Решение № 83 от 10.02.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Враца, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Е. Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20231400500617 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.

№ 7804/06.12.2023г., подадена от Б. А. Н., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, против решение № 566 от 16.10.2023г. по гр.д. № 1322/2023г. на Районен съд – Враца в неговата цялост, с което е отхвърлен предявеният от него против „Ентосим“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, осъдителен иск за заплащане на сумата 5000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, получени вследствие изпращането на видеозапис и последвал разговор на 09.05.2023г., като неоснователен и недоказан, и е осъден да заплати на „Ентосим“ ЕООД 850.00 лева съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Счита, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като в противоречие с данните по спора, неправилно е приел, че не е налице фактическия състав на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. Твърди, че районният съд не е съобразил, че наличието 1 на трудово правоотношение не е задължителен елемент от състава на деликтната отговорност, че не е отчел, че ответникът „Ентосим” ЕООД и Г.

Ч. са в неформални отношения на възложител и изпълнител, както и че е налице обективно съществуващо правоотношение по възлагане на работа между дружеството и Г. Ч., която е осъществила фактическият състав по чл.

45 ЗЗД, като пряк изпълнител на работата. Поддържа, че е неправилен извода на първоинстанционния съд, че увреждането е резултат на лични отношения между причинителя и увредения, макар и тези лични отношения да са възникнали при или по повод изпълнението на възложената работа. Посочва, че районният съд не е обсъдил противоправността на деянието, извършено от Г. Ч., по повод възложената й от „Ентосим” ЕООД работа, че процесният видеозапис е използван неправомерно с цел да се създаде една грешна представа за евентуална лична, интимна връзка между него и Ц. Х., която не съществува и никога не е съществувала, както и че тълкуването на съда, че липсата на сексуален контакт на видео записа не можело да провокира раздялата със съпругата му, е неправилно. От друга страна изтъква, че първоинстанционният съд не е отчел, че „Ентосим” ЕООД, като работодател и администратор на лични данни, не е предприел достатъчно действия, за да защити личната сфера на своите служители и да организира работата на обекта - павилион „Неделя“, по начин, по който да се ограничи използването на видео записите на камерите извън пределите на позволеното от ЗЗЛД, че процесният видеозапис не е „обществено достояние“, както и че дружеството, чрез своя управител П. Ч., следва да понесе отговорността за вреди, причинени от виновни действия по предоставяне на запис от служебни видеокамери на дъщеря й Г. Ч.. Развива и подробни съображения за нарушение на конституционните му права и за неизпълнение на задължения на ответното дружество в качеството му на администратор на лични данни.

Счита, че лаконичното мотивиране на първоинстанционния съдебен акт и липсата на задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства е навело съда до неправилни изводи, че тълкуването на свидетелските показания и фактът, че същите не са взети предвид в цялост от първоинстанционния съд, е довело до прилагане на правната норма – принцип, обективирана в чл. 45 ЗЗД, фрагментарно и „по принцип“. Моли съда, да отмени обжалваното решение на PC-Враца и да постанови решение по същество на спора, с което да уважи предявения иск, както и да му 2 присъди направените в двете инстанции разноски.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна „Ентосим" ЕООД, ЕИК:***, гр. Враца, чрез пълномощник адв. И. М. от АК-Враца , е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба.

Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и мотивирано, а подадената въззвивна жалба е неоснователна. Твърди, че в първоинстанционното съдебно производство ищецът не е представил доказателства, от които да се установят елементите от състава на чл. 49 от ЗЗД, че в сроковете заявени в исковата молба, Г. Ч. не е била в трудовоправни отношения с ответното дружество, че ищецът не е доказал наличието на вреда и/или настъпването на неимуществени вреди, поради което не следва да се приеме, че предявения иск е основателен. Счита, че не носи отговорност за репариране на заявените от ищеца вреди, поради което предявената от ищеца искова претенция е неоснователна и като такава правилно е отхвърлена. Моли съда да потвърди обжалваното решение на РСВраца и да му присъди сторените в настоящото съдебно производство деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

С въззивната жалба и с отговора страните не сочат доказателства и не правят доказателствени искания.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба, а въззиваемото дружество, чрез процесуалния си представител, оспорва същата.

Врачанският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и от легитимирано лице, поради което е допустима.

При извършената служебна проверка по чл. 269 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо; същото не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

За да се произнесе по правилността на решението въззивния съд съобрази следното.

В исковата молба ищецът Б. А. Н. твърди, че през 2021г. е сключил трудов договор с ответното дружество „Ентосим“ ЕООД, гр.Враца, чрез 3 управителя му П. Г. Ч.. Поддържа, че отношенията му с управителя П. Ч. и нейната дъщеря Г. Ч. (за която няма данни да е служител на търговското дружество, но е изпълнявала ръководни функции) през цялото време са били на едно много добро професионално и лично ниво, като доброволно е извършвал множество дейности, невключени в трудовата му характеристика, именно мотивиран от коректната им комуникация. Посочва, че отношенията им се променили в началото на месец март 2023г., когато споделил с Г. Ч., че има желание да прекрати едностранно трудовото си правоотношение - тогава от страна на Г. Ч. била отправена заплаха, че има „нещо” срещу него, което може да му „съсипе живота” и предупреждение да не подава предизвестие за напускане. Изтъква, че два месеца е бил принуден да остане служител на дружеството, под угрозата, че ще бъде „съсипан“, като тази заплаха започнала да променя цялостното му отношение към дружеството и нейния ръководен състав, извършвал вменените му задължения против волята си, станал зависим от една заплаха, за която няма точна информация. Твърди също, че въпреки заплахата, на 09.05.2023г. подал молба за едностранно прекратяване на трудовото си правоотношение и че само няколко часа по-късно на жената, с която живее на семейни начала и майка на двете им деца Ц. Е. Ч. /също служител в дружеството/ е изпратен видео клип, на който е заснет да общува с колегата си Ц. И. Х. по един „фриволен“, според Г. Ч. начин. Поддържа, че Г.

Ч. е изпратила клипа с твърдения, че той има интимни отношения с въпросната колега и от месеци са подозирали за това. Посочва, че клипът е заснет на 12.03.2023г. с камера, инсталирана в търговски обект на фирма „Неделя“, собственост на „Ортега“ ООД – дружество, с което „Ентосим” ЕООД е в търговски отношения, по повод извършваната дейност по занятие.

Изтъква, че впоследствие отношенията им с Ц. Ч. и тези с двете му пораснали деца, които са разбрали за случващото се, претърпели пълен крах. Твърди, че по молба на Ц. Ч. е напуснал общият им дом и понастоящем двамата са все още във фактическа раздяла, от която търпи огромна мъка и страдание още повече, че изневярата, в която е бил набеден била несъществуваща, измислена и нереална, а изфабрикуван компромат, с цел умишлено и целенасочено да му се навреди. Поддържа също, че снабдяването със съдържащ лични данни видеозапис от Г. Ч., използвайки служебното си положение „Ентосим“ ЕООД и разпространението му извън пределите на позволеното от Закона за защита на личните данни, както и лисата на контрол и надзор, тоест бездействието от страна на П. Ч., в качеството й на управител на търговското дружество, обуславят противоправния характер на деянието. Посочва, че в един от онлайн разговорите, който е приложен по делото, Г. Ч. сама признала, че се е сдобила със записа, който според нея е „обществено достояние“. Изтъква, че разпространението на лични данни, извън пределите и нуждите на работодателя, като администратор на лични данни, е противозаконно, поради което е налице противоправно поведение, изразяващо се в бездействие от страна на ответника „Ентосим“ ЕООД, който, като възложител на работа, трябва да понесе отговорността за виновно извършените противоправно 4 действия на неговата служителка Г. Ч., изразяващи се в снабдяване с процесния запис от служебна видеокамера, извършване на серия от разговори с Ц. Ч. и изпращането на записа на последната с единствената цел да нанесе вреди в личния му живот. Твърди, че от посоченото деяние на Г. Ч. са последвали вредоносни последици за него – прекратени са 20-годишни хармонични отношения, унищожено е завинаги доверието в семейството му и са влошени личните му контакти с двете му деца; причинени са му болки и страдания без разстройство на здравето с начален период 09.05.2023г. и вероятно без крайна такава. Поддържа, че след раздялата си с Ц., е изгонен от семейното жилище, живее далеч от децата си, преживява огромно страдание, което само разрушените семейни връзки могат да провокират у личността на човек като вредата е нанесена и отражението й е перманентно. Посочва, че всичко случило се след получаването на видеозаписа от Ч. и разговора й с Г.

Ч. е пряка и непосредствена последица от деянието на Г. Ч.. Изтъква, че в семейството му е имало разбирателство и доверие, че Ц. Ч. не го е подозирала или следяла, че същата не е имала съмнение в неговата вярност, тъй като не е имал интимни отношения с колегата си Ц. Х. и че цялата серия от катастрофални за него събития е провокирана от действията на Г. Ч.. Моли съда, да осъди ответното дружество „Ентосим“ ЕООД, ЕИК: ***, гр. Враца, да му заплати сумата 5000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, получени в пряка причинно-следствена връзка с изпращането на видеозаписа и последвалия разговор на 09.05.2023г., между Г. Ч. и Ц. Ч., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 09.05.2023г., до окончателното изплащане, както и разноските за държавна такса.

В писмен отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът „Ентосим“ ЕООД, ЕИК: ***, гр. Враца, чрез пълномощника си, оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като неоснователен и да му присъди разноските по делото. Твърди, че няма настъпила вреда за ищеца, тъй като съдържанието на записа не е скандално, неприлично или морално укоримо; че представеният запис показва разговор между двама души, които с поведението си по никакъв начин не нарушават обществените норми и не показват отношения на близост поголяма от тази между познати и в записа липсва каквото и да е морално укоримо поведение, показващо интимност, физическо привличане или сексуален заряд. Поддържа, че конкретният запис не е единствената причина за влошаване на отношенията на ищеца с Ц. Ч. до степен да бъде изгонен от семейното жилище. Посочва, че в сроковете, заявени в исковата претенция Г.