Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 759 от 06.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1090/2023
Вид
Решение № 759
Подписан
06.06.2023
В сила
06.06.2023
Състав
Величка Петрова Белева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 759 гр. Пловдив, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20235300501090 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „ЕВН България Електроснабдяване ЕАД против Решение № 1033/09.03.2023г., пост. по гр.д.№ 989/2022, ПдРС, като в жалбата е подчертано че същото се обжалва изцяло. Жалбоподателят има правен интерес и е развил доводи за отмяна на решението в частта, в която е отхвърлен предявения против П. Г. Д. иск за признаване за установено че дължи сумата над 220,59лв. до пълния предявен размер от 1186,97лв., съставляваща стойността на потребената и незаплатена електрическа енергия за периода от 01.02.2022 г. до 28.02.2022 г. по партидата на длъжника за обект на потребление в село ***, ул. „***“ №***, с ИТН ***, съгласно Индивидуален договор за продажба на ел. енергия от 14.10.2021г., сумата над 0,80лв. до претендираните 25,72лв. и за периода 24.03.2022г.-27.05.2022г., съставляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 24.03.2022 г. до 09.06.2022г..

Жалбоподателят „ЕВН България ЕС“ ЕАД е изложил мотиви, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон. Сочи, че от мотивите на съда не е ясно кой от двата договора с клиента е разглеждал и защо го е обявил за нищожен. Посочва, че още в първия 1 договор между страните е посочен механизма на изменение на цените. Отделно се заплащали мрежовите услуги и допълнителните услуги по ценоразпис на мрежовия оператор, които са одобрени от КЕВР. Поддържа, че в случая не става въпрос за битов клиент, който се намира в неравностойно положение и следва да търси защита.

Договарящият има стопански обект и е сключил договора с оглед свободния пазар на ел. енергия. Поддържа, че измервателните уреди са собственост на разпределителното предприятие и едва в по-късен момент е констатирано, че липсва отчитане, което е наложило корекция. Посочва, че в заявлението е посочен един период, който обаче е уточнен в исковата молба и допълнителните молби. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което се уважат предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна П. Г. Д. оспорва въззивната жалба, като поддържа, че същата е отчасти недопустима, а в останалата част неоснователна. Поддържа, че жалбата е недопустима в частта, в която частично е уважен предявеният иск. Развива съображения, че исковият период обхваща м.02.2021, че СТЕ установява какво е количеството доставена и потребена ел. енергия в този период и на каква стойност е същата. Счита, че изводите на съда в тази насока са правилни. Излага подробно хронология на спора с дружеството във връзка с издадената фактура на процесния месец и за извършените корекции, като сочи че и в двата случая доставчикът не му е предоставил данни за измерените количества. Сочи и че самата СТЕ е работила по данни, които не са снети непосредствено от вещото лице, а от служител на дружеството, което криело рискове от манипулация. Посочва и че ако това изобщо е възможно, то остава неясно защо при направеното от негова страна възражение по фактурата тези данни не са му били предоставени, въпреки изричното му искане в тази насока. Развива и съображения, че поведението на снабдителя е недобросъвестно и неотчитането в срок се е повторило и следващата календарна година. Споделя се и становището на съда , че клаузата за едностранно изменение на цената на ел. енергията е нищожна, поради което следва да се приложат уговорките в договора за единични цени. Поради това поддържа извода на съда за дължимост само на присъдената сума.

Поддържа и доводите на съда за определяне на дължимото обезщетение за забава.

Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ищец, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна. Доколкото с обжалваното решение е частично уважен иска , то за жалбоподателят липсва правен интерес да обжалва изцяло решението, в частта, в която искът му е уважен. Съдът е дал указания на жалбоподателя да обоснове правния си интерес, но до приключване на съдебното дирене той не е сторил това. Ето защо в тази част жалбата се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. В частта, в която се обжалва отхвърлителната част на решението подадената въззивна 2 жалба се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Жалбоподателят е бил ищец в производството пред първоинстанционния съд, сезиран с установителен иск – да се установи в отношенията между него и П. Д., че последният дължи заплащане на сумата 1186,97лв. за доставена ел. енергия за периода 01.02.-28.02.2022г., ведно с обезщетение за забава и законна лихва, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, изд. по ч.гр.д.№ 15938/2021, ПРС. Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение, поради което и са дадени указания за предявяване на установителен иск. Налице е правен интерес от водене на положителен установителен иск, с оглед нормата на чл.415 от ГПК.

Съгл. чл.269 от ГПК въззивният съд следва да провери служебно валидността и допустимостта на постановеното решение, а неговата правилност – в обжалваната част. Обжалваното решение е постановено от местно и родово компетентен орган, в рамките на сезирането си с исковата молба, като е разрешен повдигнат правен спор.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Правилността на решението следва да се провери касателно направените оплаквания във въззивната жалба.

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като е приел, че изменението на исковата претенция чрез добавяне на нови периоди, за които да се твърди да е доставяна ел. енергия е недопустимо с оглед особения характер на производсвото по чл.422 от ГПК като продължение на заповедното такова и предмет на спора може да бъде само доставеното количество ел. енергия за периода посочен още в заявлението за издаване на заповед за изпълнение – м.02.2022г. Поради това е приел за доказано само количеството ел. енергия потребена в исковия период. По отношение на формирането на едниничната цена е счел, че клаузата в договора, съгласно която доставчикът може едностранно да я промяна е недействителна, т.к. е неравноправна. Приложил е първоначално договорената единична цена и е определил сумата, която се дължи за потребената ел. енергия през исковия период. За останалата част е приел, че се касае за доставена и потребена ел. енергия извън исковия период, поради което и е отхвърлил иска над уважения размер.

Въззивната инстанция намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, поради което и на осн. чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първата инстанция.

Фактическата обстановка е правилно установена, като от представеният договор, на който са и позовава ищеца – индивидуален договор за продажба на ел. енергия от 14.10.2021г., се установява, че дружеството и ответникът П. Д. са се договорили за продажба на ел. енергия при конкретно посочени цени в чл.4.1.1. В договора се 3 съдържа и уговорката за едностранноа промяна на цената по усмотрение на продавача – чл.4.1.3. Установява се и от приложените фактури, че първоначално доставчикът е фактурирал ел. енергия за исковия период – м.02.2022г. в размер на 4326кВтч на стойност 2393,03лв., като през м.05.2022г. е извършил корекции, като е отнесъл част от тази ел. енергия към други периоди. Приета е СТЕ, неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентна и обективна, която установява, че в електронната памет на ИРУ за процесния период е доставена ел. енергия съответно 763кВтч дневна и 213кВтч нощна тарифа.

При така установените относими към спора факти, въззивната инстанция също намира, че спорът в исковия процес по чл.422 от ГПК е ограничен от формулирания спор в заповедното производство, по който е издадена и заповед за изпълнение, по която респ. ще бъде издаден и изпълнителен лист при доказване на дължимостта на вземането. В този случая ищецът, който е и заявител в заповедното производство, е твърдял, че за м.02.2022г. е доставил електроенергия на стойност 1186,97лв., като дължимостта на сумата е по договор между страните от 14.10.2021г. Следователно, доколкото в исковия процес се установява, че за този период е доставено по-малко количество ел. енергия, която е и на по-ниска стойност, то липсват основания да се разглежда доставената и потребена електроенергия в други периоди, макар и по същия договор. В този смисъл са неоснователни възраженията на дружеството, изложени във въззивната жалба, че било налице уточняване на исковия период, поради което съдът следвало да разгледа иска така, както е предявен. Подобно изменение на обстоятелствата е недопустимо, а и не е било допускано в процеса.

Следващия спорен въпрос е единичната цена, по която трябва да се остойности потребеното и доставено количество ел. енергия. Съдът намира, че действително клаузата , предвиждаща едностранно и без конкретни основания изменение на единичните цени от страна на доставчика, е нищожна поради противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1 от ЗЗД. Това е така, т.к. дава възможност на едната страна по договора самоволно и без обективни критерии да изменя съществени клаузи в договора без възможност на другата страна да им влияе или това изменение да е функция на обективни критерии извън волята на страните. Ето защо следва да се вземе предвид стойността, договорената изрично от страните и посочена в самия договор. Именно това е сторил и първоинстанционния съд. Неоснователно е оплакването на жалбоподател, че от решението не станало ясно клаузата на кой договор обсъжда съда.

След като страната се е позовава на един конкретен договор – от 14.10.2021г. и е представила именно този договор като писмено доказателство по делото е ясно, че именно този договор е правопораждащия задължението и именно него обсъжда и съда.

Неоснователно е и оплакването, че в предходен договор между страните е посочен механизма на изменение на единичната цена, т.к. никъде в процесния договор не се съдържа препращане към предходни правоотношения, нито е уговорено, че отделни 4 клаузи от предходния договор запазват действието си.

Доколкото по делото се установява количеството потребена ел. енергия 763кВтч дневна и 213кВтч нощна тарифа, както и единичните цени за дневна и нощна тарифа по договора, въпрос на аритметични сметки е изчислението на дължимата стойност на доставената ел. енергия за м.02.2022г. Правилно е становището на въззиваемата страна, че съдът е допуснал аритметична грешка, като вместо 338,27лв. е присъдил 391,36лв. с ДДС. Доколкото , обаче, въззиваемият не е обжалвал решението, то в тази част решението е влязло в законна сила и не може да бъде коригирано.

Предвид изложеното съдът намира, че изложените доводи във въззивната жалба са неоснователни, а първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на адв. А. П. възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА за осъществена правна защита и съдействие на въззиваемата страна П. Г. Д. в размер на 400лв.

С оглед на изложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ дадения ход по същество по отношение на производството по подадената въззивна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, в частта, в която е обжалвано Решение № 1033/09.03.2023г., пост. по гр.д.№ 989/2022, ПдРС, в частта, в която ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Г. Д.,

ЕГН **********, с адрес: село ***, ул. „***“ №*** ДЪЛЖИ на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №***, сумата в размер на 220.59 лева – главница, представляваща стойността на потребената и незаплатена електрическа енергия за периода от 01.02.2022 г. до 28.02.2022 г. по партидата на длъжника за обект на потребление в село ***, ул. „***“ №***, с ИТН ***, съгласно Индивидуален договор за продажба на ел. енергия от 14.10.2021 г. и сумата от 0.80 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 24.03.2022 г. до 09.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 10.06.2022 г. до окончателното й погасяване, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 8554/2022 г. по описа на ПРС; КАТО ОСТАВЯ СЪЩАТА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима. В тази част решението има характер на определение и подлежи на обжалване пред ПАС в едноседмичен срок от връчването му на страната.