Решение № 216 от 13.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100501812 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 16087/06.10.2023г. по гр.д. № 56636 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 76-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД че К.

Т. И., ЕГН ********** дължи на „Софийска вода” АД, ЕИК ******* заплащане на сумите, както следва: сумата от 1537,67лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 16.08.2022г., до изплащането й, представляващи стойност на потребени услуги по доставка на вода за периода от 26.07.2019г. до 23.02.2022г. В имот с клиентски № ******* и договорна сметка ******* в гр. София, ул. „*******, ап. 4.6.2., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 44276/2022г. по описа на СРС , като К. Т. И., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Софийска вода” АД, ЕИК ******* на основание на ч л. 78, ал.1 от ГПК сумата 519,35лв. съдебни разноски по исковото дело и 71,47лв. съдебни разноски по заповедното дело, като неоснователни са отхвърлени исковете за горницата над 1537,67лв. до пълния предявен размер от 1888,28лв. и за периода от 06.07.2017г. До 26.07.2019г.

1

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. № 308414/01.11.2023г. по регистъра на СРС от ответника по исковете – К. Т. И., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че не било установено да е в договорни правоотношения с ищеца Отделеното от СРС като безспорно обстоятелство че е собственик на имота противоречало на останалите доказателства. Макар да бил собственик на имота той не бил негов ползвател и не дължал процесните суми. Ползвател бил 3-то лице, на него ищецът бил открил партида за имота, префактурирането в последствие на сумите на името на ответника по исковете било недобросъвестно поведение. Партиди и клиентски номера за имота за процесния период не съответствали на посочените в исковата молба. Двете вещи лица по съдебните експертизи установили, че фактури са издавани на 3то лице. Едни и същи количества вода са били фактурирани както на В.В., така и на въззивника. Претендирал е разноски.

Въззиваемият- ищец „Софийска вода” АД, ЕИК ******* не е изразил становище.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 221826/19.10.2022г. по регистъра на СРС на „Софийска вода” АД, ЕИК ******* срещу К. Т. И., ЕГН ********** с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 203 от Закона за водите вр. с § 1, ал.1 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, да признае за установено, че К. Т. И., ЕГН ********** дължи на „Софийска вода” АД, ЕИК ******* заплащане на сумата от 1888,28лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 16.08.2022г., до изплащането й, представляващи стойност на потребени ВиК услуги по доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води за периода от 06.07.2017г. до 23.02.2022г. в имот с клиентски № ******* и договорна сметка ******* в гр. София, ул. „*******, ап. 4.6.2., за които е 2 издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 44276/2022г. по описа на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че с ответника били в трайно установени фактически отношения по доставка на услугите в имота, били обвързани от договор при Общи условия, качеството на потребител на ответника било на основание на чл. 2, ал.1, т.1 от ОУ, аналогични на чл. 3 , ал.1, т.1 от наредба № 4/2004г. За периода в имота били доставени услуги на стойност в размер на процесната главница, сумата не била платена.

Ответникът К. Т. И., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е, че бил собственик на имота, но не ставало ясно как е формирана сумата, издавани фактури били за различни договорни сметки от тези по заповедното дело. Не били потребени услуги в размер на сумата, която се претендира. Задълженията били погасени по давност.

Цялата сума била фактурирана на друго лице, нямало основание да се търсят от него. Претендирал е разноски.

С определение от 07.06.2023г. СРС е обявил обстоятелството, че ответникът е собственик на имота. за безспорно

По делото е приложено заповедно дело № 44276/2022г. по описа на Софийски районен съд, съгласно което по заявление вх. № 170734/16.08.2022г. . е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено К. Т. И., ЕГН ********** да заплати на „Софийска вода” АД, ЕИК ******* сумата от 1888,28лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 16.08.2022г., до изплащането й, представляващи стойност на потребени ВиК услуги по доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води за периода от 06.07.2017г. до 23.02.2022г. в имот с клиентски № ******* и договорна сметка ******* в гр. София, ул. „*******, ап. 4.6.2., както и съдебни разноски от 87,77лв, за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 14.09.2022г., на 06.10.2022г. е подал възражение , на 18.10.2022г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 19.10.2022г.

По делото е приета неоспорена от страните справка от Агенция по вписвания, съгласно която на 06.07.2017г. К. Т. И. е закупил от В.В. имот в гр.

София, ул. „*******, ап. 4.6.2., като в последствие върху имота са учредени 3 договорни ипотеки.

Приети са издадени от ищеца на ответника фактури от 07.02.2022г., от 01.04.2022г., , справка за дистанционно отчитане на водомери, съгласно които по извършени измервания на ответника са начислени суми за доставени ВиК услуги в имота за процесния период в размер на процесната главница.

С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и справки при ищеца е посочило, че за имота първоначално партида била на името на В.В., а в последствие поради смяна на собствеността партида била открита на името на ответника, начислени суми съответствали на показанията на 4 водомера, имот бил водоснабден, стойността на процесната главница съответствала на доставени ВиК услуги. Имало префактуриране на сумите, като едни и същи количества ВиК услуги били фактурирани първо на В.В., а след това на ответника.

С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и справки при ищеца е посочило, че за процесния период фактури за потребените услуги били издавани на В.В., но в последствие същите услуги и суми били издадени на ответника, а за В.В. били издадени кредитни известия.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът приема, че постановеното решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решенията в обжалваната част :

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 203 от Закона за водите (ЗВ) вр. с Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги (ЗРВКУ), чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД4 иск за установяване на съществуване на вземане за плащане на потребени ВиК услуги и обезщетение за забава , за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

При така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по което ищецът се е задължил да предоставя на ответника доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода, че е изпълнил задълженията си по договора и стойността на същото.

Съгласно разпоредбата на чл. 198о от ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК съоръженията и предоставяните на потребителите ВиК услуги се извършва по реда на Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги (ЗРВКУ).

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от ЗВ потребителите дължат плащане на потребените от тях ВиК услуги.

Съгласно чл. 1, ал.2 от ЗРВКУ водоснабдителни и канализационни услуги са по пречистване и доставка на вода за питейно-битови нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчни и дъждовни води от имотите на потребителите, както и дейности по изграждане, поддръжка и експлоатация на ВиК системи, като съгласно чл. 12 от ЗРВКУ цените за доставка, отвеждане, пречистване на водите и присъединяването на потребители към водоснабдителни и канализационни системи се регулират от КЕВР.

Съгласно чл. 2 от ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК услуги.

Съгласно § 1, ал.1, т. 2 буква „а” и буква „б” от ДР на ЗРВКУ „потребител” е физическо лице или юридическо лице, което е собственик или ползвател на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и такива на имоти в етажна собственост. В същият смисъл е и разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2014г. за условия, ред за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи (Наредба № 4), която уточнява, че ползвател е този който има вещното право на ползване или право на строеж.

Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, които се публикуват в един 5 централен и местен ежедневник и на интернет-страница на оператора, те влизат в сила 1 месец след публикуването им, но потребител има право в 30дневен срок от влизането и в сила да предложи специални условия, които ще обвързват страните, ако оператор ги приеме, а при неприемането им – важат Общите условия.

Съгласно чл. 11 от Наредба № 4 потребителят следва да монтира за своя сметка водомери в имота си и отговаря за проверка, поддръжка и ремонт на същите.

Съгласно разпоредбите на чл. 30 и чл. 32 от Наредба № 4 изразходваното количество вода и ВиК услугите се определят по показания на водомерите, за отчитането на което се обявява дата от оператора поне три работни дни преди отчитането и за данни по показанията на водомерите потребителите полагат подпис в карнет. При неизправен водомер или при липса на водомер съгласно чл. 39, ал. 5 вр. с чл. 34 от Наредба № 4 месечно потребление е по 6 куб.м. вода за топлофицирано жилище и по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище за всеки обитател, които съгласно чл. 39, ал. 6 от Наредба № 4 се завишават с по 1 куб.м. на тримесечие за всеки обитател при сграда етажна собственост.

Съдът приема за установено по делото, че за процесния период в имот в в гр. София, ул. „*******, ап. 4.6.2. са доставени ВиК услуги на стойност от 1537,67лв. Във въззивното производство не са въведени оплаквания срещу тези изводи на СРС, при обосноваването им районният съд не е допуснал нарушение на императивна правна норма. Тези обстоятелства се установяват от приетото по делото заключение по техническата експертиза, което в тази му част съдът кредитира като вярно и задълбочено, неопровергано от останалите събрани по делото доказателства.

Спорен въпрос по делото е дали ответникът по исковете отговаря пред ищеца за заплащането на тези суми. Съдът приема, че по делото е установено ответникът да е потребител на ВиК услуги в имота за процесния период. По делото не се спори, че ответникът през процесния период е бил собственик на имота. Това обстоятелство изрично е признато от ответника по исковете в първото проведено пред СРС открито съдебно заседание и правилно СРС го е обявил за безспорно по делото. С въззивната жалба не са въведени оплаквания срещу тези изводи на СРС. По делото не се установява през процесния период 6 друго лице да е било ползвател на имота. Действително, установено е по делото, че ищецът за процесния период е издавал фактури за потребените в имота ВиК услуги на трето лице - В.В.. В този смисъл са изводите и на двете вещи лица по приетите по делото съдебни експертизи. По делото обаче не е установено да е съществувало основание за ищеца издаването на фактури на това 3-то лице. Записванията по приетата и неоспорена от страните справка от Агенция по вписвания установява, че това 3-то лице е продало на К. И. на 06.07.2017г. процесния имот. Не се твърди и не се установява продавачът на имота „В.В.“ да е запазило правото си на ползване върху имота или да е упражнявало фактическа власт върху имота през процесния период. Не е установено след промяна на собствеността върху имота някоя от страните по сделката да е уведомила ищеца за така настъпилата промяна, че въпреки същата ищецът и продавачът да са се съгласили да останат обвързани от правоотношение по доставка на ВиК услуги в имота. При така установеното и при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че издаването на фактури от ищеца на В.В. за доставените в имота ВиК услуги за периода след 06.07.2017г. не може да обоснове извод, че не е възникнало правоотношение между страните по делото за доставка на ВиК услуги в имота за процесния период. Така съдът приема, че правилно ищецът е издал кредитни известия по издадените на името на това 3-то лице фактури и е префактурирал услугите и сумите на ответника.