Определение № 428 от 09.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 428 гр. Велико Търново, 09.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500323 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 15, ал. 2, във връзка с чл. 274, ал. 1 от ГПК.

С Определение № 424/27.02.2024 година по гр. д. № 5/2024 година на Окръжен съд Плевен е прекратено производството по делото и същото е изпратено по компетентност на административен съд.

В законния срок е постъпила частна жалба от Г. В. В. против Определение № 424/27.02.2024 година по гр. д. № 5/2024 година на Окръжен съд Плевен. В частната жалба се излага, че определението е неправилно – постановено е в нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят смята, че първостепенният съд е изменил/подменил лицето, спрямо което е насочена претенцията; правното основание; предмета и родовата подсъдност. Развива подробни съображения за неприложимост на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 година на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 2/2014 година, ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд; липса на пречки отговорността на ответника да се ангажира по реда на Закона за задълженията и договорите. Сочи, че съгласно чл. 2 от ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, а с постановеното определение му е отказан достъп до съд по предявения от него иск. Позовава се на чл. 124, ал. 1 от ГПК; чл. 56; чл. 31, ал. 5; чл. 57, ал. 1 от Конституцията на Република България. Изтъква, че дадената от ищеца правна квалификация не е задължителна за съда, но последният е длъжен да се съобрази с предмета на спора, рамките и обема на търсената защита.

Направено е искане да се отмени Определение № 424/27.02.2024 година по гр. д.

1

№ 5/2024 година на Окръжен съд Плевен и делото да се върне на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Апелативен съд Велико Търново, като взе предвид доводите на жалбоподателя и данните по делото, провери обжалваното определение, съобразно правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба.

Производството по гр. д. № 5/2024 година на Окръжен съд Плевен е образувано въз основа на предявен иск от Г. В. В. против А. Г. И. – служител на ГДИН в НОС към Затвора Плевен, Второ отделение, с посочено правно основание чл. 124 от ГПК, във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди А. Г. И. да заплати на Г. В. В. сумата 50 000 лева – обезщетение за претърпени вреди в резултат на незаконосъобразното поведение на ответника, ведно със законната лихва от началото на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че Г. В. В. изтърпява наказание лишаване от свобода от 21.10.2010 година – понастоящем в Затвора Ловеч, а за времето от 28.12.2018 година до 28.07.2022 година – в Затвора Плевен. През периода на неговото пребиваване в Затвора Плевен ответникът по време на дежурство след вечерна проверка отключвал и нахлувал в килията му с цел извършване на проверка, обхождал я, тропал по плочките с обувки, шумно заключвал с метален звън, отекващ в цялото помещение, хлопал други врати и ключалки; тези действия продължавали до сутринта, вследствие на което нощната почивка на ищеца била невъзможна. Сочат се нарушения на чл. 84, ал. 2, точка 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража – лишените от свобода имат право на непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие; чл. 27в, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража – извършването на проверки през времето за сън се разрешава само в изключителни случаи от дежурния главен надзирател или дежурния командир на отделение по ред, установен от началника на затвора, каквото разрешение ответникът не е имал; чл. 27в, ал. 7 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража – задължителните проверки на лишените от свобода, настанени изолирано в постоянно заключени помещения, се извършват най-малко от двама служители от надзорно-охранителния състав в присъствието на дежурен главен надзирател или дежурен командир на отделение, докато ответникът осъществявал самостоятелно такива; чл. 27в, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража – проверките за наличността на лишените от свобода могат да се извършват по всяко време след ставане от сън, но не и във времето за почивка, каквито правел А. Г. И.; чл. 95, ал. 2 от Закона за изпълнение на 2 наказанията и задържането под стража – липса на съставени протоколи за осъществените обиски и претърсвания.

С Определение № 424/27.02.2024 година по гр. д. № 5/2024 година на Окръжен съд Плевен е прекратено производството по делото и същото е изпратено по компетентност на административен съд. Първостепенният съд е приел въз основа на изложените в исковата молба фактически твърдения, че предявеният иск е с правно основание чл. 101, ал. 1 от Закона за държавния служител, подлежи на разглеждане по реда на Глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс и е подведомствен на административните съдилища.

Определение № 424/27.02.2024 година по гр. д. № 5/2024 година на Окръжен съд Плевен е валидно и допустимо.

Г. В. В. претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие твърдени от него незаконосъобразни действия на А. Г. И. в качеството му на надзирател в Затвора Плевен при изпълнение на неговите задължения като служител в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. В исковата молба се сочат нарушения на конкретни разпоредби от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, които попадат в хипотезите на чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Съобразно точка 8 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 година на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 2/2014 година, ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите по изпълнение на наказанията при и по повод изпълнение на наказанието лишаване от свобода са подсъдни на административните съдилища. Дейността на администрацията на затворите при или по повод изпълнение на наказание лишаване от свобода е свързана с упражняване на държавна принуда. Касае се за административна дейност и репарирането на твърдените от нея вреди се осъществява чрез иск, подлежащ на разглеждане от административен съд.

В чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража е визирано, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. Искът за обезщетение се разглежда по реда на Глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража).

Същевременно лицата, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража, са държавни служители (чл. 19, ал. 1, точка 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража).

Следователно те носят имуществена отговорност за незаконосъобразните си действия и бездействия при или по повод изпълнение на своите служебни задължения по реда на чл.

101, ал. 1 от Закона за държавния служител. Отговорността по чл. 101, ал. 1 от Закона за държавния служител е специална спрямо тази по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, поради което я изключва. Административните съдилища са компетентни да 3 разгледат исковете по чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража при претендирана солидарна отговорност по чл. 101, ал. 2 от Закона за държавния служител между държавата и съответния служител, както и иска за вреди по чл. 101, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, насочен спрямо надзирател в съответния затвор. Независимо от избрания ред за обезщетяване на вредите – чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди; чл. 284, ал. 1, във връзка с чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража или чл. 101, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавния служител, компетентен да се произнесе по допустимостта, респективно основателността на предявения иск е съответният административен съд (в този смисъл Определение № 149/15.01.2024 година по ч. гр. д. № 5363/2023 година, I г. о.;

Определение № 2218/8.05.2024 година по ч. гр. д. № 1265/2024 година, III г. о.; Определение № 2971/13.06.2024 година по ч. гр. д. № 1985/2024 година, III г. о.).

Несъстоятелни са оплакванията на Г. В. В. за нарушаване на правото му по чл. 2 от ГПК – изпращането на делото за разглеждане от административен съд в съответствие с действащото законодателство не представлява отказ от правосъдие. Жалбоподателят не е лишен от достъп до съд в защита на твърдяното свое право. Правната квалификация на претенцията се определя от съда въз основа на изложените от ищеца фактически обстоятелства и формулираното искане. Сочената от страната правна квалификация не обвързва съда, както е визирано и в частната жалба.

Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на състава на Окръжен съд Плевен. Определение № 424/27.02.2024 година по гр. д. № 5/2024 година на Окръжен съд Плевен, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по компетентност на административен съд, е правилно и подлежи на потвърждаване. В диспозитива на обжалваното определение не е отразено на кой административен съд се изпраща делото за разглеждане – този пропуск не рефлектира върху правилността на атакувания съдебен акт; същият подлежи на отстраняване от първостепенния съд по реда на чл. 247 от ГПК след връщане на делото.

С оглед на изложеното, Апелативен съд Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 424/27.02.2024 година по гр. д. № 5/2024 година на Окръжен съд Плевен, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по компетентност на административен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховен 4 касационен съд на Република България в едноседмичен срок от неговото връчване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5