Решение № 75 от 04.06.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. В., 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

В.Й.М.

Г.П.Й. при участието на секретаря В. Б. Й. като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно гражданско дело № 20261300500184 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С решение №657/05.12.2025 г. по гр.д.№20221320102376 по описа на Районен съд-В. е признато за установено по отношение на М. Т. Г. с ЕГН **********, с адрес: с. В.****, че „БАНКА ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, ул. „Московска“ № 19 има вземане спрямо М. Т. Г. с ЕГН **********, с адрес: с. В.****, в качеството му на наследник на Т. М.ов Г., съобразно наследствения му дял, за следните суми:

3564.58 лева, представляваща главница; 152.11 лева - договорени /дължими/ лихви за периода от 07.02.2020 г. до 19.01.2021 г.; 31.46 лева - наказателна лихва /лихвена надбавка за забава/ за периода от 07.02.2020 г. до 19.01.2021 г.; 172.29 лева - обезщетение за забава /законна лихва/ за периода: 20.01.2021 г. до 12.07.2021 г.; 60.00 лева - разходи при изискуем кредит, като са отхвърлени исковете в останалата част до пълния им претендиран размер като неоснователни.

Осъден е М. Т. Г. с ЕГН **********, с адрес: с. В.**** да заплати на „БАНКА ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.

1

София 1000, ул. „Московска“ № 19, направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1779/2021 г. по описа на Районен съд - М., съобразно наследствения му дял, а именно в общ размер на 104.61 лева /79.61 лв. - държавна такса и 25.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение/, като е отхвърлено искането до пълния му претендиран размер като неоснователно.

Осъден е М. Т. Г. с ЕГН **********, с адрес: с. В.**** да заплати на „БАНКА ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.

София 1000, ул. „Московска“ № 19, разноски съобразно уважената част от исковете по настоящето производството, а именно: 79.61 лева - държавна такса, 698.04 лева - разноски за особен представител, 250.00 лева - разноски за вещо лице и 100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, като е отхвърлено искането до пълния му претендиран размер като неоснователно.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от М. Т. Г. с ЕГН 7605183224, представляван от особения представител адвокат Н. А., съдебен адрес град С.**** .

Твърди се ,че решението изцяло е незаконосъобразно.За да постанови решението си ВРС бил приел, че наследодателят Т. Г. и неговият син, наследник по закон и жалбоподател М. Т. Г. имат задължения, произтичащи от цитирания по - горе Договор за кредит за текущо потребление от 31.01.2018 г.

1.Сочи се ,че Решението на ВРС било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения на чл.236 ал.2 от ГПК, тъй като ВРС не бил обсъдил възраженията на въззивника против предявения иск.

В отговора на исковата молба и впоследствие в хода на процеса жалбоподателят бил възразил и поддържал, че ищцовата банка не е негов кредитор респ. кредитор на покойния му баща, тъй като не е доказала наличие на парично вземане от договор за кредит.

Банката доказвала твърдението си за съществуване на вземане към въззивника Г. с извлечения от счетоводните си книги. В отговора на исковата молба изрично била оспорена доказателствената им сила, тъй като те били частни писмени документи и съгласно чл.180 от ГПК нямали материална доказателствена сила относно съдържащите се в тях обстоятелства, които били благоприятни за представилата ги ответна „БАНКА ДСК“ АД.

Доказателствената сила на счетоводните документи не била равнозначна 2 на материална доказателствена сила на официален документ. Счетоводните книги били частни свидетелстващи документи, чиято формална доказателствена сила се отнасяла единствено до факта на писменото изявление и неговото авторство, но не и до съдържанието им.

Изслушаната съдебно-счетоводна експертиза също не била годно доказателствено средство за установяване на парични задължения на жалбоподателя към ответната банка. Вещото лице заявило в съдебно заседание, че за да изготви заключението си не е ползвало първични счетоводни документи-оригинални платежни документи за усвояване на кредитите от страна на въззивника Г..

Вещото лице заявило, че е ползвало извлечения от счетоводните книги на ответната банка, но вписванията в счетоводните книги се преценявали от съда с оглед тяхната редовност, което не било сторено в процеса. Ответната банка изобщо не твърдяла, че са редовни счетоводните й книги и липсвали всякакви доказателства в тази насока поради непредставянето им от нея. Тя носела тежестта на доказване на този факт в процеса и не е го била сторила.

Поради това и на основание чл.182 от ГПК записванията в счетоводните книги се преценяват от съда с оглед тяхната редовност, което не можело да се извърши в този процес поради липса на доказателства и не можели да служат като доказателство за качеството на кредитор на ответната банка.

Незаконосъобразно било позоваването в съдебното решение на чл.417 ал.1 т.2 от ГПК за това, че извлеченията от счетоводните книги на „БАНКА ДСК“ АД са доказателство за нейното качество на кредитор. Чл.417 ал.1 т.2 от ГПК не бил приложим в исковото производство, което личало от систематичното му място в ГПК. Съгласно съдържанието на този текст извлеченията от счетоводните книги служат в заповедното производство за установяване на вземането, а не за неговото доказване. Това налагало провеждане на исковия процес по чл.422 от ГПК. Ако документите, необходими за издаване заповед за изпълнение ,доказвали съществуване на вземане т.е. доказвали качеството на кредитор, то процесът по чл.422 от ГПК би бил безсмислен, което очевидно не била волята на законодателя.

Вярно е, че по делото бил представен процесният договор за текущо потребление, но той не бил доказателство за съществуващ дълг на въззивника Г. . Договорът за банков кредит бил консенсуален договор, а не реален. Поради 3 това с факта на сключването му не се доказвало получаване на парична сума от договорения кредит от длъжника.

Следователно по делото не било доказано парично задължение към ответната банка.

, че въззивникът Г. има

Още повече, съгласно чл.55 ал.1 от ТЗ редовно водените търговски книги и записванията в тях можели да се приемат като доказателство между търговци, каквито въззивникът Г. не бил .

Поради допуснатото съществено процесуално нарушение ВРС бил постановил неправилно решение в нарушение на материалния закон.

2.Твърди се ,че ВРС с обжалваното решение бил нарушил материалния закон -императивната правна норма на чл.60 ал.2 от ЗКИ като бил приел, че процесният банков кредит е предсрочно изискуем, тъй като до въззивника Г. била изпратена нотариална покана.

ВРС не бил обсъдил дали и кога изявлението на Банката за предсрочна изискуемост е достигнало до въззивника Г., а това бил моментът на настъпване на предсрочната изискуемост съгласно ТР №"/2013 г. ОСГТК на ВКС .Предвидената от договора автоматична предсрочна изискуемост нямала правно значение сама по себе си и не пораждала правни последици.

По делото била представена разписка от нотариална покана рег.№ 9727/24.11.2020г. на нотариус Валерия Т.а рег.№ 596 и неин протокол от 20.01.2021 г.В тези документи изобщо не се съдържали данни кой е подателят и кой е получателят на нотариалната покана и за кои лица те отнасят те.

При връчване на нотариалната покана бил нарушен чл.47 от ГПК.

Съгласно чл.47 ал.1 ГПК длъжникът следвало да бъде търсен в продължение на един месец, а видно от протокола на нотариуса ,той бил търсен в продължение на две седмици. Не било удостоверено по надлежния начин, че въззивникът Г. не живее на адреса, тъй като не бил посочен източникът на тази информация – било записано в разписката „ по сведение на съседка", без посочване на конкретни данни за идентификация на това лице, което било равносилно на липса на удостоверяване. Не било известно кое лице и в какво качество е направило отбелязванията в процесната разписка, нито въззивникът Г. бил търсен по месторабота.

Предвид посочените нарушения се доказвало, че изявлението на „БАНКА ДСК“ АД до въззивника Г. за обявяване на предсрочна изискуемост 4 на процесния кредит не било достигнало до него. Доказването на този факт било в тежест на банката, което тя не била сторила. Поради това в случая не било доказано достигане на писмено уведомление по чл.60 ал.2 от ЗКИ до въззивника Г., не била настъпила валидна предсрочна изискуемост и претенцията на банката била неоснователна.

3.Поддържа се ,че ВРС бил приел за установено, че въззивникът Г. дължи 3564,58 лева главница, договорни, законни и наказателни лихви.

За да постанови това решение ВРС не бил отчел, че въззивникът Г. е един от двамата законни наследници на общия наследодател и при разделната имуществена отговорност между сънаследниците направените от въззивника Г. вноски по кредита ползвали само него -погасявало се само неговото задължение, а не и това на другия наследник по закон.

Вещото лице дало заключение, че общият наследодател е платил 1071,18 лева главница. Първоначалният размер на главницата бил 8500 лева и след горното плащане остатъкът от главницата бил 7428,82 лева, а делът на въззивника Г. бил 3 714,41 лева. В заключението било установено, че ответникът Г. е платил главница до 08.0.2019 г.от 269,05 лева, а впоследствие на 19.07.2019 г. - 10 лева, на 01.08.2019 г.- 227,15 лева, на 07.08.2019 г.-54,01 лева. Общо въззивникът Г. бил платил главница 429,31 лева и отделно договорни лихви. Поради това неговото задължение за главница било 3285,10 лева , а не присъдените 3 564,58 лева. Това обстоятелство се отразявало и на размера на акцесорните задължения на жалбоподателя- дължимата договорна лихва, наказателна лихва и другите задължения от въззивника Г., което неправилно било присъдено в процеса .Липсвали доказателства в процеса какъв е размерът на всички акцесорни задължения на въззивника Г., произтичащи от задължението за главница от 3285, 10 лева.

Поради горното искът бил и недоказан по размер и неправилно бил уважен, както и неправилно били присъдени разноски на въззивника Г. в заповедното и първоинстанционното производство.

Предвид изложеното иска да бъде постановено решение ,с което да се отмени изцяло първоинстанционното решение като неправилно, включително и в частта на присъдените разноски и да се постанови ново решение за отхвърляне изцяло на предявените искове.

Въззиваемата страна „Банка ДСК“АД е представила писмен отговор 5

№2299/02.03.2026 г. ,в който оспорва жалбата .

Срещу решението е депозирана и въззивна жалба вх.№198/08.01.2026 г. от "БАНКА ДСК" АД, седалище и адрес на управление, гр. София, ул.

„Московска“ № 19, регистрирано с решение №1 от 26.01.1999 г. в търговския регистър при СГС, ф.д. № 756/1999г., парт.16, рег. II, стр.22, пререгистрирано в Търговския Регистър при Агенция по Вписвания с ЕИК 121830616, представлявано от Д. Н. Н.- И. и Ц. Н. Д. ,законни представители на „Банка ДСК“ АД чрез пълномощника си Л. Л.- главен юрисконсулт, упълномощена с пълномощно № 8583/12.08.2025 г. по описа на нотариус Д. Н., вписана в Нотариалната камара под № 609 с район на действие РС-София със съдебен адрес гр. В., ********, „Банка ДСК” АД в частта, с която частично са отхвърлени предявените искове. В тази си част решението било неправилно поради нарушаване на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон и като такова следвало да бъде отменено.

Аргументите за това са:

С процесното решение първоинстанционният съд бил отхвърлил една втора от претендираните с исковата молба вземания, позовавайки се на чл.60, ал. 1 ЗН. Освен нея, при решаване на спора се поддържа,че съдът е следвало да съобрази и приложи и нормата на чл.101 ЗЗД.

Сочи се ,че ищецът „БДСК“ АД бил предоставил на Т. М.ов Г. ЕГН ********** съгласно договор от 31.01.2018 г .потребителски кредит.

Кредитополучателят умрял и оставил двама наследници по закон. Със Заявление вх. рег. № 1066/18.07.2019 г. ответникът М. Г. заявил приемане на наследството и поел изплащането на задължението на наследодателя си Т. Г..