Решение № 1607 от 08.11.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1607 гр. Русе, 08.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20254520101533 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК от „Профи Кредит България“ ЕООД, гр. София срещу И. П. И..

Ищецът твърди, че на 02.05.2023 г. С. М. И. и И. П. И. подали до „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт. Същите декларирали, че са запознати с Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, неразделна част от искането. Получили и преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация. След одобряване отпускането на заем в размер идентичен с исканите параметри, на 04.05.2023 г. „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД сключило със С. М. И.

Договор за потребителски кредит № 40017146303, а на основание чл. 10.1 от ОУ на ДПК във връзка с чл.121–чл.127 от ЗЗД, И. П. И., в качеството си на съдлъжник, се задължила да отговаря за задължението на С. М. И.. Договорът бил сключен при следните параметри: Сума на кредита: 2200.00 лв.; Срок на кредита: 24 месеца; Размер на вноската: 133.72 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 48.73 %; Годишен лихвен процент: 41.00 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %; Общо задължение по кредита: 3208.97 лв. Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга били както следва: Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 1210.00 лева; Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 0.00 лева; Размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 50.42 лева.

Предвид гореизложеното, общото задължение по кредита и по и закупени допълнителни услуги било: Общо задължение: 4418.97 лева; Общ размер на месечна вноска по договора: 184.14 лева; Дата на погасяване: 25-ти 1 ден от месеца.

На 04.05.2023г. ищцовото дружество превело заемната сумата по посочения в ДПК от длъжника метод – чрез банков превод (документ за кредитен превод от дата 04.05.2023г.).

И. П. И. не изпълнила задължението, което поела по договора.

Плащанията на погасителните вноски били преустановени и изпаднала в забава. По кредита били направени следните плащания: на дата 27.05.2023 г. са платени 185.00 лв.; на дата 23.06.2023 г. са платени 185.00 лв.; на дата 01.08.2023 г. са платени 183.73 лв.; на дата 27.09.2023 г. са платени 100.00 лв.

Общата сума на направените плащания по ДПК 40017146303 била в размер на 653.73 лева. С нея била погасена сума в размер на 637.44 лева, съгласно задължението по погасителен план – 3 пълни вноски. Частично плащане в размер на 85.02 лева имало по 4-та вноска. В общата сума на получените плащанията били включени и постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план – 6.29 лв. Поради плащане на вноските със забава били начислени лихви за забава в размер на 367.16 лв., които към момента били заплатени частично. Дължали се още 367.16 лева. С плащанията си клиентът заплатил и 10.00 лева начислени такси по Тарифа.

След обявяването на предсрочна изискуемост (04.09.2024 г.) започнало начисляване на обезщетение за забава. Дължимото обезщетение за забава до датата на входирането на Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда било 367.16 лв. лихва за забава от 26.05.,2023 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 04.09.2024 г.

Предвид неизпълнение на задълженията, в качеството си на кредитор, ищецът подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД № 7374/2024 г. по описа на РРС срещу И. П. И. за сумите, дължими по договора за заем и във връзка с разпореждане на съда по същото ч.гр.дело, че в законоустановения срок е подадено възражение от длъжника срещу заповедта, ищецът предявил настоящия установителен иск.

С подадено заявление, дружеството претендирало и неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 20 лева и неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 500 лева, от които в настоящото производство заявява, че се отказва, поради липса на материален интерес.

По изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че И. П. И. дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД сума в общ размер от 4171.97 лева, от които: неплатена главница в размер на 1980.76 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 655.65 лева, дължимо за периода от 25,08,2023 г. до 04.09.2024 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 1008.32 лева; Лихва за забава в размер на 367.16 лева, за периода от 26.05.2023 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 04.09.2024 г. (дата на предсрочна изискуемост); Законна лихва в размер на размер на 160.08 лева, дължима от 2

04.09.2024 г. – датата на предсрочна изискуемост до 29.12.2024 г.; законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 29.12.2024г. до изплащане на вземането.

Претендира разноските по заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 04.05.2023 г. между ищцовото дружество в качеството на кредитор и ответника в качеството на солидарен длъжник е сключен договор за потребителски кредит Стандарт № 40017146303, при следните параметри: сума на кредита 2200 лв., срок за погасяване на задължението 24 месеца; размер на погасителната вноската 133.72 лв.; ГПР – 48.73 %; ГЛП - 41,00 % и общо задължение по кредита в размер на 3208.97 лв.

В част VI на договора е посочено, че потребителят е избрал при кандидатстването си за кредита да закупи и допълнителни услуги - „Фаст“ и „Флекси“, подробно описани в общите условия към договора, като за тяхното ползване дължи съответно възнаграждения от 1210 лв. и 0 лв. Уговорено е тези суми да се заплащат разсрочено заедно с погасителните вноски по кредита - по още 50.42 лв. Със задължението за двете допълнителни услуги, общо дължимата от ответницата сума по договора възлиза на 4418.97 лв.

Според представените ОУ към договора, услугата „Фаст“ се изразява в приоритетно разглеждане и получаване на становище по искането за отпускане на кредит, преди кредитоискателите без закупена услуга и в рамките на 1 час от постъпване на искането, а услугата “Флекси“ дава право на кредитополучателя да променя едностранно погасителния си план.

Няма спор по делото, че за погасяване на задълженията си по процесния договор, ответницата е извършила плащания в общ размер на 653.73 лв.

За неизплатените суми по договора, ищцовото дружество е депозирало заявление, по което е образувано ч.гр.д. № 7374/2024 г. по описа на РС - Русе и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 3843 от 30.12.2024 г. за сумите 1980.76 лв. неплатена главница по договор за потребителски кредит № 40017146303/03.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 30.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 655.65 лв. неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 25.08.2023г. до 04.09.2024г.; 1008.32лв. - неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; 20 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава, начислени на 09.09.2023 г.;

500 лв. такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава, начислени на 24.11.2023 г.; 367.16 лева - лихва за забава от 26.05.2023г. до 04.09.2024г.; 160.08 лв. законна лихва, дължима от 04.09.2024г. до 29.12.2024 г., както и сумите в размер на 93.84лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу издадената заповед за изпълнение е 3 постъпило възражение в срока и по реда на чл. 414ГПК, с оглед на което съдът е дал указания до кредитора за предявяване на установителен иск за претендираното вземане по издадената заповед.

В исковата си молба, дружеството не е претендирало неплатените такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 20 лева и на 500 лева и същите не са предмет на настоящото производство.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищеца по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Разгледани по същество установителните искове са неоснователни.

Относно действителността на договора:

Между ищцовото дружество и ответницата са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК, по който същата е солидарен длъжник. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Настоящият съдебен състав счита, че процесният договор за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен.

В процесния договор липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира ГПР. Така за ГПР в договора е посочен размер от 48.73 %, а ГЛП е определен на 41,00 %. Липсват данни за други разходи по кредита освен предвидената договорна лихва, поради което не става ясно как е формиран по-високия ГПР, т.е. какво още е включено в него освен договорната лихва, която пък надвишава трикратния размер на законната лихва, което съгласно установената по този въпрос съдебна практика е уговорка нарушаваща добрите нрави.

Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишния процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК). Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл. 22 ЗПК.

Разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК предвиждат, че кредиторът 4 може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В разглеждания случай с процесния договор са „избрани“ и предоставени на ищеца допълнителни услуги, които, според посоченото съдържанието им, се изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски и възможност за смяна на датата на падеж.

Въпросът, който се поставя, е дали посочената „допълнителна услуга Фаст“ представлява действие по усвояването и управление на кредита, за което кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса извън сумата на общите разходи по кредита (вж. легалната дефиниция по т.1, § 1 от ДР на ЗПК), или пък тази услуга действително не е свързана с усвояването и управлението му и нейното заплащане не съставлява задължително условие за получаване на кредита.

Анализът на съдържанието на описаната в договора и ОУ към него услуга „Фаст“ налага категоричния извод, че тя касае именно усвояването (по отношение на приоритетното разглеждане и изплащане на сумата по кредита и улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства) на кредита. Извеждането на тази „услуга“ като „допълнителна“ и „незадължителна“ в отделна част от договора за потребителски кредит, не променя нейното естество и не поражда право за кредитора да претендира отделно възнаграждение за нея, а съставлява единствено заобикаляне на закона - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, което следва да бъде санкционирано с нищожност на тази уговорка.