Решение № 10528 от 03.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10528 гр. София, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20231110154426 по описа за 2023 година

Производство е образувано по предявен от Й. И. А. срещу /ФИРМА/, иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че Й.

И. А. не дължи /ФИРМА/, сумите по изп.лист издаден на основание заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 6033/2010г. по описа на СРС, 52-ри състав, както следва: сумата от 886,23 лева, представляваща главница по договор от 30.08.2007г., ведно със законна лихва, считано от 08.02.2010г., сумата в размер на 67,31 лева, представляваща натрупана лихва за минал период, както и за сумата от 125,00 лева за разноски, поради обстоятелството, че вземането е погасено по давност.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който исковата претенция не се оспорва, а изрично се признава.

В съдебно заседание ищецът Й. И. А., редовно призован, не се явява, не се представлява. С молба с вх. № 71887/05.03.2024г. поддържа исковата молба, като с оглед позицията на ответника, моли за прекратяване на съдебното дирене и за произнасяне от съда с решение по признание на иска.

В съдебно заседание ответникът /ФИРМА/, редовно призован, не се представлява. С молба с вх. № 49943/15.02.2024г. поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема следното:

Ищецът, чрез процесуалния си представител, направи искане съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК – при признание на иска.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК не оспорва 1 осъществяването на релевантните за спора факти и обстоятелства и с изрично волеизявление прави признание на иска. С оглед приетото като доказателство по делото изпълнително дело № 987/2011г. по описа на ЧСИ М.М., с рег. № *** в КЧСИ, с район на действие, районна на СГС, искът се явява основателен. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявеният иск с правно основание чл. 439 от ГПК за основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца. На ищеца следва да се присъдят заплатените от него разноски за държавна такса в размер на 50,00 лева. На процесуалния му представител – адвокат В. Б. И. – ПАК, личен номер ************, с адрес на упражняване на дейността в **************************** следва да му се присъди адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата, доколкото е представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че страните са уговорили представителство в горепосочената хипотеза, което е достатъчно за съда да присъди възнаграждение за процесуално представителство.

Отговорността за разноските е обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на делото и като цяло е обективна. Съдът намира, че размера на възнаграждението следва да се изчисли по дадените с Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения параметри на суми, към датата на приключване на устните състезания, с изменението й – ДВ, бр.88 от 04.11.2022г., като за един предявен иск, като служебно възнаграждението, изчислено от съда по реда на чл. 162 от ГПК възлиза на сумата от 407,85 лева.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения от Й.

И. А., ЕГН ********** срещу /ФИРМА/, ЕИК ***************, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, че Й. И. А. не дължи на /ФИРМА/, сумите по изп.лист издаден на основание заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 6033/2010г. по описа на СРС, 52-ри състав, както следва: сумата от 886,23 лева, представляваща главница по договор от 30.08.2007г., ведно със законна лихва, считано от 08.02.2010г., сумата в размер на 67,31 лева, представляваща натрупана лихва за минал период, както и за сумата от 125,00 лева за разноски, поради обстоятелството, че вземането е погасено по давност.

ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *************** ДА ЗАПЛАТИ на Й. И. А., ЕГН **********, сумата в размер на 50,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *************** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. Б. И. – ПАК, личен номер ************, с адрес на упражняване на дейността в ****************************, сумата в размер на 407,85 лева, разноски за адвокатско 2 възнаграждение, присъдено на основание чл. 38, ал.2, вр. чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3