Решение № 5367 от 10.08.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5367 гр. София, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Й. Михайлова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от М. Й. Михайлова Гражданско дело № 20241100112370 по описа за 2024 година

Ищецът Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството е предявил срещу ответницата М. А. А., иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект

- АПАРТАМЕНТ № 7, с идентификатор

***, със застроена площ от 81.49 кв. м., състоящ се от три стаи, кабинет, кухненски бокс и сервизни помещения, прилежащо мазе № 7 и 1.593% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, находящ се в гр. София, ж.к. „********, и за осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението върху гореописания недвижим имот.

Ищецът твърди, че процесният имот е бил жилище от ведомствения фонд на Бюрото за обслужване дипломатическия корпус (БОДК). Със Заповед № 948 от 10.03.1988 г. в него била настанена ответницата М. А. А., като на 15.03.1988 г. с нея бил сключен договор за наем със срок до 31.12.1990 г. На 13.05.1992 г. била връчена нотариална покана на ответница, в която е посочено, че наетото жилище трябва да бъде освободено, предвид, че това не се е случило с изтичане срока на договора.

С Постановление № 266 от 30.12.1999 г. на Министерския съвет БОДК 1 било преобразувано в Изпълнителна агенция „Дипломатически имоти в страната“ (ИАДИС – закрита), като агенцията станала страна по правоотношението с ответницата. С Постановление № 252 от 05.11.2001 г. на Министерския съвет ИАДИС била закрита.

Ищецът сочи, че с Декларация от 15.03.2000 г. при условията по чл. 78, респ. чл. 79 от ППЗДС ответницата заявила намерение за закупуване на процеС. имот - държавна собственост.

Излага твърдения, че след справка установил, че по партидата на имота № 354605 на 16.02.2015 г. бил вписан Акт за частна държавна собственост № 08799 от 11.02.2015 г., със собственик областният управител. На 13.07.2022 г. бил вписан констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка и като собственик е посочена ответницата - М. А. А..

Навежда доводи, че имотът не е придобит от ответницата на основание давностно владение, независимо че същата го е държала повече от 10 години.

Излага твърдения, че е налице установена от закона забрана за придобиване по давност на право на собственост върху имущества, държавна и общинска собственост за периода до 1996 г., след което с разпоредбата на § 1 ДР на ЗС давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2022 г. Въпреки, че разпоредбата е обявена за противоконституционна, това не засягало нейния досегашен ефект, тъй като последиците от преустановяване на мораториума настъпват от момента на влизане на решението на КС в сила. С оглед това, счита, че към датата на вписване на констативния нотариален акт по обстоятелствена проверка 13.07.2022 г., ответницата не би могла да придобие процесния имот на основание давностно владение.

На следваща място излага твърдения, че ответницата не е упражнявала владение върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години и не е налице законно основание за придобиване на собствеността. За периода от 10.03.1988 г. до 05.11.2001 г. ответницата е държала процесния недвижим имот по силата на наемно правоотношение, а след настъпването на прекратяването му, не е демонстрирала намерение да го държи като свой.

Сочи, че с подаването на декларацията за условията по чл. 78, респ. чл. 79 от ППЗДС, ответницата признала правото на собственост на държавата върху имота и следователно не би могла да твърди, че е упражнявала владението за 2 себе си. Оспорва нотариалния акт, с който е признато право на собственост на ответницата върху процесния недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК.

При условията на евентуалност излага твърдения, че държавата е придобила имота на основание давностно владение. Владението на имота е осъществявано от държавата чрез БОДК в периода след 1987 г., и съответно през 1992 г. след изтичане на 5 години е придобила собствеността върху имота. В случай, че държавата била недобросъвестен владелец е придобила имота след изтичане на 10-годишен давностен срок през 1997 г.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответницата М. А. А., е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Навежда доводи, че е придобила по давност собствеността върху процесния недвижим имот, с упражняване на непрекъснато владение върху същия в продължение на повече от десет години, започнало от 30.07.1991 г. до 31.05.2006 г. и продължило в периода от 01.01.2018 г. до 19.01.2018 г., и което продължавало и до настоящия момент. Сочи, че била проведена процедура за извършване на обстоятелствена проверка, завършила с издаване на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение № 27 от 13.07.2022 г. на нотариус Р.Р., с № 203 на НК, вписан в СВ София с вх. № 52117 от 13.07.2022 г., акт № 157, том СХХХ1, дело № 39851 от 2022 г.

Излага твърдения, че през 1989 г. била поканена да закупи процесния имот с писмена покана от директора на БОДК и била определена за купувач.

На 30.07.1991 г. заплатила на Министерство на външните работи сумата от 28 959.00 лева за покупка на жилището, както и сумата от 289.59 лева, съставляваща 1% от платената продажна цена за режийни разноски за закупуване на апартамент на Столичен народен съвет. Считано от тази дата владеела имота като собственик и не е губила владението върху него, като през целия период, тя е упражнявала фактическата власт единствено и изцяло като негов собственик. Твърди, че не са извършвани действия, който да прекратят установеното владение върху имота или да прекъснат давността.

Сочи, че е декларирала имота през 1998 г. с декларация по чл. 26 от ЗМДТ с вх.№ 11444 от 07.03.1998 г. за определяне на дължимите местни данъци и такси. Заплащала всички дължими данъци и такси, разходи свързани с неговото поддържането и извършвала редица значителни ремонти и 3 подобрения в апартамента. Сочи, че не притежава никакво друго жилище, което да може да използва за жилищни нужди. Твърди, че е придобила правото на собственост на процесния недвижим имот най-късно към 01.01.2018 г. Навежда подробни доводи, че в периода от 1991 г. и към настоящия момент многократно е демонстрирала пред Държавата, в лицето на съответните органи, намерението си за своене на имота (в редица писма, отговори и друга кореспонденция). Сочи, че многократно е настоявала да получи документ за собственост на вече платения недвижим имот.

Претендира разноски.

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ, конституирано в производството като трето лице-помагач (ТЛП) на страната на ищеца, изразява становище за основателност на предявения иск. Оспорва възраженията на ответника. Излага доводи за наличие на мораториум за процесния период върху придобиването по давност на имоти частна държавна или общинска собственост. Твърди, че за ответника не е налице основния признак на владението по чл. 68 от ЗС, а именно намерение вещта да се държи като своя. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Установява се от представената по делото Заповед № 948/11.03.1988 г. на директора на Бюро за обслужване на дипломатическия корпус (БОДК), че ответницата М. А. А. е настанена в процесния недвижим имот на основание чл. 18 от Закона за наемните правоотношения и одобрение на Министъра на външните работи от 21.09.1983 г. По делото е представен и сключения между ответницата и БОДК договор за наем от 15.03.1988 г.

Издаден е Акт за държавна собственост на недвижим имот № 3688 от 06.03.1990 г., одобрен от Председателя на Изпълнителния комитет на общинския народен съвет, за блок на 13 етажа, един вход, с площ на имота 6012,57 кв.м., с местонахождение: град София, ж.к. “********, собственост на БОДК и стопанисван от БОДК, видно от приложения АДС в графа № 21 е отбелязано - “Имотът е предоставен за оперативно управление на държавна организация”.

Процесният имот е актуван като държавен, видно от представените по делото Акт за държавна собственост № 03518/11.12.2003 г., одобрен от 4 областния управител на област София и Акт за частна държавна собственост № 08804/11.02.2015 г.

От представеното Писмо на БОДК № Б-09-00-24/23.01.1991 г. до ОНС, община Младост се установява, че БОДК определя ответницата за купувач на процесния имот, а от вносна бележка № 181/26 от 30.07.1991 г. се установява, че по сметка на МВнР от нея е изплатена сумата от 28 959 лева - продажната цена на апартамент № 7, като в самата бележка като основание е вписано «закупуване на процесното жилище». От вносна бележка от 30.07.1991 г. се установява, че по сметка на СНС е изплатена сумата от 289.59 лева, представляваща 1% от продажната цена за апартамент № 7 – режийни разноски при закупуване на апартамент.

От представената по делото нотариална п окана от БОДК от 13.05.1992 г. изпратена до М. А. се установява, че същата е поканена от БОДК незабавно да освободи процесния недвижим имот, предвид изтичането на сключения договор за наем на 31.12.1990 г.

С Постановление № 266 /30.12.1999 г. на Министерския съвет БОДК е преобразувано в Изпълнителна агенция „Дипломатически имоти в страната“ (ИАДИС – закрита), като агенцията е станала страна по наемното правоотношение с ответницата.

По делото е представена молба от ответницата М. А. до Главния секретар на МВнР с № 167/15.03.2000 г., от която се установява, че тя е предприела действия за снабдяване с документ за собственост на процесния недвижим имот. Представени са и други молби от ответницата, с които е сезирала различни институции по горепосочения въпрос.

С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит на основание давностно владение № 27 от 13.07.2022г. на нотариус Р.Р.. с № 203 на НК, вписан в СВ София с вх. № 52117 от 13.07.2022г.. акт № 157, том СХХХ1, дело № 39851 от 2022 г. ответницата е призната за собственик на процесния недвижим имот.

От показанията на свидетеля М.С..С, които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и кредитира с доверие, се установява, че с ответницата са съседи от повече от 40 години и живеят в гр. София, ж.к.

„********. Свидетелства, че през 90-те години всички живущи в блока получили писма, сходни с представеното, адресирано до ответницата, и 5 започнали процедури по закупуване на жилищата в блока. Сочи, че винаги е възприемала ответницата М. А. като собственик на процесното жилище, тъй като тя полагала грижа за общи части на сградата и междублоковите пространства, ежедневно обитавала апартамента и участвала в направените разходи за ремонт на стълбището и покрива на блока.

От показанията на свидетеля А.Г.В. (син на ответницата), които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и кредитира с доверие, се установява, че семейството на ответницата се е нанесло в процесния апартамент през 1988 година. Сочи, че никога не е имало ситуации, при които някой да е предявявал претенции към апартамента, да се е налагало ответницата да освободи апартамента или тя да е била отстранявана от него.

Свидетелства, че в периода от 1993 г. до 2022 г. ответницата, заедно със своето семейсво е живяла непрекъснато в процесния недвижим имот.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предмет на разглеждане по делото е иск с правно основание чл. 108 ЗС.

Съгласно чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Основателността на предявеният иск предполага установяването на следните кумулативно предвидени предпоставки: ищецът да е собственик на претендирания имот и имотът да се владее или държи от ответника без правно основание. Тежестта на доказване на първите две условия е върху ищеца, а на третото (основанието за владение) – върху ответника.