Определение № 109 от 18.01.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 109 гр. Варна, 18.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20213100900709 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от:

ИЩЕЦ: Ю. Р. Х., ЕГН ********** с адрес: **********, действащ чрез адв. М. П. от АК – Добрич, със съдебен адрес: гр. Добрич, бул. „25-ти Септември“ No 52, ет.2, офис 9 срещу

ОТВЕТНИК: „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, ул.

„Г. М. Димитров“ № 1, представлявано от Бисер Г. И. и Росен В. Мл. – изпълнителни директори, действащи чрез юрисконсулт И. В.

С разпореждане No 4472 / 18.10.2021г., съдът е приел, че спорът подлежи на разглеждане по реда на глава XXXII от ГПК /Търговски спорове/. Страните не са направили възражение.

Ответникът е търговско дружество, като се желае да се ангажира отговорността му именно с оглед осъществяваната от него търговска дейност, съответно във връзка със сключена с причинителя на вредите, конкретна сделка, имаща характер на търговска такава (чл.286 от ТЗ), и на основание чл.365, т.1 от ГПК приложими към настоящото производство са правилата за разглеждане на търговските спорове.

Съдът извърши и проверка на предпоставките за допустимост на предявените искове с оглед на разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, като съобрази следното: по делото не са представени доказателства за датата на получаване от ответника на изпратената му от ищеца писмена застрахователна претенция, но в исковата молба и в отговора по нея се съдържат твърдения за изплащане на сумата от 14 702,62 лв. – обезщетение за имуществени и неимуществените вреди. Именно по тази причина съдът преценя предявените искове за допустими на този етап.

Следва да се изиска и преписката по отправяне на застрахователната претенция от застрахователя.

1

С Определение № 382/10.03.2022 г. производството по настоящия спор е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК поради образуването, едновременното с настоящото производство, на гр. д. № 14883/2021 г. на ВРС с предмет предявен от същия ищец срещу „Билдинг Строй Инвест“ ЕООД иск по чл. 200 от КТ за обезщетяването на неимуществени вреди, произтичащи от същото увреждащо събитие. Доколкото производството по гр. д. № 14883/2021 г. на ВРС е прекратено с влязло в сила на 01.11.2022 г. Определение № 11136/11.10.2022 г. поради оттегляне на предявения иск, то отпаднала е и пречката за разглеждане на предявените в настоящото производство искове. По тази причина, производството следва да бъде възобновено.

След като съдът извърши проверка за редовността на разменените книжа, допустимостта на предявените искове, включително тяхната цена, съобрази исканията и възраженията на страните, на основание чл. 374 ал.1 от ГПК, намира, че следва да се произнесе по предварителните въпроси и по допускане на доказателствата, като уважи всички допустими, относими и необходими доказателствени искания.

По предварителните въпроси:

В отговора на исковата молба ответникът сочи , че исковата молба е нередовна, тъй като в нея не е конкретизирано каква част от глобално претендираната като обезщетение сума се претендира за всяко едно от твърдените в исковата молба увреждания, което от своя страна препятства правото му на защита. Отделно от това, всяка душевна или телесна увреда се сочи, че е годна да предизвика болки и страдания и по съществото си е предмет на отделен иск, по който съдът дължи самостоятелно произнасяне. Настоящият състав намира това оплакване за неоснователно, доколкото в депозираната допълнителна искова молба ищецът пояснява исковата си претенция като посочва, че тя е насочена към обезщетяването на неимуществените вреди, претърпени в следствие на виновно причинено от водача на лек автомобил „Мазда 6“, рег. № ***** счупване на неговия горен крайник на раменната кост /хумерус/, закрито в дясно.

В рамките на предоставения срок по чл. 367, ал. 1 ГПК, ответникът по делото е депозирал отговор на исковата молба, поради което и на основание чл.374, ал.2 ГПК, производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по т. д. № 709/2021 г. по описа на Варненски окръжен съд, TO.

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на на глава XXXII от ГПК 2

/Търговски спорове/.

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.03.2023г. от 10:00 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО , на основание чл.374, ал.2 ГПК:

I.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И

ВЪЗРАЖЕНИЯ:

ИЩЕЦЪТ твърди, че на 31.08.2020г. около 17:30 ч. от гр. Варна през с. Каменар в посока с. Въглен и гр. Добрич той и негови колеги се прибирали от работа с лек автомобил с марка „Форд“, модел „Торнео“ с рег. № *****, управляван от Й. Г. Й.. В същото време по пътя от с. Долище към Т-образното кръстовище за гр. Варна и с. Въглен се движел лек автомобил с марка „Мазда 6“, с рег. № *****, управляван от Г. Б. Д.. Несъобразявайки се с наличната пътна сигнализация, последният навлязъл в лентата за движение на Т-образното кръстовище, предназначена за движещите се от гр. Варна в посока с. Долище, продължил движението си и навлязъл в лентата на движещите се от гр. Варна в посока с. Въглен, в която се движел и автомобилът „Форд Торнео“. В резултат на скоростите и посоките на движение на автомобилите, траекториите им се пресекли и между тях настъпил удар.

Ищецът подчертава, че произшествието настъпило по вина на лекия автомобил „Мазда 6“.

Вследствие на инцидента на ищеца, като пътуващ на седалката зад тази на водача на автомобила, била причинена фрактура – счупване на горен крайник на раменната кост /хумерус/, закрито в дясно, като травмата не била отшумяла и до момента на депозиране на исковата молба. Освен счупването, получил и ръбец от рана на брадичката, разкъсноконтузни рани на двете подбедрици, оток и кръвонасядане на дясна подбедрица. След произшествието бил приет по спешност в клиниката по ортопедия и травматология на МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД за оперативна процедура, която била последвана от продължително болнично и домашно лечение, дължащо се на силната болка, която ищецът изпитвал, невъзможността му да движи горния си крайник и да извършва самостоятелно ежедневното си обслужване. Наложило се и извършването на различни рехабилитационни процедури и съответно заплащането на допълнителни разходи. Обръща се внимание, че лечението му продължава и към момента на депозиране на исковата молба.

С Експертно решение № 91686 от 180/20.09.2021 г. на ТЕЛК към „МБАЛ-Добрич“ АД на ищеца била определена 30% трайно намалена работоспособност с водеща диагноза – последици от счупване на горен крайник, с изключение на китката и дланта. При така установената нетрудоспособност, за ищеца било противопоказно да извършва тежък физически труд, както и да натоварва горните си крайници. В изложението си твърди, че бавното му възстановяване, постоянните болки в областта на фрактурата, затрудненото движение, ограничените действия, които може да извършва с дясната си ръка препятстват възможността му отново да работи в сферата на строителството или да упражнява друга професия и съответно водят до влошаването на финансовото му състояние и възможността му да издържа себе си и семейството си. Освен това травмата повлияла негативно и на 3 психическото му състояние доколкото не може л да спи спокойно, освен от болките в контузения крайник, но и от притеснение за своето и това на семейството си финансово състояние и разходите за лечението му. Невъзможността за изпълнение на лични и служебни задължения водела и до постоянно психическо натоварване, породено от чувството му за непълноценност.

Ищецът излага, че за лекия автомобил „Мазда 6“ с ответника била налице сключена полица № 30120002115948 за застраховка „Гражданска отговорност“ валидна до 30.07.2021 г. Вследствие на отправена извънсъдебна претенция за обезщетяване на претърпените от ПТП вреди, застрахователят заплатил на ищеца общо сумата от 14 702,62 лв., включваща 12 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 2 702,62 лв. – обезщетение за претърпените имуществени вреди. Ищецът счита размера на заплатената му сума за занижен и неотговарящ на болките и страданията, които преживял и продължавал да търпи.

В срока по чл. 367 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност и недоказаност на предявения главен, респ. акцесорен иск. В евентуалност, ако главният иск бъдел преценен за основателен, се отправя искане за намаляване на размера на обезщетението като прекомерен, несъответстващ както на реално претърпените болки и страдания, така и на съдебната и застрахователна практика в аналогични случаи. Навежда се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като същият не е бил с поставен предпазен колан съгласно чл. 137а от ЗДвП. Възразява се и че пострадалият е допринесъл за продължителния си възстановителен период, тъй като не е посещавал предписаните му контролни прегледи в клиниката по ортопедия и травматология и не е провеждал необходимата рехабилитация . Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на лекия автомобил със застраховател ответното дружество към момента на процесното произшествие. Оспорват се обаче твърденията на ищеца, че и към настоящия момент изпитва силни болки при всяко движение, че травмата все още не е отшумяла, че изпитва чувство за непълноценност, както и твърдението, че все още не е преодолял страха от катастрофата.

В срока по чл. 372 от ГПК, ИЩЕЦЪТ депозира допълнителна искова молба, с която поддържа предявения главен, респ. акцесорен иск по основание и размер. Оспорва се възражението за съпричиняване, тъй като нито в протокола за ПТП, нито в медицинската или автотехническа експертиза в наказателното производство се е обсъждало обстоятелството дали пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан. От събраните в същото, свидетелски показания, пък се установявало, че при сблъсъка, седалката на която ищецът седял „направо“ се откъртила и той полетял напред. Вещото лице по съдебномедицинската експертиза дало заключение, че установените механични увреждания били получени от удари със или върху твърди и тъпи или ръбести предмети и същите са могли да бъдат получени при конкретното произшествие. Така поставянето на колан не било от 4 толкова съществено значение, тъй като в случай на откъртена и подвижна седалка било почти невъзможно пострадалото лице да се запази от увреждания. Оспорва се и възражението, че ищецът не е посещавал контролните прегледи и че не е провеждал рехабилитация, като се твърди, че същите са били извършвани и че е житейски нелогично пострадалият доброволно да забавя възстановяването си, да отказва да работи и съответно да получава трудови доходи, по-високи от определените му социални плащания.

Възражението, свързано с чувството за непълноценност на ищеца се оспорва като неоснователно тъй като чувството се обосновавало от заключението по съдебномедицинската експертиза, становището на ТЕЛК и дълготрайният психически и физически отпечатък обичайно оставян от подобна травма.

В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК, ОТВЕТНИКЪТ депозира отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа първоначалния си отговор и наведените в него фактически и правни доводи и доказателствени искания. Поддържа възражението за съпричиняване основано на чл. 137а от ЗДвП, като обръща внимание, че при оспорването на възражението, ищецът се позовава на доказателства, събрани в хода на наказателното производство, което противоречало на принципа за непосредственост. Поддържа се и твърдението, че ищецът е допринесъл за продължителното си възстановяване, както и възражението свързано с психическото му състояние, тъй като всяко едно отклонение на нормалното състояние следвало да установи от психолог, респ. психиатър, а не да почива единствено на твърдения на съответната страна, както било в настоящия случай.