Решение № 574 от 29.12.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 574 гр. Габрово, 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Т. Христов при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20234210100229 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявена искова молба от „Провик-2” ЕООД, с ЕИК 201907141, със седалище и адрес на управлениес: гр. Габрово, ул.

„Младост" № 13, ет. 2, ап. 5 срещу ЗАД "ОЗК - Застраховане" АД, с ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Света София" № 7, ет. 5.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

1. От страна на ищеца:

Сочи, че сключил застраховка „отговорност на превозвача при международни превози на товари с ответното застрахователно дружество, за което имало издадена застрахователна полица № 0310165202200036/07.05.2022г. с краен срок на действие 07.05.2023 г.

Със Заявка за транспорт № 151572 „Аерик Карго” ООД, гр. София, ЕИК203698808 възложило на „Провик 2” ЕООД да извърши международен превоз на товар от „Евро Геймс Техполоджи” ООД, гр. София, Военна рампа 1220, бул."Първа Българска Армия” до Сингъл ЕООД, клон Аспропиргос Ризома Атика Гърция, със собствен на дружеството превозвач камион с рег.№ ЕВ6618ВК и ремарке с рег.№ ЕВ1212ЕВ с начален срок на натоварване 01.12.2022 г.

Дружеството превозвач извършило превоза до указаният получател и на указаното място, но при пристигане на посоченият адрес, след престой на същия, на шофьора се казало, че не може да бъде разтоварен на адреса и бил пренасочен към друг склад на същата фирма-получател. Пристигайки на другия адрес на шофьора се обяснило, че работното време на склада било приключило и нямало да бъде разтоварен в рамките на същият работен ден, поради което шофъорът се принудил да напусне територията на склада-получател за да изчака разтоварване на следващия ден.

1

През нощта на 03-04.12.2022 г., докато шофьорът сп ял, била извършена взломна кражба от неизвестни лица, разбита била задната врата на камиона и били откраднати 3 кашона с технологични продукти – топери.

Разбирайки за случилото се шофьорът сезирал полицията и съобщи л за кражбата. На следващия ден на фирмата - получател бил предаден товарът без липсващите 3 кашона, което било удостоверено с отбелязване върху Международната товарителница /ЧМР/ и издадената Проформа фактура № 9000003766/01.12.2022 г. и Опаковъчен лист от 01.12.2022г.

Дружеството превозвач уведомило дружеството изпращач и дружеството възложител за извършената кражба и липси в предаденият товар. В отговор на това му била предявена финансова претенция за заплащане на липсващите три кашони с топери с единична цена на кашон от 1650 евро или общо в размер на сумата oт 4950 евро.

Позовавайки се на валидно сключената застраховка с ответното дружество, представляващият „Провик 2” ЕООД уведомил застрахователя за настъпилата щета с искане за изплащане на застрахователно обезщетение, което да покрие размера на причинената шета от 4950 евро.

С Писмо изх.№ 99-501 20.01.2023г. застрахователното дружество ответник отказало да изплати обезщетение във връзка с настъпилото събитие по сключената застрахователна полица 0310-165-2022-00036/07.05.2022 г.

Искането на ищеца е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 4950 евро, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Отговорност на превозвача при международен превоз на товари”, ведно със законната лихва считано от 06.02.2023 год. /датата на завеждане на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски по делото.

2. От страна на ответника:

2.1. Оспорва предявените искове за изплащане на застрахователно обезщетение и обезщетение за забава, като изцяло неоснователни.

Твърди, че след проучване на представените документи за настъпване на събитието и проверка на обстоятелствата за същото от страна на ЗАД „ОЗК Застраховане" АД било установено, че липсва основание за изплащане на застрахователно обезщетение. С негово писмо с изх. № 99-501 от 20.01.2023г. до ищцовата страна „Провик 2" ЕООД посочили само част от основанията, които освобождавали дружеството от отговорност за заплащането на застрахователно обезщетение.

От фактите и обстоятелствата по преписката било видно наличието на съпричиняване от страна на водача за настъпване на процесното ПТП. В преписката, като вероятна причина било посочено „недостатъчно внимание на водача при паркиране на неохраняем паркинг или оставено без охрана превозно средство с товар", което било причина поведението му да бъде прието като груба небрежност, което изключвало застрахователния риск. С оглед изложеното от страна на превозвача не била положена нужната грижа за предпазване на превозвания от него товар от увреждане/кражба. Съгласно разпоредбите на чл. 395, ал. 1 от Кодекса за застраховането застрахованият бил длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на 2 компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди. Превозвачът не предприел нужните мерки за защита на товара и с това не положил нужната грижа за повереното му имущество. Изискванията към Превозвача били ясно и изчерпателно декларирани и в Заявка за транспорт № 151572 и поконкретно т.9 - ПРЕВОЗВАЧЪТ е длъжен да не спира на неохраняеми паркинги. Под „охраняем" паркинг следвало да се разбира физическата охрана и/или видео наблюдение. Дори на охраняем паркинг Превозвачът нямал право да оставя превозното средство и стоката без надзор. При нарушение на това задължение Превозвачът носел пълна имуществена отговорност за всички причинени вреди и липси. Съгласно разпоредбите на чл. 5, т. 16 от Общите условия (ОУ), Раздел II „Общи изключения" по тази застраховка не се покривала отговорността на застрахования за загуба или щета при кражби на/от превозно средство, паркирано на неохраняем паркинг или оставено без охрана, докато било под отговорността на Застрахования, което било изключен риск съгласно ОУ към застрахователния договор и застрахователят напълно правомерно отказал изплащане на застрахователно обезщетение.

Дружеството отказало изплащането на застрахователно обезщетение напълно законосъобразно и в съответствие с Общите условия по застраховка „Отговорност на превозвача на товари ", които съгласно чл. 348, ал. 1 от Кодекса за застраховането били неразделна част от застрахователния договор. По застрахователния договор застрахователят приел да осигурява покритие, като поемал отговорността на застрахования за превозвания от него товар вследствие, настъпили рискове по време на превоза на товара. В характеристиката на поетата отговорност бил изяснен обхватът на застрахователно покритие, като изрично били посочени изключенията при наличието, на които застрахователят не изплащал застрахователно обезщетение за настъпили загуби и увреждания на превозвания товар. От ОУ към застрахователния договор било видно, че страните по същия постигнали съгласие заплащането на обезщетение да е свързано с ограничения, като застрахователят да има право да откаже заплащането на обезщетение, т.е. да не изпълни своето задължение за изплащане на обезщетение, без да носи отговорност за неизпълнението, при определени в договора условия.

Застрахованото лице било запознато с Общите условия с последните им изменения и допълнения., валидни и приложими към датата на застрахователния договор, и приело да ги спазва, като неразделна част на застрахователния договор.

Не били представени трудови договори на лицата, които управлявали процесното МПС. Не бил налице валиден трудов договор на шофьора на товарния автомобил, същите не били регистрирани пред надлежен орган. Това било нарушение на чл.5, ал.3 от ОУ към застрахователната полица, относно отпадане на застрахователната отговорност на компанията, а именно: „в случай, че ЗАСТРАХОВАНИЯТ не притежава изискуеми от закона лицензии, разрешения и документи, пътното транспортно средство, с което се осъществява превозът, не отговаря на нормативно установени изисквания за транспортна годност, както и когато водачът. извършващ превоза, не отговаря на нормативно установените изисквания ".

Ищецът по делото не представил трудов договор на шофьора, от който да било видно, че същият е ефективно назначен на работа, съгласно българското законодателство.

Реално носител на Лиценза за извършване на международен превоз било дружеството, а не шофьорът и не можело да се приеме, че при липсата на трудов договор извършваният превоз бил на законно основание. Още повече, за да бъдел налице покрит риск било необходимо да бъдат спазени ОУ към полицата, в този случай липсата на надлежен трудов договор била нарушение на същите и не следвало да се 3 ангажира отговорността на застрахователя.

2.2. Оспорва предявените искове по размер:

Оспорва претендираната от ищеца стойност на увредения товар, тъй като същата била завишена. Претендираната от ищеца сума за заплащане на стойността на увредения товар превишавала действителната стойност на имуществото към момента на неговото увреждане. При определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение се съобразявал принципът, заложен в разпоредбите на чл.386, ал.2 от КЗ, съгласно който обезщетението трябвало да е в рамките на действителната стойност на причинените вреди и да е равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Такъв принцип за определяне стойността на стоката бил застъпен и в разпоредбите на чл. 23, параграф 1 от Конвенцията за договора за между народен автомобилен превоз на стоки (CMR), където било предвидено, че когато, съгласно разпоредбите на тази конвенция превозвачът дължал обезщетение за цялостна или частична липса, това обезщетение се изчислявало според стойността на стоката на мястото и по времето, когато била приета за превоз

2.3. Излага възражения и обстоятелства относно иска за обезщетение за забава:

С оглед неоснователността на главния иск акцесорният иск за забава също се явявал неоснователен.

Застраховка „Отговорност на превозвача" не покривала отговорността на застрахования за загуба или повреда за чужбина съгласно чл. 27 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). С оглед този текст се изключвала отговорността на ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД за лихва за забава върху размера на дължимото обезщетение за липсващия товар. В тази връзка не се дължало заплащането по чл. 27, параграф I от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) към правоимащия на лихва върху сумата на обезщетението. В ОУ към застрахователния договор съществувал и изричен текст по който предвиждало, че застрахователят не дължи обезщетение за лихви, неустойки или други допълнителни плащания от какъвто и да е вид.

Твърди, че ЗАД „ ОЗК - Застраховане" АД с поведението се не е дало повод за предявяване на претенция по съдебен ред, доколкото ищецът не доказал предпоставките за ангажирането на отговорността му като застраховател по застраховка „Отговорност на превозвача ". Поради това искът за изплащане обезщетение следвало да се отхвърли изцяло, а разноските да се възложат върху ищеца.

ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:

1. Правна квалификация:

Пред съда е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 386 ал. 2 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение, покриващо настъпили имуществени вреди в резултата на кражба на товар, с акцесорна претенция за осъждане на ответника да заплати законна лихва за забава върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане сумата, която не представлява самостоятелен иск.

4

2. Тежест на доказване:

2.1. В тежест на ищеца е да докаже наличието на сключен застрахователен договор между него и ответното дружество, и обстоятелствата относно извършената кражба при възложен превоз, които съгласно сключения застрахователен договор обуславят задължения на ответника да заплати претендираното застрахователно обезщетение.