично е регламентирана възможността за установяване на нарушение посредством стационарни и мобилни технически устройства, без да е налице задължение за тяхното изрично упоменаване откъм местонахождение.
При извършена служебна проверка по правилността на обжалвания електронен фиш съдът не констатира наличие на допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна на това основание.
С оглед изхода на делото жалбоподателят К. П. В. следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от 100.00 лева, представляваща договорено възнаграждение за юрисконсулт, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.5 във вр. с чл.58д т.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 10121862 на СДВР, с който на К. П. В., с ЕГН: ********** с адрес за кореспонденция: ххх, е наложено наказание глоба 200.00 лева за административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА К. П. В., с ЕГН:
********** с адрес за кореспонденция: хххх да заплати по сметка на СДВР сумата от 100.00 лева, представляваща договорени и заплатено възнаграждение за упълномощен юрисконсулт, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването на страните пред Административен съд – гр.София град.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6