Определение № 722 от 12.03.2025, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 294/2025
- Вид
- Определение № 722
- Подписан
- 12.03.2025
- В сила
- 12.03.2025
- Състав
- Росен Димитров Парашкевов, Таня Ташкова Русева Маркова, Елеонора Симеонова Кралева
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 722 гр. Бургас, 12.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росен Д. Парашкевов
Членове:
Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно гражданско дело № 20252100500294 по описа за 2025 година Производството е образувано по повод частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от З. Б., чрез юрисконсулт Иван Недков против разпореждане №13858/17.12.2024 г. постановено по ч. гр. дело № 8169/2024 г. по описа на БРС, с което съдът е отхвърлил заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против длъжника Ч. М.
Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ж.к. „****“, бл. **, вх. **, ет.
**, за следните суми, дължими по силата на договор за потребителски кредит № 7053230804/02.12.2021 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с приложение № 1 от 30.10.2023 г. към договор за покупко-продажба на вземания от 30.10.2023 г.: 8582,87 лв. – главница, 5750 лв. – договор на лихва за периода от 30.05.2023 г. до 30.10.2023 г., 2532,88 лв. – обезщетение за забава за периода от 31.05.2023 г. до 27.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 28.11.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 387,33 лв. – разноски по делото, от която 337,33 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултстко възнаграждение, като е указал на заявителя за възможността в едномесечен срок от влизане в сила на разпореждането да предяви осъдителен иск за вземанията си срещу длъжника.
Недоволство от така постановеното разпореждане изразява частният жалбоподател, който го намира за неправилно. Позовава се на определения на Софийски градски съд, Софийски окръжен съд, Пловдивски окръжен съд и 1
Грабровски окръжен съд, по сходни казуси, като сочи че първата инстанция неправилно не е приложила разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. Позовава се на решение на СЕС, касаещи неравноправни клаузи. Излага съображение.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК от легитимирано лице и е допустима.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:
Производството по делото е започнало по подадено от частния жалбоподател заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу Ч. Ч. от гр. ******. Претенцията е по задължение по договор за потребителски кредит 7053230804/02.12.2021 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и длъжника. Претендират се от 30.10.2023 г.: 8582,87 лв. – главница, 5750 лв. – договор на лихва за периода от 30.05.2023 г. до 30.10.2023 г., 2532,88 лв. – обезщетение за забава за периода от 31.05.2023 г. до 27.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 28.11.2024 г. до изплащане на вземането.
Бургаския районен съд двукратно е оставял заявлението без движение за изправяне на констатирани нередовности. С разпореждане № 13138/29.11.2024 г., производството е оставено без движение, като съдът е изискал от страната да посочи как е формирана договорната лихва в размер на 5750,60 лв. В последствие съдът е оставил без движение заявлението, като е указал на страната да посочи размер на фиксирания лихвен процент по договора, размер на месечните погасителни вноски за договорна възнаградителна лихва за посочения в заявлението период от 30.05.2023 г. до 30.10.2023 г., като се вземе в предвид твърдението в заявлението, че месечната погасителна вноска е в размер на 340,95 лв., включваща главница и лихва, а претендираната лихва за посочения период е в размер на 5750,60 лв. Указал е да се уточни дали застрахователната премия в размер на 2627,97 лв. е включена в размера на претендираната със заявлението сума за главница, в който случай да посочи обстоятелствата, на които се основава, както и дали договорната лихва е начисляване и върху застрахователната премия. В отговор частният жалбоподател с две молби, съответно от 05.12.2024 г. и 11.12.2024 г. с идентично съдържание не е изправил констатираните нередовности на заявлението, а цитирайки практики на съдилищата е посочил как отделни окръжни съдилища в страната процедират по сходни казуси. Следва да се отбележи, че посочените по-горе две молби по съдържание почти препокриват подадената частна жалба, разглеждана в настоящото производство.
С оглед на така изяснената фактическа обстановка съдът намира частната жалба за неоснователна. Това налага обжалваното разпореждане да бъде потвърдено. Законодателят е дал възможност на съдилищата да оставят без движение подадените заявления и ако нередовностите не бъдат изправени в срок, съдът отхвърля заявлението – чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК. Заявлението 2 следва да отговаря на изискванията на чл. 127 от ГПК, като съдът може нееднократно да оставя заявлението без движение. Както беше посочено погоре в случая съдът на два пъти е оставял заявлението без движение, като заявителят е следвало да изправи нередовностите, констатирани от БРС в указания от съда срок. Причина за отхвърляне на заявлението е неспазването на дадените указания, които са задължителни за страната, и в случая са относими по делото. При неотстраняване на констатираните нередовности по заявлението съдът правилно е отказал издаване на заповед за изпълнение, тъй като заявлението не е било редовно. До разсъждение във връзка с нищожност на клаузи на договора, респективно на целия договор би се стигнало при редовно подадено заявление. Това налага атакувания съдебен акт да бъде потвърден.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №13858/17.12.2024 г. постановено по ч. гр. дело № 8169/2024 г. по описа на БРС.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3