Решение № 2251 от 10.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2251 гр. Пловдив, 10.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330111358 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. А. Х. срещу Община Хисаря, с която е предявен положителен установителен петиторен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Х., одобрени със Заповед № ***/**** г. на *** **** на АГКК, с адрес: гр. Х., ул. „А.“ № **, ет. *, ап. *, намиращ се на *** етаж в жилищна сграда с идентификатор *********, с предназначение на сградата: жилищна – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ******, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с брой нива на обекта: *, с площ от 56,01 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - *****, *****, под обекта – ******, ****, над обекта – ****, на основание давностно владение, продължило от 1976 г. до предявяване на исковата молба.

В исковата молба се твърди, че **** на ищеца е закупил през 1973 г. от държавната организация „П.“ гореописания недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, находящ се в гр. Х., ул.

1

„А.“ № **, ет. *, ап. *. Твърди се, че през 1976 г. същият извършил неформално дарение на имота в полза на своя *** И. А. Х. и оттогава апартаментът се владее като собствен от семейство Х., като е ползван предимно през летните месеци и ваканциите на двете им деца за почивка.

Посочва се, че в периода 1982 г. – 1990 г. жилището е изоставено временно поради възникнали проблеми в семейството, но след 1991 г., макар и спорадично, имотът отново се ползвал от Х. и до настоящия момент за почивка през летните месеци и уикендите и за съхранение на лични вещи, като същият се посещавал и от роднини на семейството. Поради липса на запазени документи за придобиване на имота, както и поради невъзможността такива да бъдат открити в архивите на Община Хисаря и „П.“, на дата **** г. ищецът депозирал молба – декларация в ответната община за признаване право на собственост върху процесния недвижим имот по обстоятелствена проверка. По указания на общината била изпратена нова молба – декларация вх. № 94-00-И-242/20.06.2023 г. чрез **** **** ***. Във връзка с изпратено до Община Х. Удостоверение-искане изх. № ***/**** г., **** **** получила отговор с писмо от **** на ответната община, че на 22.06.2023 г. е съставен Акт за общинска собственост № ***/**** г., вписан в Служба по вписванията гр. П. с вх. № ***/**** г., акт № **, том **, дело № ****/**** г. Ищецът счита, че от съставения Акт за частна общинска собственост не става ясно на какво основание Община Хисаря е придобила собствеността върху апартамента.

Поддържа се, че процесният апартамент се владее от ищеца И. Х. в продължение на повече от 40 години, като се обитава от семейството и роднините и никога не е бил общинска собственост, респективно никога не е ползван от общината. Посочва се, че в жилището се намират обзавеждане, дрехи и вещи на семейство Х.. Ищецът твърди, че упражнява явно, спокойно, несъмнено и необезпокоявано от никого владение върху имота и го ползва като собствен. Предвид това твърди, че е придобил имота на основание упражнено самостоятелно давностно владение, продължило в периода от 1976 г. и до настоящия момент. Изтъква се, че едва след подаване на искане от страна на ищеца за снабдяване с документи, Община Хисаря е актувала като свой собствен процесния недвижим имот, с което препятства възможността за приключване на започналото производство по реда на чл. 587 ГПК. Твърди се, че ответната община оспорва правата на ищеца, поради което е отправено искане да бъде установено правото му на собственост върху имота.

2

Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община Хисаря, чрез процесуалния представител адв. Е. С., с който оспорва претендираните от ищец И. Х. права в периода 1976 г. – 2023 г. Счита за недостоверни изложените в исковата молба твърдения за закупуване на процесния имот от праводателя на ищеца през 1973 г. от „П.“. В тази връзка се изтъква, че дружеството „П.“ АД е основано през 1993 г. и към 1973 г. не е съществувало. Оспорва се и твърдението за извършено неформално дарение на имота в полза на ищеца през 1976 г., доколкото не може да се дарява нещо, което не се притежава. От своя страна ответник Община Хисаря твърди, че жилищният блок, в който се намира процесният апартамент е построен от държавата – Окръжен народен съвет – П., като строителството е реализирано от *** строителен работен участък – Х. за нуждите на Жилфонд. Поддържа, че със Заповед № **/**** г. на органа по жилищно настаняване при ГНС – Х., на основание чл. 5 и чл. 7 от действащия към онзи момент Закон за наемите в новопостроения жилищен блок, са настанени нуждаещи се семейства. Изтъква се, че в т. 20 от заповедта е посочено, че апартамент № * – едностаен, на *** етаж, с избено помещение № **, е „поставен на разположение на Окръжен щаб по ГО“. Твърди се, че в списъка на собствениците на апартаментите в жилищния блок, находящ се в гр. Х., ул. „А.“ № **, лицето А. И. Х. (**** на ищеца И. А. Х.) не фигурира като собственик, както и че посочените лица не са вписани в разписния лист към проект за дворищна регулация на гр. Х. – Държавен жилищен фонд. Поддържа се, че процесният апартамент № * е предоставен за нуждите на ГО и е предназначен за почивка на служителите, работещи в укритието, находящо се в подблоковото пространство, като е имало холова гарнитура, маса и други вещи, необходими за ползване на апартамента, но същите са бракувани. Твърди се, че ключът от апартамента се съхранява от началника на РСПБЗН – Х., *** **** Н. И., който е **** на ищеца И. Х.. В тази връзка се посочва, че е възможно семейство Х. да са гостували на **** си по време на ваканции и той да ги е настанявал в апартамента, който е предоставен за ползване на РДПБЗН, защото само Н. И. имал ключ. Твърди се, че ищецът не притежава ключ от процесния апартамент и не е осъществявал постоянно и безпрепятствено владение в периода 1991 г. – 2023 г. На следващо място се твърди, че Акт за частна общинска собственост № ***/**** г., вписан в Служба по вписванията гр. П. с вх. № ****/**** г., акт 3

№ **, том № **, дело № ***/*** г., е законосъобразен и е съставен на конкретно правно основание – чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. с §10 ПЗР от ЗОС и чл.

59, ал. 1 ЗОС. Предвид изложеното, ответната страна моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е представено строително разрешение № 3 /без посочена дата на издаване/, от което се установява, че е позволено на ** строителен район от П. да построи държавен жилищен блок на ОНС П. съгласно строителна линия, дадена от Т. М. К.. Видно от протокол № * от **** г. на ГОНС, въз основа на заявление на ** строителен район – участък Х., Т. М. К. е определила строителна линия и ниво за строеж – държавен жилищен блок на ОНС – П..

Със Заповед № ** от **** г. на жилищния орган при ГНС – Х. на основание чл. 5 и чл. 7 от Закона за наемните отношения са настанени нуждаещи се семейства в новопостроения жилищен блок на ГНС – Х., като апартамент № * на **** етаж с *** помещение № ** е поставен на разположение на Окръжния щаб на ГО. Представени са и извадка от разписен лист за държавен жилищен блок в гр. Х., ул. „А.“ № **, списък на сградите на гр. Х. и списък на собствениците на апартаменти в жилищен блок на ул. „А.“ № ** /без посочена дата и съставител/.

Видно от писмо с изх. ***/**** г. от Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – П. към ГД „ПБЗН“ при МВР, правоприемник на Гражданска отбрана е Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, като от 2009 г. дирекцията е специализирана структура на МВР. Посочено е, че в подблоковото пространство на жилищния блок, находящ се в гр. Х., ул. „А.“ № **, е ситуирано укритие на РДПБЗН – П. с налично оборудване, което се води на баланса и е свързано с дейността на дирекцията. Описано е обзавеждането на процесния апартамент, който е бил предназначен за почивка на ****, работещи в укритието. Ключът за апартамента се съхранявал от началника на РДПБЗН – Х. – *** **** Н. И., като е посочено, че същият няма правомощия относно стопанисването и управлението на апартамента.

На **** г. е съставен Акт № **** за частна общинска собственост с 4 посочено правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. § 10 ПЗР на ЗОС и чл. 59, ал. 1 ЗОС по отношение на процесния СОС с идентификатор ****. Видно от удостоверение изх. № ***/**** г., издадено от Областна администрация П., при проверка по актовите книги на държавните имоти не е установено да е съставен след 01.06.1996 г. Акт за държавна собственост за процесния имот.

От ангажираните от ищеца доказателства се установява, че е инициирал нотариално производство по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК, като е подал молбадекларация с вх. № ***** г. на Община Х. до *** *** **** с рег. № *** по регистъра на НК с район на действие – ПРС, с искане за извършване на обстоятелствена проверка и признаване правото му на собственост на основание давностно владение по отношение на процесния имот. С удостоверение-искане рег. № ***/**** г. от посочения **** са изискани документи от Община Х., като в отговор е получено писмо с изх. № ****/**** г., в което е посочено, че процесният имот е собственост на Община Х. със съставен АЧОС № ***/**** г.

Във връзка с твърденията на ищеца са приети като писмени доказателства Решение № 174 по протокол № 10 от 13.06.1989 г. на ОНС – П., Решение № ** по протокол № * от **** г. на ОНС – П., Решение № ***/**** г. на ПОС, Решение № ***/**** г. по ф. д. № ***/**** г. на ПОС, Устав, от които се установява, че „Пловдивинвест“ АД е правоприемник на Стопанска дирекция „Изграждане на селищни системи“ – П..

По делото е представена разписка от **** г., видно от която Н. Д. И. е предал на Р. П. Р., в качеството му на **** на УС на Сдружение на собствениците „А.“ № **, сумата в размер на 600 лева, а на 18.04.2023 г. сумата в размер на 75 лева, необходими за изготвяне на техническа и друга документация за кандидатстване на сградата за обновяване.

В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели, ангажирани и от двете страни. От показанията на св.

Н. Д. И., **** на ищеца, се установява, че от 70-те – 80-те години **** му притежава апартамент в гр. Х., ул. „А.“ № **, на *** жилищен етаж, който наследил от баща си. От 90-те години ищецът и семейството му използвали имота основно за почивка, като след **** на **** му през 2008 г. преустановил посещенията си. Предоставил ключовете и ползването на апартамента на св., който от 2000 г. започнал работа в Х., но рядко преспивал в 5 жилището. В периода от 2000 г. до 2024 г. св. работил в РДПБЗН - Х., като през 2009 г., във връзка със структурните изменения на Гражданска защита и изпълняваните от него служебни задължения му предали ключовете от противоатомно скривалище, оборудвано с апаратура, находящо се в избата на блока. Според св. апартаментът на *** му не се е използвал от Гражданска защита и не е имал връзка с изпълняваната от него служба. Св. разказва, че след 2008 г. апартаментът е бил посещаван и от *** на **** му. Споделя, че от 2003 г. – 2004 г. не са правени ремонти в апартамента, като той лично е подновявал единствено мебелите. Разказва, че всички съседи знаели, че той използва апартамента, във връзка с което поискали от него заплащане на парични средства за саниране на блока, което впоследствие не се е осъществило. От показанията на св. И. Е. Ц., който е *** на **** на св. Н. И., се изяснява, че е запознат, че процесният апартамент е собственост по наследство на ищеца И. Х.. През годините, започвайки от около 2010 г. – 2011 г., св. често е използвал процесния апартамент за почивка и през уикендите, като достъпът и ключовете му били предоставяни от св. Н. И..

Разпечатката съдържа 26 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c7c6d28f-4072-4363-b385-1d72e620e954