Решение № 89 от 15.05.2023, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Горна Оряховица, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Станчев при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно наказателно дело № 20224120200590 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 5 8д и сл. от ЗАНН

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Й. А. М. е останал и чрез защитника адв. П. С. от ВТАК обжалва наказателно постановление № 35-0000958/12.09.2022 г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен (по-нататък РДАА – Плевен), с което са му наложени: 1) административно наказание глоба в размер на 2000 лв. на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (по-нататък в решението ЗАвтП) за нарушаване на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 4 август 2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация (понататък в решението Наредба № 41/04.08.2008 г.) и 2) административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от Закона за движение по пътищата (по-нататък в решението ЗДвП) за нарушаване на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 101, ал. 4 от ЗДвП във вр. с т.

6.2.3, б.„в“ от част I на Приложение № 5 към чл. 31 ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16 декември 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата 1 изправност на пътните превозни средства (по-нататък в решението Наредба № Н-32/16.12.2011 г.). Поддържа, че за управлението на процесното моторно превозно средство не било необходимо водачът да притежава валидна карта за квалификация на водача, а описаното нарушение по чл. 139 от ЗДвП не представлява значителна техническа неизправност съобразно изискванията на Наредба № Н-32/16.12.2011 г. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

В представени по делото писмени бележки защитникът адв. П. С. оспорва съставомерността на нарушението по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. Поддържа, че след като жалбоподателят притежавал валидно свидетелство за управление на МПС в съответствие с разпоредбите на Директива 2006/125/ЕО на Европейския парламент и Съвета, не било необходимо да притежава валидна карта за квалификация на водача. По отношение на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП защитникът поддържа, че липсата на дръжка на лявата врата не представлява значителна техническа неизправност. Защитникът излага и доводи за маловажност на случая, които моли да бъдат обсъдени, ако съдът приеме, че жалбоподателя е извършил нарушенията, за които е наказан. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

ДИРЕКТОРЪТ НА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „АВТОМОБИЛНА

АДМИНИСТРАЦИЯ“ – ПЛЕВЕН, редовно призован, не се явява и не се представлява в откритото съдебно заседание. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН предлага обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. В случай че се претендира адвокатско възнаграждение над размера, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възразява за прекомерност на възнаграждението.

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 26.08.2022 г. по път I-4, в участъка при км 153+300, жалбоподателят Й. А. М. управлявал специален автомобил „Щ.“ с рег. № ***. До разклона за с. Д. управляваният от жалбоподателя специален автомобил бил спрян за 2 проверка от свидетелите И. И. К. и А. Д. М. – инспектори в РДАА – Плевен, които изпълнявали контролните си правомощия, регламентирани в ЗАвтП.

Въз основа на обясненията на водача и представените пътен лист и товарителница контролните органи установили, че М. извършва обществен превоз на товар (битов отпадък) по маршрут гр. С. – с. Ш..

При поискване жалбоподателят не представил карта за квалификация на водач, а при справка в информационната система на ИААА било установено, че такава карта не му е издавана.

В хода на проверката било установено също така, че липсва дръжката на лявата врата на управлявания от жалбоподателя автомобил. За да отвори тази врата и да влезе в автомобила, М. се пресягал през прозореца.

Въз основа на така установените факти и обстоятелства свидетелят И.

И. К. съставил против жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение № 326996/26.08.2022 г. за това, че: 1) извършва обществен превоз на товар, без да притежава валидна карта за квалификация на водача, с което е нарушава разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г., и 2) управлява пътно превозно средство със значителна техническа неизправност – липса на дръжката на лявата врата на специалния автомобил, с което нарушава разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 101, ал. 4 от ЗДвП във вр. с т. 6.2.3, б.„в“ от част I на Приложение № 5 към чл. 31 ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2021 г.

Жалбоподателят подписал съставения против него акт за установяване на административно нарушение и получил срещу разписка препис от акта.

На 12.09.2022 г., след като разгледал преписката, образувана по така съставения акт за установяване на административно нарушение, директорът на РДАА – Плевен издал обжалваното наказателно постановление № 350000958/12.09.2022 г., с което приел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 2000 лв. на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП за нарушението, описано в т. 1 от акта, и административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП за нарушението, описано в т. 2 от акта.

Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на 26.09.2022 г. (известието за доставяне на л. 11). На 07.10.2022 г.

3 подадената от упълномощения от М. защитник жалба постановлението била заведена с входящ номер в РДАА – Плевен. против

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите А. Д.

М. и И. И. К. и приетите писмени доказателства, описани подробно в протоколите за проведените съдебни заседания.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от името на лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

1. В частта относно наложеното на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 2000 лв. на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП за нарушаване на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. наказателното постановление е незаконосъобразно поради неправилно прилагане на материалния закон в следните два аспекта: а) Наказващият орган е приложил неправилно материалния закон при формулиране на правната квалификация на деянието.

Жалбоподателят е наказан за това, че в качеството си на водач на посочения по-горе специален автомобил е извършвал обществен превоз за товар (битов отпадък), без да притежава валидна карта за квалификация на водач на МПС. Наказващият орган е приел, че с това деяние М. е осъществил състава на административното нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. Така дадената правна квалификация на деянието противоречи на материалния закон. Съгласно приложимата за случая редакция на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП (ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) с предвиденото в тази разпоредба административно наказание се наказва „водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, 4 които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му“. С изменението на разпоредбата, обнародвано в посочения брой на „Държавен вестник“, преди изброяването на отделните документи е добавен изразът „издадено за моторното превозно средство“. Така извършеното изменение води до категоричния извод, че новата редакция на разпоредбата, приложена от наказващия орган в процесния случай, се отнася само до хипотези, в които водачът извършва съответния превоз без изискуем от закона документ за моторното превозно средство. Картата за квалификация на водача не е документ за моторното превозно средство, поради което управлението на последното без такава карта не е нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, както неправилно е приел наказващият орган. б) В противоречие с материалния закон е и правният извод на наказващия орган, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г.

С разпоредбата на чл. 7б, ал. 1 от ЗАвтП е въведено изискване лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е (извършващите пътна помощ) и лицата, извършващи превози за собствена сметка, да осъществяват превози на пътници и товари с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача и притежават карта за квалификация на водача за съответната категория. Съгласно изречение второ от разпоредбата за удостоверяване на съответствието с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години. С разпоредбите на чл. 7б, ал. 5 (ал. 9 след изменението, обн. в ДВ, бр. 80 от 2018 г.) и чл. 7г, ал. 4 от закона на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е възложено да издаде наредба, с която да определи условията и реда за провеждане на обучение за придобиване на квалификация по смисъла на чл.

7б, ал. 1, за провеждане на периодично обучение за усъвършенстване на познанията, за реда за провеждане на изпитите по чл.7б, ал. 7 и 8 и за реда за вписване и заличаване от регистъра на лицата, които организират курсове за обучение на водачи за придобиване на квалификация и за усъвършенстване на познанията им. В изпълнение на така възложеното му задължение министърът е издал приложената в настоящия случай Наредба № 5

41/04.08.2008 г. (Така изрично § 4 от преходните и заключителни разпоредби на наредбата).

С оглед така цитираното предметно съдържание на наредбата – формулирано изчерпателно в чл. 7б, ал. 5 (нова ал. 9 след изменението, обн. в ДВ, бр. 80 от 2018 г.) и чл. 7г, ал. 4 от ЗАвтП – не може да се приеме, че с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от същата е вменено задължение за водачите на моторни превозни средства, чрез които се извършват обществени превози, да придобият съответната квалификация и да притежават карта за квалификация на водача, или като забрана водачите да управляват тези моторни превозни средства, ако не са придобили съответната квалификация по смисъла на чл. 7б от ЗАвтП и не притежават карта за квалификация на водача. Това е така, защото тълкуване с посочения резултат означава на издалия наредбата министър да се признае изрично отреченото от чл. 12 от ЗНА правомощие да излезе извън границите на законовата делегация, като издаде акт по прилагане на закон, в който да уреди материя, за която не е предвидено този акт да бъде издаден. При това положение следва да се приеме, че действието на чл. 2, ал.

1 от наредбата е ограничено до възпроизвеждане на изискването по чл. 7б, ал.

1 от ЗАвтП лицата, осъществяващи обществени превози на пътници и товари, превози за собствена сметка или пътна помощ, да извършват съответната превозна дейност с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача и притежават карта за квалификация на водача за съответната категория. Следователно субект на нарушението, изразяващо се в неспазване на изискването по чл. 7б, ал. 1 от ЗАвтП, възпроизведено в чл. 2, ал. 1 от наредбата, е превозвачът или лицето, осъществяващо превоз за собствена сметка или пътна помощ, а не водачът на моторното превозно средство, с което се извършва тази превозна дейност.