Решение № 593 от 07.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 593 гр. Пловдив, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20245300501063 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.6, пр.2 във вр. с чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Образувано е въз основа на жалба вх. №13897/18.04.2024 г. на регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжника Н. С. К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, срещу разпореждане от 14.02.2024 г. по изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ К.П., рег. №*** по регистъра на КЧСИ с район на действие района на ОС Пловдив, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело, като се иска прекратяване на същото поради настъпила перемпция.

Твърди се, че такава е настъпила, тъй като делото е образувано на 15.04.2013 г., а до подаване на молба от взискателя с конкретно посочен изпълнителен способ на 22.07.2015 г. са изминали повече от две години. Иска се атакувания отказ да се отмени и да се прекрати изпълнителното дело.

Ответната страна – взискателят „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, чрез юрисконсулт П.П., депозира възражение, че жалбата е неоснователна и недопустима. Сочи се, че вече е искано прекратяване на изпълнителното производство на същото основание, но е оставено без уважение. Разпореждането на ЧСИ не е обжалвано и е влязло в сила. С атакуваното разпореждане отново е отказано прекратяване на производството, като искането е направено в рамките на по – малко от година, което го прави недопустимо. Ако се приеме, че жалбата е допустима, същата е неоснователна, тъй като регулярно е искано извършване на действия по изпълнителното дело, като не са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

В писмено становище /мотиви/ към обжалваното изпълнително 1 действие, депозирани в съответствие с чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ поддържа, че жалбата е допустима, но е неоснователна по подробно изложени съображения.

Жалбата е допустима – подадена е от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на съдебния изпълнител по чл.435, ал.2, т.6 ГПК. Разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Според посочената норма, достатъчно е взискателят „да поиска“ извършването на изпълнителни действия, тоест да е налице процесуална активност от негова страна, за да се приеме, че давностният срок е прекъсван и не са налице предпоставките за прилагане на института на т.нар. „перемпция“.

Според разясненията в т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва по право, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Пак според посоченото тълкувателно решение, искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ има прекъсващо давността действие, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Изрично се разяснява, че задължението на взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи.

Видно от приложеното изпълнително производство – ИД №*** по описа на ЧСИ К.П. с район на действие района на Окръжен съд Пловдив същото е образувано на 15.04.2013 г. по молба на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД с приложен изпълнителен лист от 08.03.2013 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение №745/25.01.2013 г. по ч.гр.д. №749/2013 г. по описа на РС Пловдив срещу С.Й.А.. С молбата е поискано да се пристъпи към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, като на основание чл.18 ЗЧСИ на същия са възложени правата по посочения текст.

От ЧСИ са изискани справки за трудови договори и имущество на длъжника. Изпратена е ПДИ, но няма данни да е връчена на длъжника.

На 31.05.2013 г. е изпратено искане за вписване на възбрана върху недвижим имот на длъжника, като такава е вписана на 04.06.2013 г.

На л.31 ИД е отбелязано разпореждане за насрочване опис на движими вещи на длъжника на 18.09.2014 г., без да е посочен час, а и за действието не са уведомени страните. Не е поискано внасяне на разноски.

С молба от 22.07.2015 г. от взискателя е поискано налагане на 2 възбрана на собствените на длъжника недвижими имоти и предприемане на действия за принудително изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, включително налагане на запор върху пенсията на длъжника.

На 17.02.2016 г. е установено, че длъжника е починал на *** г., като с разпореждане от същата дата са конституирани законните наследници – децата Р. К. и Н.А.. Изпратени са ПДИ, конституирана е НАП като присъединен по право взискател.

На 30.03.2016 г. е постъпила молба от длъжниците за разсрочване на плащанията. Такива са постъпили в периода 05.04.2016 г. – 23.05.2017 г.

На л.77 и л.78 от ИД са приложени две разпореждания на ЧСИ за насрочване опис на движими вещи на всеки от длъжниците на 07.04.2017 г. от 10 часа на различни адреси в град ***. Няма данни разпорежданията да са доведени до знанието на страните.

На 25.04.2016 г. е поискано присъединяване на няколко дела срещу същите длъжници.

На 09.10.2017 г. е направено искане за изискване на справки за банкови сметки и налагане на запор върху тях.

На 06.11.2018 г. е постъпила нова молба с направено искане за изискване на справки за банкови сметки и налагане на запор върху тях.

С разпореждане от 13.08.2019 г. на ЧСИ (л.95 и л.99) е насрочен опис на собствени на длъжника Н.А., съответно – Р. К. движими вещи на 20.09.2019 г. от 10 часа. Изпратени са ППИ до длъжниците, но същите не са намерени на адреса. Уведомен е и взискателят.

С молби от 23.08.2019 г., 13.10.2020 г., от 04.10.2021 г. и от 20.01.2023 г. е поискано отново предприемане на действия срещу починалия първоначален длъжник.

С разпореждане от 10.05.2023 г. са конституирани „наследниците на починалия длъжник“. Присъединена и държавата като взискател с разпореждане от 12.05.2023 г.

Изпратени са ПДИ, връчена на Н. К. на 31.05.2023 г., а на Р. Л. на 11.07.2023 г. чрез нейния баща.

Същата с молба от 22.06.2023 г. е поискала прекратяване на делото поради перемпция. С разпореждане от 28.06.2023 г. (л.125 ИД) искането е оставено без уважение.

С нова молба от 06.02.2024 г. К. отново е поискала прекратяване на делото, като е постановено атакуваното разпореждане, с което молбата е оставена без уважение. Съобщението е връчено на длъжника на 22.02.2024 г., като в срока за обжалване е постъпила и частната жалба – предмет на настоящето производство.

Въз основа на изложеното жалбата е основателна.

От налагане на възбраната на 31.05.2013 г. върху имота на С.А. до 3 депозирането на молба от взискателя на 22.07.2015 г. е изминал период от повече от две години, през който не са предприемани каквито и да е действия от взискателя или ЧСИ. Молбата на взискателя с искане за предприемане на действие по принудително удовлетворяване е депозирана след изтичане на предвидения от закона срок. Ето защо към онзи момент са били налице условията на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК – производството е било прекратено по право – взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. ЧСИ е бил длъжен да констатира настъпването на този факт и да прекрати производството по изпълнителното дело. Ето защо отказът му следва да се отмени, като делото се върне на ЧСИ с указания за изготвяне на постановление за прекратяване на изпълнителното производство.

Разноски не са поискани от жалбоподателя, поради което и не се присъждат.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника Н. С. К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, разпореждане изх. №16107 от 14.02.2024 г. на ЧСИ, постановено по изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ К.П., рег. №*** по регистъра на КЧСИ с район на действие района на ОС Пловдив, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело на основание настъпила перемпция.

ВРЪЩА делото на ЧСИ К.П., рег. №*** по регистъра на КЧСИ с район на действие района на ОС Пловдив, с УКАЗАНИЕ за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ К.П., рег. №*** по регистъра на КЧСИ с район на действие района на ОС Пловдив, с постановление на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК съобразно мотивната част на настоящето решение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4