Решение № 6350 от 09.04.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 62070/2023
- Вид
- Решение № 6350
- Подписан
- 09.04.2024
- Състав
- СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 6350 гр. София, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20231110162070 по описа за 2023 година
Пред Районен съд – Пловдив е била подадена искова молба с вх. № 68486/25.07.2023 г. от името на „--“ ЕООД против „---“ ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 200 лева, представляваща получено на отпаднало основание възнаграждение по договор за предоставяне на консултантски услуги от 16.03.2023 г., сключен между „-ЕООД, в качеството на възложител и „---“ ЕООД, в качеството на изпълнител, който договор е развален от възложителя на 15.06.2023 г., поради неизпълнение от страна на изпълнителя, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 25.07.2023 г., до изплащане на вземането. Образувано е гр. д. № 10793/2023 г. по описа на ПРС, като в законоустановения срок по чл.
131 ГПК от името на ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който е направено възражение за местна неподсъдност. Като е взел предвид направеното възражение съдът е постановил Определение № 11637/12.10.2023 г., с което е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Софийски районен съд, пред който е образувано настоящото гр.д. № 62070/2023 г. по описа на СРС, 160 състав.
Ищецът твърди, че на 16.03.2023 г. между него, в качеството на възложител и ответното дружество, в качеството на изпълнител, е сключен тригодишен договор за предоставяне на консултантски услуги, по силата на 1 който изпълнителят следвало да извършва необходимите действия за проследяване на допустимост по европейски програми за финансиране, както и изготвяне и редактиране на проектни предложения по програми и цялостно управление на одобрените проекти срещу определеното в договора възнаграждение. Посочва, че договорът бил сключен конкретно за кандидатстване по програма BG-RRP-4.021 – Подкрепа за енергийно обновяване на сгради в сферата на производството, търговията и услугите, с краен срок за кандидатстване до 15.06.2023 г., както и по програма BG-RRP3.006 – Изграждане на нови ВЕИ за собствено потребление в комбинация с локални съоръжения за съхранение на енергия в предприятията, с краен срок за кандидатстване до 15.05.2023 г. Поддържа, че преди сключването на договора бил уверяван от ответника, че последният няма нереализирани проекти и че ищецът отговаря на условията по посочените програми, включително и на критериите за изграждане на 300 KW ВЕИ за собствено потребление. Изяснява, че с допълнително споразумение към договора било присъединено и дружеството „---“ ЕООД, от името на което следвало да бъде подаден договорния проект по първата програма, като отново била извършена предварителна оценка от ответника, според която „---“ ЕООД отговаря на критериите за енергийно обновяване на сграда - хотел в гр. Чепеларе.
Ищецът твърди, че в изпълнение на уговорките е заплатил на ответника сумата от 10 200 лв. и му е предоставил цялата поискана информация за изготвяне на проектната документация за кандидатстване по целевите програми, но ответното дружество не изготвило необходимите документи, не предоставяло информация за движението по проектите и срокът за кандидатстване по двете програми изтекъл. Ищецът посочва, че поради забавата на ответника да изпълни задълженията си по договора, то изпълнението на същите станало невъзможно и било безполезно за ищцовото дружество, поради което на 15.06.2023 г. изпратил покана до ответника, с която развалил договора и поискал да му бъде възстановена заплатената сума, но плащане не последвало. Моли, ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата от 10 200 лв., представляваща получено на отпаднало основание възнаграждение по договор за предоставяне на консултантски услуги от 16.03.2023 г., сключен между „-- ЕООД, в качеството на възложител и „---“ ЕООД, в качеството на изпълнител, който договор е развален от възложителя на 15.06.2023 г., поради забавата на ответника да изпълни 2 задълженията си по договора, от което изпълнението на същите станало невъзможно и било безполезно за ищцовото дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 25.07.2023 г., до изплащане на вземането.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва предявения иск.
Ответникът признава, че на 16.03.2023 г. е сключил с ищеца посочения в исковата молба договор за предоставяне на консултантски услуги, че е получил сумата от 10 200 лв. и че на 15.06.2023 г. е получил от ищцовото дружество волеизявление за разваляне на сделката. От друга страна поддържа, че е изпълнил договорните си задължения, поради което за ищеца не е възниквало право да разваля договора и последният към настоящия момент обвързвал страните. Изяснява, че преди сключването на договора е проучил единствено публично достъпна информация за ищеца, на база на която му е обяснил, че би могъл да кандидатства за посочените програми и евентуално да получи финансиране, но от допълнително предоставени впоследствие документи зависило дали е възможно одобрение по конкретни европейски програми. Поради това ответното дружество оспорва да е гарантирало на ищеца сигурност, че ще получи финансиране за изграждане точно на 300 KW ВЕИ. Ответникът поддържа, че макар преддоговорните отношения да са се концентрирали върху изброените в исковата молба проекти, предмет на процесния договор не е била конкретна програма, а абонаментно обслужване, включващо мониторинг и изготвяне на проекти за кандидатстване по различни програми в срока на договора. Твърди, че е изпълнил договорните си задължения, но ищецът се е отказал от кандидатстването за изграждане на ВЕИ с мощност от 300 KW, тъй като установил, че разполага с по-малко мощност. Ответникът посочва, че в изпълнение на договора и сключено тристранно споразумение с „-“ ЕООД е изискал документи за изготвяне на проект и по другата програма - Подкрепа за енергийно обновяване на сгради в сферата на производството, търговията и услугите, като не бил представен доклад за енергийно обследване на сградата в гр. Чепеларе, поради което кандидатстването и по тази програма било неуспешно. Ответното дружество заявява, че въпреки полученото волеизявление за разваляне на договора е продължило да изпълнява същия, тъй като е считало, че е изправна страна и страните все още са валидно 3 обвързани. Моли се за отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 88 ЗЗД.
По отношение на иска с правно основание вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 88 ЗЗД, съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е платил процесната сума на ответника в резултат на възникнало между страните валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на консултантски услуги, сключен между „--“ ЕООД в качеството на възложител и „---“ ЕООД, в качеството на изпълнител с твърдяното в исковата молба съдържание, както и че основанието за плащане на сумата е отпаднало, тъй като облигационната връзка между страните е развалена.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение, респ. че е налице основание за задържане на получената сума.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството: че на 16.03.2023 г. между „--“ ЕООД в качеството на възложител и „---“ ЕООД, в качеството на изпълнител, е сключен тригодишен договор за предоставяне на консултантски услуги, по който „--“ ЕООД е заплатило в полза на „---“ ЕООД сумата от 10 200 лв.; на 15.06.2023 г. „---“ ЕООД е получило волеизявление на „--“ ЕООД за разваляне на договора.
Не е спорно по делото и се установява от събрания в производството доказателствен материал, че на 16.03.2023 г. между „--“ ЕООД в качеството на възложител и „---“ ЕООД, в качеството на изпълнител, е сключен тригодишен договор за предоставяне на консултантски услуги, като предмет на договора, съгласно чл. 1 от същия, е: извършване на необходимите действия за проследяване за допустимост по европейски програми за финансиране; изготвяне и редактиране на проектни предложения по програми, по които 4 възложителят желае да кандидатства; администриране на подадени проекти до момента на окончателна оценка от страна на управляващия орган; консултиране на възложителя относно възникнали въпроси относно програмите за финансиране; извършване на цялостно управление на одобрените проекти.
Съгласно чл. 2 от договор, същият е сключен за срок от три години и влиза в сила от датата на подписването му /16.03.2023 г./ По делото не е спорно и се установява от събраните в производството доказателства, че на 15.06.2023 г. „---“ ЕООД е получило волеизявление на „-“ ЕООД за разваляне на договора. В същото се сочи, че доколкото процесният договор бил сключен конкретно за кандидатстване по програма BG-RRP-4.021 – Подкрепа за енергийно обновяване на сгради в сферата на производството, търговията и услугите, с краен срок за кандидатстване до 15.06.2023 г., както и по програма BG-RRP-3.006 – Изграждане на нови ВЕИ за собствено потребление в комбинация с локални съоръжения за съхранение на енергия в предприятията, с краен срок за кандидатстване до 15.05.2023 г. и обстоятелството, че крайният срок по двете програми бил изтекъл, то изпълнението задълженията на ответното дружество по договора е станало невъзможно и било безполезно за ищцовото дружество.
Спорните по делото въпроси касаят следните обстоятелства: 1/ налице ли неизпълнение на договорните задължения на ответното дружество, което да обуслови възможност за ищеца да развали едностранно процесния договор на посоченото в покана за доброволно изпълнение от 15.06.2023 г. основание;
2/ налице ли са предпоставки за разваляне на договора от страна на ищцовото дружество, на посоченото в покана за доброволно изпълнение от 15.06.2023 г. основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.
В настоящия случай, съдът намира, че не е налице неизпълнение на задълженията на ответното дружеството по процесния тригодишен договор за предоставяне на консултантски услуги. Както се посочи по-горе, по силата на 5 процесното договорно правоотношение, ответното дружество се е съгласило да съдейства на ищеца при извършване на необходимите действия за проследяване за допустимост по европейски програми за финансиране; изготвяне и редактиране на проектни предложения по програми, по които възложителят желае да кандидатства; администриране на подадени проекти до момента на окончателна оценка от страна на управляващия орган; консултиране на възложителя относно възникнали въпроси относно програмите за финансиране; извършване на цялостно управление на одобрените проекти. От представените по делото доказателства се установява, че за периода 16.03.2023 г. /датата на сключване на договора/ до 15.06.2023 г. /датата на отправеното от ищеца до ответника волеизявление за едностранно разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД/ служители на ответното дружество са извършвали действия във връзка с изпълнение задълженията, поети от дружеството по процесното правоотношение. От представената и неоспорена от страните електронна кореспонденция, водена между електронен адрес [email protected] /ползван от свидетеля Добромира Иванова – служител при ответното дружество/ и [email protected] /ползван от дружеството -- ЕООД/ се установява, че на 24.03.2023 г. и във връзка с изготвяне и подаване на всички проектни предложения, по които дружеството отговаря по допустимост и има интерес да участва, от името на ответното дружество е изискана информация и счетоводни документи, за извършване на анализ на допустимостта и подготвяне на проектно предложение. В последваща кореспонденция са разменяни данни за ищцовото дружество, които са от значение и необходими във връзка с кандидатстване по конкретни желани от него програми.